сряда, 26 февруари 2014 г.

Маттур и Хосахали – последните пазители на девабхаша (Mattur & Hosahalli sanskrit villages)

   
   ©  снимки: Vanya Topalska & Elenikindia, 2013
   ©  текст: Elenikindia
   ©  сп. Светилник
          
       Когато един език спре да бъде средство за общуване, той се обявява за мъртъв. И ако някои смятаха досега, че санскрит също спада в тази категория поради употребата му само в контекста на религиозните песнопения и ритуали, то скорошното „преоткриване“ на санскритските селца Маттур и Хосахали изцяло опровергават това твърдение.

      Научихме за двете единствени
по рода си села съвсем случайно - от новина по индийска телевизия. И тутакси стегнахме раниците, за да проверим докъде се простираше истината и къде започваше хиперболата. От начина, по който бяха представени те, излизаше, че дори местният зеленчукар или играещите на крикет деца говорят свободно езика на боговете, девабхаша.  Език, който дълго време битувал само устно поради своето сакрално значение и бил привилегия единствено на онези, които умеели да контактуват с боговете – брахманите.

      Маттур се намира на 8 км от град Шимога, щата Карнатака. Разположен е китно на брега на река Тунга, а на отсрещната страна на реката по приказно красиво мостче се достига до неговия близнак – Хосахали.

      Още със слизането от автобуса помислихме, че сме объркали мястото. Нямаше никакви признаци на ведически живот. Обикновени селски къщи, измазани с кал и тор, кошари за животните, трудещи се хора. Никой не откликваше на нашия санскритски поздрав Катхамасти. Това ни караше да се чувстваме все по-неловко. Направихме няколко тегела на главната улица, влязохме в две-три селски къщи, където домакините ни запознаха със своите бойни овни – оказа се, че организират двубои с тях и че селото се слави със своите първенци.

* СЕЛОТО










* УСМИВКИТЕ








* ГОРДОСТТА НА СЕЛОТО - ОВНИТE








* ТРАДИЦИИТЕ

    Леко разочаровани, се канехме да си вървим, когато откъм малка уличка забелязахме мъж, носещ традиционни за брахманската общност символи – искрящо бяло дхоти, свещена бяла нишка през голото си рамо, дълга коса, остригана само отпред (шикха). Щом свърнахме по уличката, открихме разликата с видяното досега. Атмосферата рязко се смени. От типично селска Индия, сякаш навлязохме в друг свят – свят от времето на Ведите. От местната патхшала се носеха ведически химни, благовонен дим и аромат на цветя обгръщаха голямата ритуална колесница, сгушена в една от уличките, а стените на всяка втора къща бяха осеяни с послания на санскрит: „Чистотата на пътя е толкова важна, колкото добрите хора за селото“; „Дърветата са богатството на страната“. Над някои врати стояха табели с надпис: „В този дом може да говорите свободно на санскрит“

     От тази уличка започваха онези 250 брахмански къщи, дали името „санскритско селище“ на Маттур. Всъщност това представляваше нещо като традиционен брахмански квартал или т.нар. аграхарам, в който са съсредоточени брахманските семейства заедно с храмовете и светилищата. Това обясняваше защо всички къщи бяха толкова спретнати, чисти и еднакви по размер. В тази част от селото всеки мъж, жена и дете без проблем откликваха на нашия поздрав и дори подканваха с думи: Бхаван,кофи, дудхам ва чаям ким иччхати? (Желаете ли кафе, мляко или чай?)




        
След като се запознахме с един от учителите в местното училище, Чаннакешава Дикшит, той ни разказа повече за историята на селото. Заради особено големи заслуги земите на Маттур и Хосахали били подарени на неговите деди от самия владетел на царство Виджайнагар през 1512 г. Общността им, както обясни Дикшит, се казва санкхети и са разклонение на тамилските брахмани айяр, известни със своя консерватизъм. Стотици семейства мигрирали от Тамил наду, след като били прокудени от проклятието на жена с пословични свръхсили. Онези, които останали в родния си край били затрити от лицето на земята, докато тези, които дошли в Карнатака бързо се приобщили. Възприели местния език и писменост, затова сегашното им наречие е по-близко до езика каннада, отколкото до тамили. Усъвършенствали се в местните музикални стилове като гамака (музикално разказване на истории) и си спечелили репутацията на блестящи музиканти. Но най-много допринесли със своята силна вяра и обвързаност с ведическите традиции. Маттур и Хосахали са дали на Индия редица изтъкнати учени, а повечето жители се реализират като професори, инженери или свещенослужители.

      Тук религиозно-културният живот на древна Индия все още е жив и пулсиращ. Денят започва с един от най-важните ритуали за общността – умиване в реката. Брахманите много държат на физическата и духовна чистота, затова и дрехите им винаги сияят от белота. Следва пуджа в чест на боговете. Много семейства извършват засвиделстваната още във Ведите церемония агнихотра, поднасяне на ориз и масло в огъня, придружена с благодарност към дневното светило - слънцето. По-младите се отдават на занятия по санскрит, музикални и поетически рецитали. По обед се извършват възлияния в огъня, последвани от нови образователни часове, а вечерта завършва с поредната благодарствена пуджа









   
  Забележително е, че освен древните познания една немалка част от жителите имат добра техническа грамотност. Хора като Венкатеш Авадхани посвещават голяма част от времето си в набиране на стари санскритски текстове, изписани върху бананови кори в специална база данни на компютъра си. Той ги пренаписва на по-осъвременена форма на санскрит, за да достигнат до по-широк кръг от хора, но по-важното е, че благодарение на работата му общността се опитва да възпроизведе наново вече забравени практики и познания – например какви заклинания съпътстват оформянето на дизайна на специално приготвяните за някои ведически ритуали тухли.

       
     Маттур и Хосахали действително са остров на ведическите традиции. Живо въплъщение на онзи континуум и приемственост, които отличават Индия от всички останали страни в света. Индия за пореден път доказва, че нейната уникалност се дължи на непресъхващата жилка, свързваща древността с нейното съвремие.





Няма коментари:

Публикуване на коментар