Гонда - лицето на индийските племена (Gonda- the face of indian tribes)

© текст: Еленикиндия
снимки: интернет

Гондa са един от най-многобройните и важни представители на племена в цяла Южна Азия. Поради своята многобройна численост са се превърнали във "визитната картичка" на индийските племена. Населяват територии, известни като Гондвана, "земята на гонда", включващи по-голямата част от централния индийски щат Мадхя Прадеш, както и отцепилия се Чхатисгарх.

Названието “гонд” за пръв път им е дадено от моголските владетели и означава “хора от хълмовете”. Самоназванието им “кои” е с неизвестен произход и значение. Общият им брой е около 4 милиона, но преброяването им е изключително трудно, тъй като много гондски общности са напълно инкорпорирани в хиндуистката кастова система, сменили са имената си и не признават корените си.

ИСТОРИЯ

Малко се знае за произхода на гондите, но едно е ясно - появата им предхожда арийското нашествие, като в същото време се отличават и от местните дравидски племена. Като раса са опрееляни като прото-австралоиди, вероятно мигрирали от Африка в Австралия, а оттам в Индия. Вероятно са живели дълго време в земите на днешен Тамил Наду и Карнатака, тъй като говорят дравидски език близък до тамили. Най-вероятно някога са имали собствен език, който обаче е напълно забравен. Днес мнозина от тях говорят хинди или маратхи. Смята се, че заселват област Гондвана между IX и XIII век. През XIV век мюсюлманските хронисти отбелязват подема на гондските племена, които били изкусни земеделци. Te създават четири силни владения, които до XVIII-ти век са във възход.

В края на XVIII-ти век били пометени от маратските династии. Оцелели главно онези, които живеели в обятията на труднопроходими възвишения. И все пка гондите остават завинаги в историята като едни от най-храбрите воини на Индия, отблъсквали неведнъж армията на Британския Радж.

МИТОЛОГИЯ

Митовете и легендите на гонда се пазят от "пардхан", бардове и професионални разказвачи, които предават позицията си по наследство. Според мита за сътворението когато гондските богове били родени, майка им ги изоставила. Богинята Парвати ги спасила, но нейният любим, Шри Шамбху Махадео (Шива), ги затворил в древна пещера. Спасил ги културният герой на гондите Паханди Капар Лингал с помощта на богинята Джангу Бай. Щом били освободени от плен, боговете излезли в четири групи, като по този начин поставили началото на четворното деление на гондското общество. Лингал се смята за отговорен за създаването на гондската кланова система и божествения пантеон.

ВЯРА


Гондската вяра не се различава много от тази на останалите племена. Те вярват в съществуването на Висш Творец, създател на живота и смъртта, когото наричат Барадео. Но според гонда макар и милостив и състрадателен, той е твърде отдалечен от човешките същества. Той съблюдава действията на по-нисшестоящите богове, поради което бива почитан, но не със същата преданост, с каквато се прекланят пред клановите божества. Подобно на повечето племена, изповядващи анимизъм гонда вярват и в съществуването на редица други сили и божества. Всеки хълм, река, езеро, дърво или скала се обитават от дух-пазител. Земята, водата и въздухът са обител на божества, които трябва да бъдат почитани с жертвоприношения. В миналото жертвите често били човешки същества, но днес най-често се поднасят възлеяния от животинска кръв ( пилета, кози и биволи), която се разлива в чест на женските същества, покровителстващи реколтата и земята, а растителни дарове като ориз, кокос и цветя се остават за мъжките духове.(Човешките жертвоприношения сред гонда биват забранени по времето на британското управление, макар че днес все още има отделни случаи, чрез които се опитват да "съживят" земята и да осигурят добра реколта) Повечето божества и духове са добронамерени, но в същото време капризни и склонни да наказват хората, особено онези, престъпили племенния кодекс.


Характерна черта за гондската вяра е култът към божествата закрилници. Всяко село си има своя “майка” - патронут, който се грижи за своите деца. Всеки клан от своя страна почита индивидуален образ на Перса Пен, дух-закрилник, на който се отплащат със съответните даропришения. Както при другите божества, и в този случай се вярва, че духът, макар благоразположен към хората, е склонен да избухва и да се гневи, поради което трябва да бъде умилостивяван. Наред със селищните и кланови божества домашните огнища и добитъкът са пазени от друг вид покровители, които също изискват храна и молитви.

Връзката на хората с боговете се осъществява чрез племенните свещени мъже. Свещеникът на селото, чиято позиция обикновено се предава по наследство, има грижата да извършва обредите и жертвоприношенията, касаещи най-вече замеделските празници като сеитбата и събирането на реколтата. Клановият свещеник има задачата да се грижи за родовия олтар и свещените предмети. Истинските познавачи на свръхестествения свят са врачовете и шаманите. Врачовете се опитват да открият първопричината за получената болест и да й противодействат. Ако те се провалят, идва ред на шаманите, чиито свещени формули и трансподобни състояния могат да “принудят” духовете да изпълнят човешката воля.



ПРАЗНИЦИ

Сред най-ярките им празници е празникът на змията Нагпанчами, по време на които танцьорите носят корони от паунови пера и боядисват телата си в пепел. Гонда обичат да се веселят, особено по време на пълнолуния, когато всички се събират за песни и танци. В традицията си познават вкуса на алкохола, (правят го от соковете на дървото махуа) и вкуса на тютюна, с който обичат да черпят гостите си. Любимо занимание са борбите с петли.

ЗАНАЯТИ

Гонда пазят богата традиция от племенни изкуства и занаяти. Известни са с уменията си по грънчарство, кошничарство и татуиране на телата. Особено надарени са в изобразителното изкуство и това си личи не само по колибите им, винаги старателно украсени с мотиви от бита и културата им, но и по рисунките върху земя, които се правят на по-големите празници. Гонда са майстори в направата на музикални инструменти и също в дърборезбата. Особено впечатляващи са дървените и каменни стълбови, които издигат в памет на мъртъвците.

СТАТУТ НА ЖЕНАТА

Макар гонда обществото да е строго патриархално, статутът на жените в него е значително по-висок от този в традиционното хиндуистко общество. Жените не само се ползват с авторитет, но имат свободата да избират своите партньори и да се придвижват на воля. Разводите не са желателни, но са допустими, а вдовиците за разлика от хиндуистката традиция, където не получават втори шанс, тук имат възможността да се омъжят повторно. Жените гонда не участват в селските съвети и не могат да застанат начело на селото, но са допитвани и търсени за съвет от мъжете си. Подобно на повечето племена в Индия те обработват земите, но не ги притежават и не ги наследяват, (това се полага на мъжете), но пък имат контрол над продукцията от събраното в гората. Те решават дали да го продадат и за колко, което им дава известна самостоятелност. В много случаи женихът е този, който трябва да плати определена цена за булката под формата на добитък или вещи, което също контрастира с хиндуистката традиция, в която омъжването на дъщерите се явява най-тежкият икономически удар върху семейството заради безумно големите зестри. Проучванията показват, че в традиционните хиндуистки семейства на дъщерите се обръща по-малко внимание, отколкото на синовете, което води до по-висока смъртност сред момичетата. При гонда синовете са за предпочитане, но отсъства дискриминация спрямо децата от женски пол.

СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ

Гонда са изправени пред типичните за племената от Южна Азия проблеми. Подложени са на експлоатация и дискриминация от техните по-развити в икономическо отношение съседи. Заемат по-неплодородните земи в едни от най-отдалечените райони на Индия. Върху земите им се оказва постоянен натиск, а нивата на бедност, задлъжнялост към лихвари и неграмотност са доста високи.
Отгоре на всичко гонда имат значителни вътрешни противоречия. Те са съвкупност от разнородни племенни групи, като това, което ги свързва е най-вече общото им наименование. Тяхната фрагментираност и липса на национално самосъзнание не им позволява да сфромират единна политическа цялост, което ги прави много пъти жертви на машинации и злоупотреби.

Например не-племенни групи се настаняват в племенни земи и чрез измама успяват да си извоюват племенен статут, т.е. да бъдат вписани в конституцията като самостоятелно племе. По този начин узаконяват своето неправомерно настаняване в чужди земи и лишават истинските племена от собствените им територии.