Няма зрение равно на знанието...(नास्ति विद्यासमं...)

  © Снимки и текст: Elenikindia

नास्ति विद्यासमं चक्षुर्नास्ति सत्यसमं तपः ।

 नास्ति रागसमं दुःखं नास्ति त्यागसमं सुखम् ॥

Махабхарата 12.169.33

nāsti vidyāsamaṁ cakṣurnāsti satyasamaṁ tapaḥ | 

nāsti rāgasamaṁ duḥkhaṁ nāsti tyāgasamaṁ sukham ||

Няма зрение равно на знанието, няма аскеза равна на истинността. Няма страдание равно на желанието, няма щастие равно на оттеглянето от света.

Коментар: 

     Човек се доверява най-много на зрението си. Просто така е устроен. "Око да види, ръка да пипне", както обичат да казва народът. За да възприемем нещо, изпитваме нужда да го съзрем, независимо дали чрез външното или вътрешно око (чакшу). Най-доброто око, казва ни текстът, с което да гледаме на света е окото на знанието (видя). То ни дава зрението, с което да виждаме нещата от всички възможни ъгли и перспективи. 

       За да вършим аскеза (тапас), не е нужно да лежим върху пирони, нито да висим с надолу главата от дърво. Тапас се нарича всичко, в което полагаме истинско усилие и влагаме воля, за да го доведем докрай. Ако човек даде обещание на себе си никога повече да не лъже и да се стреми винаги да казва истината (сатя), това е не по-малко достойна и трудна аскеза. Затова и придържането към истинността е върховно изпитание за волята или тапас.

      Желанието (рага) е коренът на всички страдания в хиндуизма. Желанието изсмуква енергията в човек от момента на появата си. Не престава да тормози ума, докато не бъде утолен гладът му. След това се поражда ново и ново. Един вечен кръг на безпокойство,терзания и разочарования. Затова и страданието (дукха) се корени в желанието.

        Най-добрият път към щастието (сукха) е отдръпването от света или това, което наричат „тяга“. Оттегляне не от отговорностите, а от очакванията, стремежите и надеждите. Оттеглянето не от живота, а от притежанията,привързаностите и страховете. Тогава човек изхвърля ненужния товар и остава такъв, какъвто е предназначен да бъде - истински свободен.

Граматика

न – не, отрицателна частица 
अस्ति – глагола съм „Аз“ (трето лице, ед.ч) т.е नास्ति -няма 
विद्या- знание, мъдрост (ж.р) 
समं – подобен на, равен на, като 
चक्षुः –око (номинатив) 
सत्य-समं – равна на истината (ср.род) 
तपः – аскеза, изпитание (м.р. номин.) 
राग-समं – равен на желанието/емоцията 
दुःखं – страдание (ср.р, ном.) 
त्याग-समं – равен на отдръпването от света 
सुखम् - щастие (ср.р. номи.)