Здравейте, г-н Банкър. Първо искам да ви кажа, че съм мнго щастлив, че се съгласихте да дадете интервю за нашия сайт, "Цитаделата". Сетне искам да ви кажа за скорошното издаване на първата ви фентъзи-книга, "Принцът на Айодхя" у нас. С това идва и първият ми въпрос - за вас важно ли е наистина, че романът ви е публикуван в малка страна като България?
Ашок Банкър: Благодаря за възможността, която сайта ви ми даде. Аз съм много щастлив от факта, че съм издаден в България. Размерът мже би е начин да гледаш на една страна, но за мен по-важни са хората. Вижте собствената ми страна, Индия. Тя е огромна, нй-голямата демокрация в света от 1,1 милиард души. При сегашния ръст на населението, се очаква до 20 години да сме повече от китайците, а и 54 % процента от индийците са под 30 години, което ни прави и най-младата страна в света. Но що се отнася до читатели и в частност фентъзи-фенове, Индия вероятно е голяма колкото България. Всъщност е възможно в България хората, обичащи този жанр истински да са повече. А за мен чувството е по-важно от статистиката. Така, че да, много съм доволен, че съм издаден у вас. Искам да ви уверя, че ако ще правя пътуване през държавите, в които мой книги се продават вашата страна ще бъде в списъка.
Вашият проект е много смел - вие преразказвате "Рамаяна", една от най-епичните творби в човешката история. Какво е чувството, докато пишете тази вечна история?
Звучи странно, но в моята родина, Индия, на "Рамаяна" се гледа повече като на морална притча,
отколкото като на епика. Нашата голяма епика е "Махабхарата", седем пъти по-голяма от "Илиада" и "Одисея", взети заедно, призната за най-мащабното епическо произведения на всички времена. "Рамаяна" е известна като портрет на идеалното във всяка една област - идеалните баща, майка, син, дъщеря, брат, сестра, приятел… дори идеалния враг! Моят стремеж беше да запазя моралния аспект на историята, както и духовните уроци, правещи "Рамаяна" фундамент в хиндуистките култура и религия, докато разказвам и невероятните приключения на "Рама". Така, че чувствата ми бяха почит, гордост и огромно вълнение. Защото аз се осмелих да направя нещо, което не е било правено от хилядолетия - да разкажа тази велика история в нейната детайлност, като прибавя и своето собствено въображение, съживявайки свещената приказка на Рама и епичния сблъсък между доброто и злото.
Повечето от фентъзи-романите днес са като западни вълшебни приказки - пълни с рицари, елфи и прочее. Смятате ли, че индийската митология може да е извор за нови и оригинални проекти?
Аз обичам много от фентъзитата, базирани върху западното средновековие и неговите митове, приказки и легенди. Сигурен съм обаче, че ще се съгласиш, че тези книги са вече твърде много. Ред е не само на индийската, но и на другите митологии да вземат своя реванш. Знаеш ли например, че всяка страна в Азия си има своя версия на "Рамаяна"? Става дума за Китай, Русия, Индонезия, Малайзия, Тайланд - всички те си имат свои отделни Рамаяни и някои от тях са много различни от индийската. И всички тези страни имат такова богатство от предание, което само чака да бъде открито и използвано. Но ще добавя и още нещо: никак не съм доволен от начина, по който някои от западните автори използват тези "местни" митове, ползвайки ги свободно в творбите си. Те омаловажават богатството на тези митове и ги пропиляват, неразбирайки пълната им стойност. Аз бих се радвал ако видя повече индийски автори (като мен!) да разказват индийски митове. Както може би си наясно, аз съм се посветил на задачата да разкажа всички големи индийски митове и легенди, не само "Рамаяна". Това е огромен труд, ако успея ще запълня дузини с дебели томове. Седемте части на "Рамаяна" са малка част от тази амбиция.
Книгата ви е пълна с много и интересни образи. Трудно ли е да движите толкова много сюжети? Кой ви е любимият герой от книгата?
В оригиналната "Рамаяна", която е на санскрит, е доста простичка в това отношение и следва само главните сюжетни линии, бегло споменавайки останалите. Даже когато бях дете се чудех какви са тези всички интересни герои и каква е ролята им в цялата история. В моя преразказ, дадох на всеки образ негово собствено поле, зависещо от важността му в цялостната приказка. Някои образи си създадох сам, като Бежоо и Бхерия, чудовищните хибриди в Бхаянак-ван. Някои други взех от оригинала, където са споменати в две или три сцени и разширих участието им, за да може по-добре да се разберат техните мотиви и роля. Така е с Мантхара, Джатаю, Шупанакха, Кайкеи, Сумитра и други. Относно любимия герой ми е трудно да кажа, тъй като обичам всички по различен начин, но ако трябва да избирах, ще избера Хануман, могъщия човек-маймуна, който се появява в четвъртата книга, "Армиите на Хануман".
Бойните сцени са страшно важни за много фентъзи-фенове. Вашите са много добре направени. Имате ли специална техника при описвнето им?
Следвам сърцето си във всичко, така, че в бойните сцени единственото ми правило е да се поставя в центъра на действието, представяйки си себе си там. Аз не съм последовател на бойни изкуства, нито пък любител на свирепите битки - всъщност съм доста миролюбив човек. Така, че отказвам да прославям насилието. Вместо това се опитвам да представя тъжното, ужасното във всяка битка между живи същества - били те хора или демони. За мен всяка война е трагична, всяко насилие е повод за тъга. По тази причина винаги ми е жал за хора, принудени да се бият за живота си или за някаква кауза.
Това, което обичам във фентъзито, е магията. И веднага харесах вашата система. Вишвамитра е най-могъщият магьосник, за който съм чел в жанра! Вълшебството във вашата книга просто преразказ на индийските легенди ли е, или сте добавили нещо и от себе си?
Базата ми е хиндуиската теза за брахман , силата на съзиданието, която може да се ползва за добро или зло, в зависимост от практикуващия я. В хиндуизма се вярва в силата на медитацията, чрез която се добива специална сила и употребата на мантри (свещени формули), които освобождават натрупаната енергия. Аз използвам този основен принцип, но визуализацията му си е мое дело.
Страшният, подъл злодей е важен за всяка книга, не само за фентъзито.
Равън е ужасяващ и интелигентен предводител на сила, която изглежда непобедима. Какво мислите за образа му?
За да разбереш истински Равън, ще трябва да прочетеш всичките 7 книги. Има една приказка, че злодеят прави героя. Без Равън Рама щеше да си остане един богат принц, преживяващ щастливо и охолно времето си. Но в същото време, Равън не е и типичният злодей, какъвто изглежда в книга първа: има си причини защо той се представя така, както и завладяваща история. Тя ще се разкрие в следващите книги и в крайна сметка ще останеш изненадан, че всъщност Равън е виновникът Рама да стане герой!
Приятелството между Рама и Лакшман е много красиво описано. Не са ли тези чувства всъщност по-важни в битките с демоните, отколкото бойните заклинания?
Да. Тези взаимоотношения са сърцето на "Рамаяна". Всъщност, Тулсидската Рамаяна е фокусирана изцяло върху тези аспекти и то до степен, че те стават религиозни идеали. Аз се опитвах да следвам всичките аспекти, както на приключението, така и на вътрешните мотивации и характеристики. Защото ако не разберем тези хора, защо ще ни е грижа дали те успяват или се провалят? Вярвам, че тези, които прочетат "Рамаяна" от кора до кора, ще плачат дори и за загинал злодей, тъй като ще са разбрали какво го е карало да бъде такъв.
"Рамаяна" е класическа индийска приказка, преразказана от вас като епично фентъзи. Преди няколко дни у нас излезе фентъзито "Вечния Ездач", което е за нашия национален герой - Крали Марко. Смятате ли, че бъдещето на жанра е в тази посока - преразкази на стари митове?
Често повтаряна фраза е, че митът е добре забравена история. А пък легендите са само полузабравена. Мисля, че митовете на всяка страна, на всяка култура, са много важни. Ето например издаването на "Рамаяна" в България ме прави по-близък до вашите читатели - а това е нещо много специално.
Знам, че самият вие сте запален фентъзи-читател. Кои са ви любимите автори?
Имам много любимци, твърде много, за да ги спомена всичките сега. Но главното влияние върху мен идва от живота в Индия. Живея в страна, която е като фентъзи царство дори днес. Много от нещата, които описах в "Принцът на Айодхя" са живи тук и до ден днешен. Така, че истинските автори, които най-много обичам са забележителните и чудесни хора на Индия, чиито истории не бих могъл да изчета дори и да живея 1000 години.
Какви са вашите бъдещи планове?
Да привърша "Рамаяна". След това подир кратка почивка ще започна преразказа на "Махабхарата" и това ще е най-дългото епично фентъзи, писано някога. След това може би ще започна Книгата на Кришна, която се явява нещо като пролог към "Махабхарата". Предвид факта, че оригиналната "Мхабхарата" е три милиона думи, може да си представиш колко голям ще е моят преразказ - поне 14 части. След това се надявам да опиша "Ганеша Палиндром" в шест книги, което ще привърши моя преразказ на хиндуистката митология. И ако издателите и читателите искат още, ще започна "Индика", която ще разкаже 2 500-години от историята на Индия като историческа сага.
Какво може да очакват нашите читатели от следващите книги от "Рамаяна"?
Много повече действие, приключения, романтика, приятелство и епика. Истинската история на "Рамаяна" започва след като Рама, Лакшман и Сита отиват в изгнание, това става в четвъртата книга. Тогава ще се проведе и великата война между мечешките и маймунските армии, предвождани от Рама и демонските орди от Ланка, предвождани от Равън. Обещавам ви, когато четете тази част, няма да може да спите или работите много добре, твърде ще е вълнуващо за да отавите книгата дори за един момент! По някакъв начин, първите три книги са като самолет, набиращ скорост по пистата. С четвъртата книга, самолетът излита.
Кажете нещо за "довиждане" на нашите читатели.
Четете. Не само моите книги, а много и добри книги. Четете други книги от други индийски автори, във всеки един ще откриете нещо много различно и интересно. Грижете се за себе си и за тези, които обичате. Бъдете добри с всеки, който срещнете и той ще е добър с вас. И помнете, че за индусите четенето на "Рамаяна" действа пречистващо на душата. Вие започнахте историята, ако я прочетете докрай, може душата ви да бъде благословена.
Благодаря ви за интервюто. Желая ви много успехи в писането!
Благодаря. Някой ден се надявам да посетя красивата ти страна и тогава ще отговоря н още много твой въпроси на живо. А дотогава чети и живей щастливо и свободно.
Интервюто взе Александър Драганов - Спархоук.
Източник: http://www.citadelata.com/info/interviews/AshoK.htm
Няма коментари:
Публикуване на коментар