петък, 18 юли 2014 г.

Еволюция на кастовата система - II част (Evolution of castes - II part)

Началото може да прочетете тук : Първа част

Г) Първи наченки на социално деление



      Най-ранното сведение за социалното деление сред индо-ариите откриваме в последната и най-млада книга на Ригведа – десета мандала. Тя маркира промяна в мисленето на ариите. Появяват се нови форми в езика за сметка на други, които излизат от употреба. Богове като Ушас и Варуна биват засенчени от второстепенния допреди това бог Индра. Появяват се абстрактни божества като тези на Вярата и Гнева. Химните стават по-сложни, съдържат все повече космогония и философия. Това развитие на мисълта е придружено и от социален напредък. В "Химна за Пуруша" (Пурушасукта 10.90.11-12) за първи път във ведическата литература се въвеждат понятията, свързани с оформящото се социално деление на обществото на съсловия, или варни. Варна (वर्ण ) буквално означава „цвят“ и с този термин в собствената традиция на Древна Индия се обозначават 4-те основни съсловия, възникнали и утвърдили се в резултат от разпадането на родово-племенния строй и зараждането на класовото общество. Четирите варни също възникнали в резултат на първичното жертвоприношение на Пуруша. От устата на Пуруша се появили брахманите (жреческото съсловие), основният субект на духовността; от ръцете му възникнали кшатриите (войнското съсловие) - субект на войната и завоеванията; от бедрата на Пуруша се появили вайшиите (съсловието на земеделците и занаятчиите) - субект на физическия труд и занаятите; от ходилата му се родили шудрите (съсловието на робите, на отхвърлените).  В други химни сред изброените съсловия се споменава и пето, често приравнявано с това на шудра т.нар нишада – варварина, дивака, примитивния човек.
     
Според мнозина ведолози в "Химна за Пуруша" все още не става дума за касти в пълния смисъл на думата, а за наченки на съсловно деление.  В Ригведа все още не се откриват следи от рестрикциите, характерни за по-късните авторитетни текстове като Манусмрити, на чиято основа се изгражда съвременния хиндуизъм. И все пак, дори тогава съсловната диференциация на обществото е затвърдена  в оценъчното, квалифициращо понятие двиджа (букв „два пъти роден“), с което се обединяват всички представители на първите три варни - брахмани, кшатрии и вайшии. Привилегията и гаранцията за условно нареченото повторно раждане се осигурява от докосването до знанието на свещените Веди. Това имали право да извършват лично само брахманите. Шудрите нямали право да се докосват до това знание. Най-важният обряд, подчертаващ различията у представителите на трите висши варни и съсловието шудра е ритуалът по посвещението, наречен упанаяна, формално приравняван към второ раждане. Разбира се, в това лишаване на шудрите от възможността да се развиват духовно и интелектуално, а с това и да си проправят път към по-висши позиции, се прокрадва интересът на завоевателите от арийски произход да контролират завареното население на полуострова и да ограничат неговите шансове да възвърне властта си.
    
    Това, което виждаме с всеки следващ текст е как класовата система се усложнява и все повече очертава границите на своята диференциация. Най-логично изглежда твърдението, че идеята за класи в индийския социум произхожда от представата за професионално деление. В Яджурведа се появяват няколко социални прослойки като лихвар, ковач, занаятчия, които имат отчасти наследствен характер, но все още не представляват напълно затворени групи и гилдии, т.е ако по това време човек се роди в семейство на ковачи, все още не е задължително да стане ковач по професия. Ранно-будистките текстове (5-4 в.пр.Хр.) споменават също така за квартали, дори цели селища, обособили се на професионален принцип – например селище, населявано само от свещеници, селище на грънчари, на ловци, дори на крадци. 



 



Д) Значението на думата „варна” 

      За да вникнем в появата и значението на индийските касти, първо трябва да тръгнем от думата „каста”. Тя не изразява съвсем точно индийската социална реалност от миналото. Думата casta е дадена от португалците през 16-ти век и на португалски може да означава „род”, „семейство” ; „клан” ; „племе”. Индийската дума носи съвсем различно значение. Варна (varṇa) в санскритския речник на Мониер-Уилямс означава „цвят на кожата”, а по-сетне и „външен вид”, „тен”, „форма” и т.н, но при всички случай е свързано с външно качество. Всички производни думи са свързани с цвета - варнакрит (пораждащ цветове), варнагата (оцветен), варначитрита (цветно боядисан). Това означава, че думата за каста е еволюирала от идеята за цвят на кожата.
     Всяка варна има и своя цветова символика. Белият цвят като цвят на нравствена чистота и висша духовност е за брахманите. Червеният цвят, символизиращ войнска мощ, енергия и победа, е за кшатриите. Жълтият, цветът на земята като основен източник за препитание, е за вайшиите. Черният, цветът на невежеството, порочността и бездуховността, е за шудрите. В най- древната книга на иранците Авеста също се споменават съсловия, наречени пищра (букв. „цвят“), със същата цветова символика, но само три на брой. Четвъртото съсловие на древноиндийската обществена йерархия е чисто индийски вариант и според много учени е включвало в себе си поробеното население на не-арйа.
         Светлите арийци никак не хранели добро отношение към местните. Наричали ги с презрителни и обидни думи. Смятали ги за фалосопоклонници (РВ 8.21.5; 10.99.3), хранещи се със сурово и дори човешко месо. Възмущавали се на противния им външен вид. Именно външният вид и цветът на кожата им направило най-силно впечатление щом чрез думата „варна” кодирали идеята за своето класово превъзходство.


Следва продължение.....

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...