неделя, 27 май 2012 г.

Внимавайте за гурувци марка "Карма кола"


© автор: Гита Мехта (Карма Кола)
превод: Индиянков
снимка: Интернет

        Сред писмата, които получих от читатели на Карма Кола има едно, което не излиза от ума ми. Написано е от млада жена, заключена в дом за психично болни в САЩ. В него описва себе си като една от хилядите западнячки, заминали за Индия в търсене на онези светци, способни да я избавят от досадата и отчаянието на все по-материално ориентирания свят. Малко след пристигането си, разказва тя, разхождайки се из индийските улици, тя среща мъж в шафранена роба на отрешението, който без да се церемони й предлага да стане нейн духовен наставник. Въодушевена, че просветлението чука на вратата й, тя тутакси се съгласява и го последва в пещера в Хималаите, където според думите на гуруто тя ще бъде инициирана в света на източния мистицизъм от група просветени духовни водачи. Наставниците й дават храна, предварително напоена със силна дрога и след като я опияняват, я изнасилват. Със седмици тя е държана като наркотизирана секс играчка от лъжеучителите, докато един ден успява да избяга и да се върне в САЩ, където я настаняват в болница за душевно болни. В най-скоро време очаква да бъде изписана от клиниката, но вече има сили да се смее, дори и на себе си, защото, пише тя, „след като прочотх книгата ти, осъзнах, че въобще не е трябвало да се доверявам на гуру, който носи маратонки Адидас.”
     И все пак, от сегашна гледна точка онези дни изглеждат тъй невинни – когато глобалният ескапизъм, маскиран под формата на духовен глад в най-лошия случай водеше до индивидуална лудост, а в най-добрия до купеното на скъпа цена осъзнаване, че благословията на сменящите се като носни кърпи гурувци рядко се различава от евтини шменти-капели и че при сгоден случай мистичният Изток може да даде добър урок по материализъм на Запада.

петък, 18 май 2012 г.

За едно предаване


 
   
      В новия си телевизионен прокет "Сатямева джаяте" (истината винаги побеждава) любимият на индийската публика актьор Амир Кхан поставя открито на масата въпросите за онези социални недъзи в индийското общество, за които много се говори и пише, но малко се прави. Разликата с други подобни предавания е, че той не е журанлист, не прави опити да дебатира, политизира, критикува или обвинява някога, а по изключително човешки начин се стреми да внесе повече яснота върху проблемите, да ги покаже от друг, по-близък до сетивността на зрителя ъгъл и да разчупи някои от утвърдените представи и предразсъдъци, на които робува обикновеният индиец. Ако някой може да промени отношението на хората към част от онези традиционни, но вече остарели,ретроградни практики в индийското общество, да повлияе на обикновения човек в неговия избор, във взимането на решение, когато следващия път попадне в сходна ситуация, то в Индия този някой не ще да е някой виден политик или мастит социалог, а именно онзи актьор от екрана, в който неведнъж индиецът се е припознавал или от когото се е вдъхновявал.
        Изключително силно и социално предаване, в което личните истории на потърпевшите от общественото менгеме хора не са извадени на показ, за да шокират, провокират или пробудят съжаление, а с единствената цел да лекуват - да излекуват неразбирането, да отстранят тесногръдието и подобно на опериращ лекар да премахнат туморните образования в човешкото съзнание - онези вредни представи, които делят човека по полови, кастови, расови или други белези.

       Една от темите му наскоро бе за детеубийството в Индия и защо страната е от най-опасните места да се родиш (ако въобще успееш) като жена.

 Ето и малко информация от една прясна статия, появила се в Дойче веле:

  Най-опасното място за момичета: не за друго, а заради високата зестра в Индия всеки месец се правят 50 000 аборта на заченати момиченца. А колко биват захвърлени или убити директно след раждането - това никой не знае. 
      Гинеколожката Ниша Яйна от Ню Делхи е една от малкото, които се придържат твърдо към забраната за намеса заради пола на бебето. Макар родителите да й предлагат големи суми, тя не е готова да пожертва нероденото момиче, колкото и да не е желано. 
      
      Макар Индия, чието население е второ по размери в световен мащаб, да има жена за президент и индийците да почитат множество женски божества, момичетата в страната не се ценят особено високо. Те просто излизат твърде скъпо - дъщерите са истинско финансово бреме за родителите - защото трябва да им съберат значителна зестра, за да могат един ден да ги омъжат. Този обичай вече е довел хиляди семейства до фалит. "Имам нужда от 60 000 рупии (около 600 евро), за да осигуря мъж на дъщеря си, а ако имах още една - не знам какво щях да правя", казва пчеларят Шив Кумар от Делхи. Тези обстоятелства са причина за установяването на брутални практики: всеки месец се правят по 50 000 аборта на неродени момиченца, а броят на тези,

неделя, 13 май 2012 г.

Денят на хинди - постановка (Vishva Hindi Divas performance)


Имало в една южноиндийска страна град на име Махиларопия. Живял там цар Амарашакти, вещ във всички науки за житейските мъдрости. Той имал трима необикновено глупави синове - Васушакти, Уграшакти и Ананташакти. Отчаян от тяхната глупост, той повикал министрите си и им заповядал да измислят начин да се пробуди разумът на синовете му. Министрите го посъветвали да ги повери на прочутия брахман Вишнушарман. Брахманът съчинил пет книги - Панчатантра-и като ги прочели, синовете на Амарашакти станали мъдри управници.

Ето и някои от тези истории, пресъздадени от нас, студентите от специалност Индология, по случай празника на хинди, който тази година отбелязахме в деня на театъра - 27-ми март.




Първа приказка

 Живели някога трима млади, бедни брахмани. Отчаяни от бедността, те решили да дирят късмета си в чужбина. По пътя срещнали могъщия йоги Бхайравананда. Той им дал три вълшебни светилника, насочил ги към Хималаите и им казал да копаят там, където падне някой от светилниците. Паднал светилникът на първия брахман и там намерили

понеделник, 7 май 2012 г.

Indie - две сърца в едно


И с нещо ми напомня на една песен:

Две луни
не могат да целунат
две слънца.
Две вълни 
едва, едва се срещнат 
и се разделят.
Две реки преливат,
две скали горят,
две ръце изстиват, но

две тела в едно лесно се събират,
две тела в едно сливат своя път,
две сърца в едно въздуха раздират,
две сърца в едно заедно кървят.

Две очи ...
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...