понеделник, 28 февруари 2011 г.

Хъм...една нетипична притча



© снимка: Veronique Gauthier

    Попаднах тук http://prit4ite.blogspot.com/ на една много любопитна, безспорно красива сама по себе си притча за жената в ролята на "съучастник" в акта на Сътворението. Тя помага на Великия Творец да изгради познатия нам свят благодарение на своите капризи и желания и така докато...няма да издавам интересния финал. Притчата несъмнено звучи неарийска, в смисъл не отговаря на патриархалния модел, заложен в хиндуистката традиция, където жената е създадена, за да уравновесява, почита и следва мъжа си. Но пък притчата, ако приемем, че наистина е индийска, а не е съвсем прясна адаптация, може преспокойно да идва от дравидските земи на юг или от племенните традации в Индия. Затова подсказва и името на Създателя - Махадева (се среща и като Махадео, което е често използвано название за Твореца сред племенните народи на Индия, макар да е хиндуизаран, обобщен вариант на техни по-стари представи за абсолютната сила.
    При племенните народи на Индия подобен статут на жената е напълно допустим. Тя е най-често равнопоставена с мъжа и е почитана заради ролята си на поддръжник на живота, общността и света, а някъде изпълнява и по-доминанти и ръководни функции.


Когато всесилният Махадева създал прекрасната Индия, той слязъл на земята, за да и се порадва. От неговия полет се понесъл топъл, благоуханен вятър. Гордите палми преклонили пред Махадева своите вършини и разцъфтели под неговия поглед чистите, бели, нежни, ароматни лилии. Махадева откъснал една лилия и я хвърлил в лазурното море. Вятърът раздвижил кристалната вода и покрил прекрасната лилия с бяла пяна. Минута, и от този букет от пяна разцъфтяла жената - нежна, благоухаеща като лилия, лека като вятър, изменчива като морето, с красота блестяща като морска пяна и бързопреходна като тази пяна.

Жената преди всичко погледнала в кристалните води и възкликнала:


-Колко съм прекрасна!


После се огледала наоколо и казала:


-Колко хубав е светът!


Жената излязла на брега суха от водата (оттогава жените винаги излизат сухи от водата).

При гледката на жената разцъфтели цветята по земята, а от небето към нея се устремили милиарди любопитни очи.
Тези очи пламнали от възторг. Оттогава и светят звездите. Звездата Венера пламнала от завист, затова и свети по-силно от другите.
Жената се разхождала по прекрасните поля и гори и всички безмълвно се възторгвали от нея. От това и доскучало и тя възкликнала:

-О, всесилни Махадева! Ти ме създаде толкова прекрасна! Всички се възторгват от мен, но аз не чувам, не знам за този възторг, защото всички се възторгват мълком!


Чувайки тази жалба, Махадева създал безчислени птици. Безчислените птици пели възторжени песни за красотата на жената. Тя слушала и се усмихвала. Но след ден и омръзнало и пак и доскучало.


-О, всесилни Махадева! Пеят ми възторжени песни и в тях казват, че съм прекрасна. Но що за красота е това, щом никой не иска да ме прегърне и ласкаво да се притисне в мен?!

Тогава всесилният Махадева създал красивата, гъвкава змия. Тя обгръщала прекрасната жена и пълзяла в краката и. Половин ден жената била доволна, после заскучала и
възкликнала:

-Ах, ако наистина бях красива, другите щяха да се стремят да ми подражават. Славеят пее прекрасно и щиглецът му подражава. Сигурно моята красота не е достатъчна.

Всесилният Махадева в угода на жената създал маймуната. Тя повтаряла всяко движение на жената, която била доволна шест часа и после възкликнала със сълзи на очи:

-Толкова съм прекрасна! За мен пеят, прегръщат ме, пълзят в нозете ми и ми подражават. Любуват ми се и ми завиждат така, че започвам да се боя. Кой ще ме защити, ако от завист поискат да ми сторят зло?


Махадева създал силния, могъщ лъв. Лъвът охранявал жената. Тя била доволна три часа и после възкликнала:


-Аз съм прекрасна! Ласкаят ме, но аз не лаская никого! Обичат ме, но аз не обичам никого! Бих ли могла да обикна този грамаден, страшен лъв, към който изпитвам страх и почтителност?!


И в същата минута пред жената, по волята на Махадева, се появило малко, симпатично кученце.


-Какво мило животинче! - възкликнала жената и започнала да прегръща кученцето. -


Колко го обичам!


Сега жената имала всичко, нямало какво повече да иска. Това я разгневило. Тя ударила кученцето, за да изкара злобата си - кученцето залаяло и избягало. Ударила лъва - лъвът изръмжал и си тръгнал. Настъпила змията с крак, тя изсъскала и отпълзяла. Маймуната избягала, птиците отлетели, когато жената започнала да вика по тях.


-О, нещастна аз! - възкликнала жената, кършейки ръце. - Ласкаят ме, хвалят ме, когато съм в добро разположение на духа, а всички бягат, когато съм зла. Толкова съм самотна! О, всесилни Махадева! Имам последна молба към теб: създай ми такова същество, на което бих могла да изкарвам злобата си, което не би побягнало от мен, когато съм зла, което би се чувствало длъжно да понася всичко ...

Махадева се замислил и и създал мъж ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...