Денят на хинди - постановка (Vishva Hindi Divas performance)

Имало в една южноиндийска страна град на име Махиларопия. Живял там цар Амарашакти, вещ във всички науки за житейските мъдрости. Той имал трима необикновено глупави синове - Васушакти, Уграшакти и Ананташакти. Отчаян от тяхната глупост, той повикал министрите си и им заповядал да измислят начин да се пробуди разумът на синовете му. Министрите го посъветвали да ги повери на прочутия брахман Вишнушарман. Брахманът съчинил пет книги - Панчатантра-и като ги прочели, синовете на Амарашакти станали мъдри управници.

Ето и някои от тези истории, пресъздадени от нас, студентите от специалност Индология, по случай празника на хинди, който тази година отбелязахме в деня на театъра - 27-ми март.




Първа приказка

 Живели някога трима млади, бедни брахмани. Отчаяни от бедността, те решили да дирят късмета си в чужбина. По пътя срещнали могъщия йоги Бхайравананда. Той им дал три вълшебни светилника, насочил ги към Хималаите и им казал да копаят там, където падне някой от светилниците. Паднал светилникът на първия брахман и там намерили
сребро. Но алчността подтикнала другите двама да продължат, за да търсят по-голямо съкровище. Паднал светилникът на втория брахман и там намерили злато. Но жаждата за богатство тласнала третия да продължи напред. Изведнъж пред него изникнала странна картина - човек, върху чиято глава се въртяло безспир колело и му причинявало огромна болка и страдание. Щом брахманът запитал човека за странната магия, колелото скочило върху неговата глава. Бо Кубера бил заложил този капан, за да предпазва съкровището си от алчни търсачи.

Втора приказка

Живели някога трима брахмани. Двама от тях били много начетени, но лишени от разсъдък, а един се бил отрекъл от науката, но бил разсъдлив. Угнетени от бедността, те решили да търсят богатство в чужбина. По пътя видели костите на умряло животно. Един от брахманите предложил да го съживят чрез знанията си, ала разсъдливият, като видял, че това било скелет на лъв, се опитал да ги вразуми. Другите двама се възгордяли от уменията си и не го послушали. Съживили умрелия лъв и той ги разкъсал.

Трета приказка

Живяло в едно село магарето Удхата. През деня превозвало товара на един бояджия, а през нощта скитало на воля. То имало приятелка лисица, с която се промъквали в един бостан и ядяли дини до насита. Веднъж магарето толкова се прехласнало от красивата нощ, че решило да я отбелиж с песен. Лисицата се опитала да го убеди, че грубият му рев ще им навлече неприятности, но глупавото магаре се заинатило. Щом лисицата се измъкнала от бостана на безопасно място, то заревало с все сила. Силният му рев събудил пазача на бостана и той спукал от бой глупавото магаре.

Четвърта приказка

На брега на една река върху дървото джамун живеела маймуната Рактамукха. Един ден под сянката на дървото се изтегнал крокодил. Двамата станали приятели, ядели от салдките плодове и разговаряли до късно. После крокодилът занасял плодове и на съпругата си. Щом тя разбрала за новото приятелство, се престорила на болна и заявила, че единственият лек за болестта й бил маймунско сърце. Нещастният крокодил решил да убие приятеля си, като го подмами във водата. Поканил маймуната на гости и обещал да я пренесе до своя дом върху гърба си. Щом й разкрил плановете си, тя му отвърнала, че с радост ще даде сърцето си, но то било скрито на дървото джамун. Наивният крокодил я отвел обратно и маймуната бързо се покатерила на безопасно място, откъдето му се присмяла за глупостта.