Гхотул може да се опише като независима, автономна детска република, в която неомъжените момичета и момчета живеят заедно и сами осигуряват прехраната си. Звучи невероятно, но това все още може да се види в родните земи на племето мурия в щата Чхатисгарх. Всички деца и младежи живеят отделени от селището на възрастните в голямо помещение с обща спалня. Редът се поддържа от специално назначени от тях отговорници. Животът в детския лагер е изпълнен с множество трудности и отговорности. Децата сами трябва да се справят с опасностите, да намират храна, да донасят припаси с вода и дърва. Освен това те са натоварени с отговорни обществени задължения по време на женитба или погребение, като от тях се очаква да изпълняват ритуалните танци и песни за празненствата. Но пък се радват и на голяма свобода. Денят им минава в смях, разговори, игри и творчество. Някои момчета изработват и украсяват дървени гребени за момичетата, други са заети да си правят кутии за тютюн, а трети резбоват гредите на общия дом. Момичетата пък приготвят храна и майсторят хубави дрехи, колани и украшения за своите ухажори, докато си задават гатанки или напяват весели песни. Гхотул играе ролята и на училище, нещо като западните училища за скаути. Той създава усещане за сплотеност, учи на задружна дейност и на служба към общността. Нещо повече, той се стреми да изкорени завистта и чувството на собственост дори в сексуално отношение. Момчетата и момичетата в племето започват да водят полов живот от ранна възраст. Щом се спусне нощта, домът заприличва на “нощен клуб”. Първо се изпълняват танци, момичетата решат косите на своите партньори или ги масажират.
Сексът сред младежите се приема за напълно естествен. Ако се извършва между правилните хора (момче и момиче без кръвна връзка), на правилното място (в рамките на гхотул) и в правилното време (извън менструалния цикъл и в дните преди важни церемонии), то сексът не само е напълно в реда на нещата, но дори се поощрява. За мурия той носи здраве, щастие и свобода, той е красива игра, неопетнена от чувство на срам и грехота. Но за това се изисква да има както дисциплина, така и известно въздържание. Едно от главните правила е да няма обвързване, да няма чувство на ревност или желание за притежание. В гхотул не се допускат трайни партньори. Когато обаче между двама души веднъж вече бъде сключен брак, не съществува причина те да опорочават своя съюз с изневери и нечисти помисли, защото вече са надраснали сексуалния си нагон.
Днес тази институция е към своя залез, тъй като е под постоянен натиск от страна на хиндуисткото население и дори от страна на медиите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар