петък, 18 май 2012 г.

За едно предаване


 
   
      В новия си телевизионен прокет "Сатямева джаяте" (истината винаги побеждава) любимият на индийската публика актьор Амир Кхан поставя открито на масата въпросите за онези социални недъзи в индийското общество, за които много се говори и пише, но малко се прави. Разликата с други подобни предавания е, че той не е журанлист, не прави опити да дебатира, политизира, критикува или обвинява някога, а по изключително човешки начин се стреми да внесе повече яснота върху проблемите, да ги покаже от друг, по-близък до сетивността на зрителя ъгъл и да разчупи някои от утвърдените представи и предразсъдъци, на които робува обикновеният индиец. Ако някой може да промени отношението на хората към част от онези традиционни, но вече остарели,ретроградни практики в индийското общество, да повлияе на обикновения човек в неговия избор, във взимането на решение, когато следващия път попадне в сходна ситуация, то в Индия този някой не ще да е някой виден политик или мастит социалог, а именно онзи актьор от екрана, в който неведнъж индиецът се е припознавал или от когото се е вдъхновявал.
        Изключително силно и социално предаване, в което личните истории на потърпевшите от общественото менгеме хора не са извадени на показ, за да шокират, провокират или пробудят съжаление, а с единствената цел да лекуват - да излекуват неразбирането, да отстранят тесногръдието и подобно на опериращ лекар да премахнат туморните образования в човешкото съзнание - онези вредни представи, които делят човека по полови, кастови, расови или други белези.

       Една от темите му наскоро бе за детеубийството в Индия и защо страната е от най-опасните места да се родиш (ако въобще успееш) като жена.

 Ето и малко информация от една прясна статия, появила се в Дойче веле:

  Най-опасното място за момичета: не за друго, а заради високата зестра в Индия всеки месец се правят 50 000 аборта на заченати момиченца. А колко биват захвърлени или убити директно след раждането - това никой не знае. 
      Гинеколожката Ниша Яйна от Ню Делхи е една от малкото, които се придържат твърдо към забраната за намеса заради пола на бебето. Макар родителите да й предлагат големи суми, тя не е готова да пожертва нероденото момиче, колкото и да не е желано. 
      
      Макар Индия, чието население е второ по размери в световен мащаб, да има жена за президент и индийците да почитат множество женски божества, момичетата в страната не се ценят особено високо. Те просто излизат твърде скъпо - дъщерите са истинско финансово бреме за родителите - защото трябва да им съберат значителна зестра, за да могат един ден да ги омъжат. Този обичай вече е довел хиляди семейства до фалит. "Имам нужда от 60 000 рупии (около 600 евро), за да осигуря мъж на дъщеря си, а ако имах още една - не знам какво щях да правя", казва пчеларят Шив Кумар от Делхи. Тези обстоятелства са причина за установяването на брутални практики: всеки месец се правят по 50 000 аборта на неродени момиченца, а броят на тези,
които са изоставени или дори убити непосредствено след раждането, не е известен. Нежеланите дъщери биват захвърляни на боклука, а майките, които раждат само момичета, биват наказвани или прогонени. 

      След като миналия месец се разчу за цяла поредица брутални убийства, индийската общественост подхвана нов дебат за правата на момичетата и жените. По последни данни в Индия междувременно има почти 40 милиона повече мъже, отколкото жени. А ООН обяви страната за най-опасното място за момичета: смъртността сред момичетата до 5-годишна възраст е със 75 процента по-висока, отколкото при момчетата. 
      Правозащитничката Рухира Гуптап нарича този феномен "убийство по полов признак". "Това е систематично избиване на половината индийско население", казва тя. А е и кървав бизнес: макар в Индия прегледите на видеозон за установяване на пола на бебето да са забранени от 1994 година, кабинетите, които извършват тази услуга, както и незаконни аборти, никнат като гъби след дъжд. Всички са наясно, че нарушават закона, но никой не говори за това, тъй като търсенето е голямо. 
        Според гинеколожката Ниша Яйна контролирането на тази забрана е така или иначе невъзможно, нейната препоръка е по-скоро да бъде забранена зестрата. Полицаите и съдиите почти не закачат тези, които извършват незаконните аборти - и те са на мнението, че дъщерята представлява бреме за семейството, поради което до присъди се стига рядко. 

    Погубените дъщери

    Синовете са далеч по-предпочитани, а и по-евтини. Раждането на син носи радост в семейството и почести на майката. "Момчетата носят парите в къщата, а и пак те са тези, които един ден ще доведат жена с голяма зестра", обяснява журналистката Гита Аравамудан, авторка на книга със заглавието "Изчезващите дъщери". И макар правителството да се стреми да промени ситуацията чрез забраната на абортите по полов признак, междувременно размерът на зестрата и разходите за сватбата стават все по-високи. Ако семейството на жената не може да плати, се стига нерядко до жестоки наказания, изгаряния на жените и кървави вражди. Традицията просто е прекалено силна, законът е безпомощен пред нея. Самите индийци не е да не си дават сметка за парадоксалната ситуация - всеки знае, че трябва да има жени, но никой не ги иска в къщата си. 

  Дойче Веле

Няма коментари:

Публикуване на коментар