Внимавайте за гурувци марка "Карма кола"

© автор: Гита Мехта (Карма Кола)
превод: Индиянков
снимка: Интернет

        Сред писмата, които получих от читатели на Карма Кола има едно, което не излиза от ума ми. Написано е от млада жена, заключена в дом за психично болни в САЩ. В него описва себе си като една от хилядите западнячки, заминали за Индия в търсене на онези светци, способни да я избавят от досадата и отчаянието на все по-материално ориентирания свят. Малко след пристигането си, разказва тя, разхождайки се из индийските улици, тя среща мъж в шафранена роба на отрешението, който без да се церемони й предлага да стане нейн духовен наставник. Въодушевена, че просветлението чука на вратата й, тя тутакси се съгласява и го последва в пещера в Хималаите, където според думите на гуруто тя ще бъде инициирана в света на източния мистицизъм от група просветени духовни водачи. Наставниците й дават храна, предварително напоена със силна дрога и след като я опияняват, я изнасилват. Със седмици тя е държана като наркотизирана секс играчка от лъжеучителите, докато един ден успява да избяга и да се върне в САЩ, където я настаняват в болница за душевно болни. В най-скоро време очаква да бъде изписана от клиниката, но вече има сили да се смее, дори и на себе си, защото, пише тя, „след като прочотх книгата ти, осъзнах, че въобще не е трябвало да се доверявам на гуру, който носи маратонки Адидас.”
     И все пак, от сегашна гледна точка онези дни изглеждат тъй невинни – когато глобалният ескапизъм, маскиран под формата на духовен глад в най-лошия случай водеше до индивидуална лудост, а в най-добрия до купеното на скъпа цена осъзнаване, че благословията на сменящите се като носни кърпи гурувци рядко се различава от евтини шменти-капели и че при сгоден случай мистичният Изток може да даде добър урок по материализъм на Запада.
       Но дори тогава международната преса отразяваше по потресаващ начин едно събитие, което служеше за доказателство на бездруго шокирания свят, че заспи ли, разумът освен да ражда чудовища може и по чудовищен начин да те вкара във вечен сън. В Джоунстаун по инструкциите на свой духовен водач се самоубиват хиляди души, като изпиват цианид, разтворен в кола с миризма на горски плодове. След като Изтока и Запада се срещат при такива необичайни обстоятелства ще е добре да си припомним два мита – един източен и  един западен, които отправят известно предупреждение към човешката раса.
      Според индийския мит ние живеем в епохата на Кали Юга, която е предвестник на края на дните. Основната характеристика на Кали Юга е динамиката. Бързата скорост, която е враг на размишлението, ще изплете паяжина от илюзии с такава бързина, че в търсене на спасение хората ще се самоунищожават. Западният мит по начина, по който е изразен във Фауст на Гьоте представя Дявола като пудел, посрещнат като нещо безобидно и забавно, докато не се превръща в неумолимата сила, обричаща на вечни мъки този, който се поддаде на алчността. Никой не може да отрече, че това е епохата на скоростта, след като психоделичните преживявания, безразсъдното преследване на химична и религиозна наркоза, алчността за свръхестествени сили, проникнали в света ни едва преди три десетилетия с игривата походка на пудел, се превърнаха във фаустовски кошмар, в който фундаменталистки духовници гледат само как да се облажат, наркобарони държат в лапите си цели нации и облечени в шафранови роби светци търгуват с оръжие. И могат ли смътните духовни копнежи на съвремието ни да претърпят такава бърза метаморфоза без намесата на онази мощна алхимия, която превръща съмненията в увереност, илюзията за предстоящий рай, обещан от маркетинга?
     Един индийски журналист ми разказа за едно интервю, което провел с членовете на комуна, известна като „Култ към каменната епоха”. Тази група от западняци се е отдала изцяло на своя едър, брадат американски гуру, който живее в Индия и твърди, че е открил тайната на безсмъртието. За жалост познанията му върху безсмъртието не успяват да избегнат това да не падне жертва на тленното и да се избави от една от многото индийски болести. Така докато последователите му са в очакване на неговото оздравяване, безсмъртният гуру взима, че умира. След като кончината му индийската журналистка повикала скърбящите последователи и за своя почуда открила, че те не са ни най-малко обезпокоени от случилото се. Когато ги попитала за актуалните им виждания по темата за безсмъртието, те отвърнали, че вярата им в нетленността на техния учител е непоклатима:

   - Но той е мъртъв – натъртила слисаната журналистка. – Кремирахте го собственоръчно.

   - Учителят ни не е мъртъв. В момента се рециклира –отвърнали те.

    Мъдреците, предсказали Кали Юг ни предупреждаваха, че скоростта ще доведе до подчертан превес на илюзията над реалността. Така че ако ходът на времето определя това да не виждаме, чуваме и говорим за реалното, тогава може би е добре да запазим минута мълчание – само за да съзрем опасността от това да бъдем рециклирани. В Индия рециклирането не предлага блясъка на безсмъртието, а оковите на една карма, която приковава човешките същества към колелото на живота. И дори най-материалистично насочения индиец знае, че това да движиш и боравиш с кармата може да се превърне в най-смъртоносната от всички шеги.