© Elenikindia
Сега ще ви срещнем с две изключително вдъхновяващи личности, с които искрено се надяваме да се запознаем лично при следващото ни пътуване до Индия.
Италианецът Енцо ди Мартино (Джьоти) и шведката Елин Болмгрен (Наши) споделят от години радостите и несгодите от живота на една от последните традиционни номадски общности в света - тази на рабари.
Историята на Енцо е много интересна. Връзката му с Индия датира от 1980 г. когато се влюбва
в страната и се зарича да я посещава всяка година за по няколко месеца, каквото и да му коства това. Лятото пък се прибирал в Сицилия, за да се наслади на красотите на острова в най-хубавото време от годината. Преломен момент в живота на Енцо се оказва срещата му с един възрастен раджпут във Пушкар, с когото се сближават като братя. Италианецът започва да го навестява всеки път, когато посещава страната. Повлиян от живота на своя приятел и този на гурджар (скотовъди от Раджастан), той решава да последва примера им. Връзва си червен тюрбан на главата, символ на чобанлъка сред гурджар, а малко след това си купува първата камила, с която изминават стотици километри. Енцо се учи бързо и скоро развежда групи с камилата си из путинята Тхар.
През 1995 г на панаира в Пушкар Енцо се запознава с камилари от общността рабари - много затворена и мнителна към външни хора общност. Видът и характерът на чужденеца обаче им привлича вниманието. И когато един от рабари го предизвиква, като го кани да попътува с тях до дома им в Годвар, той успява да издържи на доста трудоемкото едноседмично пътуване, с което печели уважението им. Така Енцо заживява сред рабари и получава новото си име, Джьоти, което в превод означава "Светлина".
Година по-късно пустинята събира Джьоти с друга самотна душа. Срещата се случва на панаира на камилите в Джейсалмер. Шведката Елин пристига в Индия, за да опознае индийската действителност в дълбочина, срещайки и сприятелявайки се с местните хора. След походи из Хималаите и обиколка по туристически места тя отива в Раджастан. Там търси начин да опознае бита и нравите на новодошлите за панаира камилари и селяни, но разбира, че езиковата бариера и изцяло мъжкият контингент ще ѝ попречат да изпълни намеренията си. Тогава сред феерията от цветове, музика и камили се засичат с Джьоти. Всъщност това никак не е трудно предвид обстоятелствата. Джьоти е център на внимание от репортери и журналисти, отразяващи фестивала. Интересуват се как така един чужденец, пристигащ от страна с висок стандарт ще зареже всичко и ще се отдаде на нелекия номадски живот на рабари. Джьоти не знае английски, затова им отговаря директно на хинди: Yah dil ki baat hai, dimag ki nahi. (Това е дело на сърцето, не на ума)...
Така Елин споделя пред италианеца желанието си да опознае по-дълбоко бита на местните и Джьоти се оказва точният човек за нея. Скоро осъзнават колко общи виждания имат за света и как гледат на нещата по сходен начин. Двамата откриват един в друг сродна душа.
Не минава много и Елин попада в плен на магията, обгръщаща културата на рабари. Тя се пременя в традиционно номадско облекло, а Джьоти започва да ѝ преподава хинди, тъй като през дългите години живот в Индия той усвоил езика досущ като местен. Минава дълго време докато Елин успее да се социализира с женската част в общността, чувства, че я тестват и че гледат под лупа всяко нейно действие. Но и тя успява да спечели уважението им. Приемат я в общността си ѝ дават местно име - Наши. Сега Наши е сред малцината пазители на традициите на жените рабари.
И Джьоти и Наши са много активни в поддържането на племенните традиции и нрави. Не се свенят да участват на публични събития, за да се борят за правата на рабари и другите номадски общности в околността, да насърчават устойчивото им развитие и да подпомагат увеличаването на грамотността сред жените.
Част от проектите в тази насока могат да се видят в сайта им:
http://www.marustali.net/org/index.html
Повече за тях двамата тук:
http://www.marustali.net/introduction.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар