Индолозите – модерни отшелници от света на невежеството

© слово на проф. Татяна Евтимова по повод 30-годишния юбилей от създаването на специалност Индология в СУ "Климент Охридски" 

       Истински са само онези идеи, които са преживени вътрешно – тази популярна мисъл на Ромен Ролан ми даде увереност и аз за пореден път се съгласих да „превъртя лентата”, наречена „юбилейно слово” за Индологията. 
       В броя на списание „Йога” от м. септември 2012 г. прочетох следното: Доказано е, че физическият аспект на йога има мощен лечебен ефект, забавя стареенето и възстановява здравето. Ето защо от 1999 г. във Великобритания йога е въведена като алтернативна терапия. Този факт ме провокира към размисъл, в резултат на който стигнах до смелия извод, че
през 1983 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски” се случи нещо подобно – далновидно, като бъдеща „алтернативна терапия”, се въведе специалността Индология. Тогава още не знаехме, че тя ще стане търсен академичен и социален ашрам на мислещите, знаещите и можещите. Че тя ще стане убежище на модерните отшелници от света на невежеството. Аз лично тайно се надявах. За никого тук не е тайна, че Индия е хилядолетен синоним на знанието. На знанието, което привлича. На вселенското и универсално знание, което всеки от нас се стреми да превърне в лично познание. Вече не е тайна и друго – че един от пътищата за постигането на това познание е Пътят на индологията. 
     Преди 30 години ние тръгнахме по този изкачващ само нагоре Път, защото само той би ни приближил до космоса, наречен Индия. Една мъдра страна, покланяща се на най-разумната човешка потребност – на развитието чрез познание. Страна, която е превърнала учителите и техните ученици в светци и провидци, заслужаващи благоговейно уважение и пиетет, тъй като са дръзнали да изберат съвсем не най-лесния, но със сигурност най-авторитетния начин да богопочитат, за да освободят грешните си души – като пазят и предават свещеното и богоравно знание. Правилно е онова действие, което те води до постигането на желания резултат. В началото осъзнатият желан резултат бе да напълним със съдържание новопоявилото се понятие „студент по Индология”. Чертаехме в движение интригуващия и безкрайно предизвикателен Път на индологията. Опитвахме се да бъдем различни - много да учим, но освен това да пеем и танцуваме, да поставяме едноактни пиески и цели спектакли, да тренираме мозъка си с йога, а тялото и жестовете си - с класически индийски танци, да посрещаме високопоставени гости (сред тях двама президенти и редица видни парламентаристи). 
      В момента обучаваме ок. 30 студенти в степен „бакалавър”, 10 в степен „магистър” и 5 в степен „доктор”. Смело мога да твърдя, че студентите индолози са най-мотивираните млади хора, които съм срещала. Любовта им към Индия ги кара да работят упорито, а веднъж научили се на труд, те могат да работят навсякъде. Днес можете да срещнете интелигентни и успешно реализиращи се млади хора с дипломи по Индология от Софийския университет в банкови и застрахователни учреждения, в консултантския и информационния бизнес, в печатни и електронни медии, в дипломатически мисии навсякъде по света, в правителствени и неправителствени институции, в наши и международни културни и научни учреждения, в престижни университети из цяла Европа и отвъд океана. 
      За себе си съм сигурна, че пътят на Индологията има само начало - начало, за което с почит споменавам имената на проф. Стефан Младенов, Виктор Шаренков, проф. Рамкришна Каушик, проф. Варма, проф. Видж, проф. Емил Боев. Благодаря колегиално и сърдечно на първите преподаватели в специалността - Йорданка Боянова, Драговест Горанов, Иван Димитров и Борислав Костов, и на моите уважавани колеги, чиито Път на индологията днес минава през аудиториите на Софийския университет като лично избрана съдба. Ние не сме кабинетни учени. Ние непрекъснато се стремим да разширяваме кръга на посветените в познанието за Индия. За тази цел съществено допринася големият брой наши публикации на художествена и научна литература през годините – преводи от оригинал на класически паметници на древната, средновековната и съвременната индийска художествена и научна книжнина, излезли като самостоятелни издания или включени в тематични сборници, антологии и списания, научни статии, студии и монографии. Освен читатели студентите са и чести наши автори и съавтори.

      Пътят на индологията има начало, но няма край. Сигурна съм, че индологията е наука, завещана на бъдещето. Бъдещето, което ние всеки миг превръщаме в настояще, и което може да бъде успешно управлявано единствено с лостовете на образованието. Науката за Индия ни помага да проникнем в мъдростта на държавното управление и в тънкостите на дипломацията; да разберем защо когато една държава превърне в приоритет науката и образованието, тя се стабилизира и просперира; да проследим от древността пътя на редица научни постижения, които и днес чертаят интелектуалните контури на динамично глобализиращия се свят. Макар че, за съжаление, днешият наш свят сякаш не толерира мислещите, ние възпитаваме точно такива млади хора – които да търсят отговори и да поставят нови въпроси. Те трябва да са сигурни, че имат бъдеще, тъй като са научени на толерантност и взаимопомощ, на преодоляване на препятствия, на борбеност и издръжливост. Тези качества ги правят приложими във всяка област, където се изискват трудолюбие, професионализъм и широка култура. Те помнят непреходното послание за просперитет на държавата и нацията от Химна на нашите първоучители, на равноапостолите Кирил и Методий - Напред, науката е слънце! 

      Накрая с удоволствие ще перифразирам думите, с които започнах: Доказано е, че изучаването на Индология има мощен лечебен ефект – държи будно съзнанието, отменя процесите на интровертна социопатия и възстановява усета за градивната мисия на науката в обществото. Казвам го напълно искрено, от позицията на своите 30 години в Софийския университет, извървени заедно с прекрасните студенти индолози, които ме убедиха, че няма нищо по-ценно от това да превърнеш стремежа към познание в личен дълг и култ. Като преподавател се съизмервам само с тях! 

Честит юбилей и на добър час, индолози!