От френски: ©
Жана Русева
Един уникален експеримент в банковото дело, осъществен преди повече от три десетилетия, дава своите изключително впечатляващи плодове. Успешният, безпрецедентен пример в банката Сева в Ахмедабад, щата Гуджарат, бе последван и в други индийски щати, с което се осигури възможност на хиляди бедни, неграмотни, жестоко експлоатирани жени да вземат съдбата си в свои ръце, да отхвърлят унижението и да възвърнат човешкото си достойнство. 35-годишният юбилей на банката, рожба на женското движение SEVA (Self-Employed Women's Association) бе повод известният френски седмичник „Нувел Обсеватьор“ да изпрати свой кореспондент, за да разкаже по-подробно за тази изключителна инициатива. Ето с малки съкращения репортажа му, озаглавен „Революцията на мравките“.
Най-модерният небостъргач в Ахмедабад е седалище на редица крупни финансови учреждения. Сева банк, която се помещава в един от тези просторни етажи, не е обаче като другите. В обширния банков салон кипи оживление, всред което се забелязват единствено жени, облечени в пъстроцветно сари, в местна традиционна носия или покрити от глава до пети в черно, както повелява мюсюлманският обичай в Гуджарат. Освен това тук няма да видите блиндирани касови гишета, а служителките – само жени – са достъпни и винаги на разположение на посетителките -вложителки. Те търпеливо отговарят на въпросите им и регистрират дребните вложения – по десетина рупии (0.15 евро), което им дава възможност да изтеглят заем от 150 рупии (2.35 евро). Администраторките на рецепцията любезно помагат на неграмотните да попълват формулярите.
Банката се управлява и обслужва от висококвалифицирани специалистки, но тя всъщност принадлежи на 100 000 бедни жени, които й поверяват дребните си спестявания. Всяка най-незначителна вноска ги приближава до правото на максимален заем от 50 000 рупии (800 евро). И това е глътка въздух, защото
микрокредити са позволили на хиляди жени да си закупят без всякаква друга помощ или субсидия било инструменти, било суровина да се лекуват в болница, или да се справят след тежки катастрофи и природни бедствия.
„Нашата банка разпределя всяка година на членките си дивиденти, достигащи напоследък размер в порядъка на 15 %. Кое финансово учреждение може да се похвали с такова постижение?“ Това са думи на Ела Бхат, основателка на движение СЕВА. Наистина изумително постижение, като се има предвид, че през 1974г. 4000 жени основават Сева банк, като всяка от тях инвестира нищожна сума.
Коя е Ела Бхат, наричана от всички със симпатия и благодарност Ела бен – сестра Ела? Дъщеря на виден адвокат в Ахмедабад, вдъхновена от идеализма на Махатма Ганди, тя се е превърнала в авторитетен глас на милиони окаяни, низвергнати жени. С упорита борба превъзмогнала предразсъдъците на кастата си и се омъжила за син на беден текстилен работник, израснал до образован блестящ икономист. Завършила право, Ела става активист на Синдиката на текстилните работници, основан лично от Ганди -остров сред океана от произвол и неправди. При това най-онеправдани са жените, които се бъхтят с тежък физически труд понякога за 2-3 рупии дневно, все от т.н. „неформален“ (частен) сектор, който обаче осигурява цели 64 % от нациналния вътрешен продукт.
„Как да се избавят от икономическото си заробване, когато тези работнички-занаятчийки плащат „златна цена“, за да наемат шевна машина, обикновена количка или друго, като заемът им се отпуска с лихва от 10-20 %?“
Ела Бхат разбива порочния кръг, като привлича под крилото си жени, занимаващи се с с ниско платени дейности като бродиране, пренасяне на материали, шиене или събиране на отпадъците в първия синдикат на неформалните труженички, първият и в света. Сега този опит се разпространява в някои развиващи се страни в Азия и Африка. През 1995г. Ела бен успява да пробие в Международната организация на труда към ООН, за да бъдат утвърдени и признати ролята и правата на т.н. Дребни трудови занятия наред с класическия модел на индустриалния труд. А през 2008 г. вече добила солиден международен авторитет, Ела Бхат защити правата на бедните труженички пред ООН.
Във времена на криза, недоимък и глад именно на мравките се пада твърде важна роля – заключава в репортажа си кореспондентката Урсула Готие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар