Пущунвали - пътят на пущуна (Pashtunwali)

Еленикиндия ©

Снимки: интернет 

Втора част

О, Изток е Изток и Запад е Запад — и вечно ще бъде така, дордето за Съд над Небе и Земя Бог не простре ръка. 

Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг; Граница, Род, Баща 

— Застане ли Мъж срещу истински Мъж — даже накрай света.

Балада за Изтока и Запада, 

Киплинг

Точно за устройството на пахтаните изследователят Джеймс Спейн казва, че навярно „това е най-близката форма на Атинската демокрация, която познаваме днес”. Индивидът и личните качества са изключително важни при едно племенно общество, тъй като те определят ранга и почитта към конкретния човек. В същото време племенната структура не се гради на индивидуализма, а е единственият функциониращ социализъм. „Акцентът пада върху оцеляването и благоденствието на колектива пред успеха и благополучието на индивида. Такива общества се състоят от хора, които участват доброволно в коопративен метод за препитание и които разпределят помежду си както бремето, така и плода от общия труд”, казва антропологът Хенри Морган. 

     

   Основната действаща институция при пущуните е Съветът на старейшините (джирга). Съветът не само решава диспути и взима генерални решения, касаещи цялото племе, но също така и обезщетява, утешава и облекчава потърпевшите при дадено събитие или престъпен казус. Това е изключително силна характеристика на пущунските племенни закони, които за жалост често влизат в конфликт с държавното законодателство, въведено във ФАТА. Там все още са в действие закони, непроменяни от колониално време, които целят по-скоро потискането и подчинението на племената, отколкото тяхното развитие. Основното противоречие идва именно от това, че при племенните обичаи се отдава по-голямо значение на обезщетяването на пострадалия, отколкото на прилагането на наказание върху виновника, докато официалният закон във ФАТА дава приоритет на наказанието пред компенсацията.

    Джирга е основана на принципите на демокрацията, свободата на словото и прозрачността на действията. В последно време обаче се наблюдава намаляване на доверието на хората в тази институция, тъй като корупцията се е просмукала сред не един и двама нейни членове. Освен това редица критици на джирга смятат, че традиционният съвет удължава живота на брутални спрямо жената социални практики. На жените, например, не се позволява дори да присъстват на събранието, какво остава да участват в него. Ако е необходимо, техните жалби или молби до джирга могат да бъдат представени от мъжете-членове на семейството. Ако за всичко останало племенното законадетелно право се стреми към спреведливост и съпричастност, то в случаите с участието на жените в обществения живот да се говори за справедливост е трудно. Те се обект на дискриминация и силна експлоатация. Не на последно място не бива да забравяме, че този род съвети, които са крайъгълният камък на пущунската администрация, не са зачитани от правителството като заместител на държавните закони и институции, което отново е причина за пререкателства и конфликти.

Пущунвали или пакхтунвали означава „пътят на пущуна“. Това е социален, етично-морален и правен кодекс, обуславящ поведението на всеки индивид в общността. Може да се каже, че пущунвали очертава общностния племенен мироглед на ФАТА и в това си качество е общовалиден за всички пущунски племена във района. Тъй като от появата си на общност по тези земи пущуните са в състояние на непрекъснато военно положение, те по естествен път са се превърнали в народ с подчертано войнстващ характер. Множеството битки и войни са допринесли за оформянето на мирогледа им във вида, в който го наблюдаваме и до днес. Не случайно основните ценности в кодекса им са свързани със смелостта, честта и отмъщението. Ето

какво пише през 1855 г. г-н Темпъл, секретар на главния комисар на област Пенджаб: „За злато са готови на всичко с изключение на това да предадат своя гост. Крадливи и хищни до немай-къде. Пущунската майка отправя молитви синът ѝ да стане преуспяващ бандит-мародер. За миг не би им хрумнало, че нарушават принципите на Корана, ако клетвата, която са дали е в техен ущърб. Те са в постоянна война. Всяко племе или клан води междуособни войни, всяко семейство има наследствени кръвни вражди, всеки индивид - свои лични врагове. Едва ли има човек сред тях, чиито ръце не са били опетнени с кръв. Всеки един си брои извършените убийства. Всяко племе е длъжник или кредитор на своя съсед. Смятат мъстта и възмездието за най-висше задължение. Притежават невиждана храброст и се възхищават пред смелостта на другия. В представите им гостоприемството е първата сред всички добродетели. Всеки, достигнал селището им, не само e в безопасност, но ще бъде сърдечно приветстван. Но в момента в който напусне покрива на стопанина, кат нищо може да бъде ограбен или дори убит.” 

 Наистина пущуните са особено войнствен народ, разединен и враждуващ по между си, но и винаги готов да се обедини пред лицето на общия враг, както са го доказвали неведнъж в историята си. „Приятел в тия земи се нарича онзи, който стреля по теб нощем, докато врагът не се свени да те застреля и денем“ – пише британски войник в писмо до своя щаб. Сред тях Мойсеевият закон „око за око, зъб за зъб“ е основно верую. Според пущунското виждане всеки един, който извърши престъпление (пор), трябва на часа да плати за това. Убиецът трябва да бъде убит, крадецът – лишен от собственост. Бъдъл (отмъщението) е свещен зов към зачитане на човешката чест. Един от правителствените агенти на Вазиристан бил убит от пущун, който отмъщавал за смъртта на баща си, застрелян от британците по време на тяхна операция. Ако онзи, чиято чест е засегната, не успее да отмъсти, ще бъде категорично заклеймен и низвергнат от обществото. Никой няма да го поздравява, когато му се роди дете. Никой няма да се ожени за дъщерите му или да присъства на погребението. Опетненото му име и чест ще пренесат бремето на клеймото за поколенията напред. В представите на пущуните дори смъртта не е по-страшна от загубената чест. Друга, още по-жестока форма на бъдъл е „ботха“, при която цял отряд от мъжесе вдига, готов да избие всеки срещнат мъж от вражеския лагер. Мнозина не харесват идеята за отмъщение, но още повече презират срама. Затова обезчестеният пряко или косвено се чувства длъжен да потърси възмездие. Бъдъл (отмъщението) е силно залегнало в съзнанието на всеки пущун и именно тази тяхна практика е създала отрицателен образ в представите на чужденеца. Бъдъл обаче може да функционира и като мощен поддръжник на реда и мира. Заплахата от отмъстителна война е толкова голяма и реална, че това възпира мнозина да престъпят закона. 

   Всеки пущун знае колко много кръвните вражди изтощават общността и точно затова старейшините правят всичко възможно да решат проблема по мирен начин с помощта на компенсации (парични или стокови) и санкции. Друга важна част от пущунския кодекс е „нанаватай“ (помилване). Всеки може да бъде помилван, дори и убиецът. Нанаватай се прилага тогава, когато даден човек или група хора прегрешат, но са твърде слаби, за да посрещнат възмездието с чест или просто не желаят да задълбочат враждата и са готови да поднесат своето прошение за милост. Виновниците сами трябва да се унижат, като публично измолят прошка, при това по далеч нелек начин. Провинилите се трябва да отидат при потърпевшите с част от своя добитък, да свалят тюрбаните и да ги сложат в краката им. Това обаче не важи за провинилите се жени, които в никакъв случай не се унижават публично. Друг обичай повелява виновникът символично да се самоубие или по-скоро „да предаде“ живота си в ръцете на потърпевшия. Той ляга в нечий чужд гроб и лежи в него, докато не го видят всички  или пълни с трева устата си и мята въже около шията си, след което сподирян от своите жени, чука на вратата на своя враг и го моли за прошка. Даването на нанаватай може да бъде отказано в отделни случаи, когато честта на жертвата е силно засегната или когато е свързано с унижаване на жена.

      Основните причини за разпалване на вражда сред пущуните са три: на първо място това са конфликтите за земи и за условията по стопанисването им; на второ – за пари и уреждане на сметки и на трето – за жени. Във всички тези случаи първопричината за конфликтите е засягането на честта (нанг). „Нанг“ се нарича принципът за чест, който всеки мъж е длъжен да пази с цената на живота си. Онзи, който закриля своята чест и тази на семейството, рода и племето се зове нангилай – затова и Нангилай е често срещано име сред децата на пущуните. Онзи, който иска да бъде уважаван и да брани успешно честта си, трябва да притежава едно ключошо качество - гхейрат . Гхейрат означава „самоуважение“, но и „смелост“ и важи както за жените, така и за мъжете. Негов антипод е бегхейрат - „страхливост“. Ако някой те обвини в бегхейрат, ще трябва да ти плати „шарам“ - вид обезщетение за нанасяне на морална обида. Ако някоя жена стане „тор“ (черна), тоест изгуби честта си, като изневери на съпруга си с друг мъж, въпрос на гхейрат е да убиеш и жената, и любовника. 

  Очевидно пущунският кодекс изобилства на ценности, свързани с честта. В това число влизат още принципи като „пегхор“ (подстрекателство към извършване на отмъщение), „тарбурвали“ (съперничество, единоборство); „кхаир-кхегара“ (воюване) „тарун“ (спазване на дадена дума); „баландари“ (колективна атака). Но това е само едната страна на монетата. 

Пущунският кодекс включва и много правила, насочени към добруването на човека. Ето какво казва  Миангал Абдул Вадуд Бадшах за пущунвали в своята автобиография „The story of Swat“: „Пакхтунвали е име, обединяващо ведно думи като смелост, чест, гостоприемство, щедрост, вярност и прямост, а също и непоклатимост в спазването на обещание, закрила над слабия, подслоняване на всеки странник, бил той враг или приятел, доблест в зачитане на човешките права, жертвоготовност в името на личната и национална чест и честта на религията и още редица стойностни качества.“ 

    Мнозина автори изтъкват, че няма по-ценена добродетел сред пущуните от гостоприемството (мелмастия). Пущунът винаги се гордее с възможността да бъде нечий домакин. Един от задължителните елементи в дома му е стаята за гости. Много често гостите и пътниците са настанявани в местната „худжра“ – място за събиране, където мъжете пушат, говорят и слушат музика. Гостът винаги е на особена почит и е обгрижван с най-доброто - както по отношение на храната, така и във всеки аспект на битието. В худжрата той е в пълна безопасност и се третира като член на семейството или рода. И тъй като гостоприемството е върховна добродетел, пущунът е винаги готов да приюти всеки, изпаднал в нужда, независимо дали е престъпник или светец. Висша форма на принципа за гостоприемство е т.нар. „панах“ и се изразява в това да дадеш убежище дори на враг, стига да е помолил за това. Щом бъде приет, злосторникът минава под закрилата на домакина и никой няма право да влезе в стаята за гости и да го изведе оттам. Заради тези свои порядки пущуните получават непрекъснати критики от държавата, която ги обвинява в сътрудничество с престъпници и поддръжници на екстремистки групировки. Някои талибански членове умишлено се възползват от тези племенни принципи, като така конфронтират племената с правителството на Пакистан.  

Освен от своя кодекс „пущунвали“ и, разбира се, от морално-религиозния закон на исляма (шериат) племето се ръководи и от т.нар. „ривадж“ или съвкупност от обичаи, равносилни на законите в пущунвали. Много от важните решения се взимат именно съгласно правилата на ривадж. Ако пущунвали е универсален за всички племена във ФАТА, социалните обичаи на ривадж варират от племе на племе. В повечето случаи между шериат и ривадж няма противоречие. Ето как го обясняват самите пущуни: „Никах (женитбата) е част от шериата. Събитието е шериат, начинът, по който то се отбелязва с гърмежи и тъпани е ривадж. Погребението също е част от шериата, но начинът, по който опяваме покойниците е ривадж. Практиката да посещаваме болния е шериат, но обичаят да го прави само възрастен е ривадж“. По някои въпроси обаче се наблюдава известен конфликт между ортодоксалния канон и равадж. Например в шериата на дъщерите се дава правото да получават наследство, докато според ривадж това е недопустимо. Вдовиците

имат право на повторен брак според шериата, но правилата на ривадж не го позволяват. Като цяло ривадж налага по-строги наказания на провинилия се, отколкото са заложени в шериата и е доста по-дискриминативен по характер към жените спрямо ортодокса. Стара пущунска поговорка гласи: „Кхаза я да кор да, я да гор да“ („Мястото на жената е до огнището или в гроба“). Тези особености на ривадж са видни в някои от следните важни обичаи: „барамтха“ например се нарича практиката, при която след просрочване на дълга кредиторът е в правото да отвлече член на задлъжнялото семейство, докато то не изплати докрай борчовете си. Друг особен обичай е „свара“ - обичаят член от семейството на жертвата или на потърпевшото семейство да вземе за съпруга жена от семейството на убиеца, най-често негова дъщеря или сестра, като идеята е по този начин престъплението да бъде опростено. Смята се, че този обичай води началото си от древните гърци, които в замяна на своя убит военноначалник, взимали пущунска кралица или аристократка. Като правило „свара“ се прилага, когато нито един от другите методи като „тийга“ (примирие) и „нанаватай“ (помилване) не е дал резултат. Идеята е от една страна да се попълни отсъствието на убития член, а от друга да се помирят двете враждуващи страни.

Лошото е, че на жената, която идва от семейството на виновника се гледа като на изкупителна жертва и върху нея се стоварва цялата болка и гняв по загубата на близкия човек. Най-често жената е принуждавана да вземе за съпруг много възрастен или много по-млад от нея мъж. Но във всички случаи тя ще бъде унижавана и презирана, и до края на дните си ще бъде като чужденка и грешница за своето приемно семейство.

 В заключение можем да обобщим, че днес племенната област ФАТА продължава да бъде дом на едни от най-старите незасегнати етноси в света – този на пущуните. Народ, останал извън обсега на процесите на модернизация и глобализация както заради географските и политически особености, така и заради своя съзнателен избор да продължи да следва своите традиции и обичаи. Множество имперски системи и политически и религиозни движения са се сблъсквали с племенното им общество, но никой не е успявал да повлияе съществено върху начина им на живот. Родовите връзки, племенните структури и законите на пущунвали и ривадж продължават да диктуват ежедневието на този суров и красив по своему народ. Както пише един британски офицер: „Никой не може да остане безразличен към тях. Те будят крайно възхищение и също толкова силно възмущение, а понякога всичко тази емоционлана смес се провокира от един единствен човек. Те са смели и лукави, достойни и неблагонадеждни, горди и користолюбиви, умни, но и фанатични. Много външни хора ги намират за красиви; не можем да не отчетем това, че повечето британци, живели или работили сред тях, останаха запленeни от тяхната природа . Нравът на пущуна е ярък и елегантен като дрехите му. Той обича да се бие, но мрази да бъде войник. Обича музиката, но ненавижда музикантите. Мил и благ е, но мрази да го показва. Има странни принципи и също толкова странни възгледи”.