Какво е да си хетера в Индия през Средновековието (Indian hetaira)

Дандин ни разказва любопитни неща за живота на хетерата в Индия през ранното Средновековие.

"Учителю! Тази изправена пред теб блудница дойде тук, за да ме обвини, че съм постъпила зле с нея. А в същото време целият ми грях е в това, че строго съм изпълнявала задълженията си. Защото майката (от нашата каста) на една хетера е длъжна да стори следното. 
Още от самото раждане се грижи за физическото й възпитание. Тялото трябва да получава умерена храна, която поддържа равновесието между основните елементи на здравето и укрепва блясъка, силата, красотата и ума. След петата си година бъдещата хетера не бива да вижда мъже, дори родния си баща. На рождения й ден, ако е празник, се извършва богослужение у дома, след което има тържествен обяд. Преподават й се науки, отнасящи се до любовта. Основно се изучават танци, пеене, свирене на различни инструменти, театър, живопис, приготвяне на сладкиши, парфюми и изкуството да се подреждат букети и гирлянди. Задълбочено се усвояват също писането и умението да се води разговор. А науките граматика, логика и астрономия се изучават повърхностно само колкото да се знае за какво става дума. Задълбочено трябва да се познават средствата за живот, да се овладее игривата лекота при водене на разговор и изкуството на хазартните игри. Колкото до тайните изкуства, те се изучават старателно под ръководството на добре обучени лица. По време на процесии, празници и прочие аз старателно обличам и кича дъщеря си и я представям в обществото, обкръжена от многобройни прислужници. Ако се наложи да участва в концерт, успехът й е винаги сигурен благодарение на продажните клакьори, подбрани своевременно. Старая се да разнеса славата й с помощта на познавачите на едно или друго изкуство. Гадателите пък ми помагат да известя всички за щастливите признаци по тялото й. Знатните младежи, танцьорите, служебните ухажори, шегобийците, сводниците не пропускат да похвалят във висшите кръгове красотата, характера, уменията, маниерите и нежността й.



И когато тя се превърне в обект на най-страстни желания за знатнаша младеж, моя грижа е да й определя най-високата цена и да я дам за държанка на някой солиден мъж с добър произход, красив, богат, здрав, неопетнен, щедър, ловък, любезен, образован, с приятен характер, като предполагам, че той сам ще се увлече по нея или тя от своя страна ще му разкрие чувствата си и така ще го подлуди. Мога да дам дъщеря си и на по-малка цена, когато очаквам, че ще получа твърде много след време от човек, макар и не тъй солиден, но с особени качества и необикновен талант. Или бих могла да уредя похищението на дъщеря си от някой все още несамостоятелен млад човек и след това да поискам от родителите му богат откуп. Ако те откажат, ще го получим чрез съда, като предварително с любовни ласки привлечем на своя страна сърцето на съдията. Към влюбения в нея дъщерята е длъжна да се държи като вярна съпруга. По всички начини да измъква от поклонниците си пари, до последния им грош, като иска не само постоянна издръжка, но и подаръци. Ако този, който я издържа, е скъперник и й отказва, то тя трябва да се скара с него и да го изостави или пък да разпалва щедростта на стиснатия си поклонник, като кокетничи със съперника му. Ако се появи беден поклонник, той трябва да бъде обсипван с язвителни думи и публично обругаван, а на дъщерята да се забрани да го приема - нека капризите й го заставят да се срамува от положението си. Майката е длъжна да претегли материалната страна на въпроса, свързан с един или друг кандидат, и постоянно да среща дъщеря си с богати, непорочни, щедри хора, способни да я спасят от всякаква беда. Хетерата трябва да изпитва към поклонника си само леко чувство, но не и истинска любов. Ако се случи наистина да се влюби, тя въпреки това не бива да се противопоставя на майка си и възпитателката си.

Дъщеря ми наруши закона на своята каста, установен от бога и прекара месец в любовна връзка с някакъв млад брахман, появил се неизвестно откъде, чието единствено богатство бе красотата му. Тя харчеше за него собствените си пари. А на многобройните си и богати поклонници отказваше, с което ги дразнеше, и така остави семейството си без средства, доведе го до отчаяние. Когато започнах да я вразумявам и й казах, че тази нейна несполучлива любов няма да свърши добре, тя се разсърди и отиде в гората с намерението да живее там като отшелница.Ако решението й е окончателно, всички тези хора, които дойдоха при тебе, лишени от други средства за съществуване, ще трябва да умрат от глад."

Из "Приключенията на десетте принца" (Daśakumaracarita), композирана около 7в.сл.Хр. от Дандин, превод Росица Бърдарска, 1991г.

Говорещият гарван (The talking raven)

"Един човек, посетил Индия, ми разказа за индуистките вълшебници. Когато такъв вълшебник излезе в полето и види, че по въздуха се носят птици, той очертава по земята кръг. Птиците започват да кръжат над чертата, накрая се спускат в кръга и не могат повече да излязат от него. Тогава вълшебникът влиза зад чертата и хваща колкото иска птици, а останалите пуска на свобода. Ако пък птици пасат по полето, вълшебникът ги заобикаля с черта, която те не могат да престъпят. Тогава той се приближава до тях и си взема колкото му трябват.
Аз зная от думите на очевидец, че в Индия много хора се занимават с предсказания. Ето какво разказал на мой събеседник един сиратски тръговец.

Веднъж, когато се готвел да пътува по суша от Сеймур до Субара (близо до днешен Мумбай), той помолил сеймурския владетел да му даде водач, който да го пази по пътя. Владетелят му дал един от своите пехотинци.

„Ние излязохме от Сеймур – разказвал търговецът, – и седнахме да отпочинем край таладж и джерам (водоем и градина). Хапвахме ориз. Изведнъж наблизо изграчи гарван. „Знаеш ли ти, -ме попита индусът – какво каза този гарван?“ „Не“, отговорих аз. - „Той каза: непременно ще ям същия ориз, който вие ядохте сега.“ 

Тези думи ме учудиха – продължил търговецът – защото ние изядохме целия ориз без остатък. След като закусихме, ние продължихме пътя си. Не успяхме да изминем и два фарсаха, когато срещнахме малък отряд от пет-шест индуси. Като ги видя, моят спътник целият започна да трепери от вълнение и възкликна: „Аз непременно ще се сражавам с тези хора!“
–„Защо“ - попитах го аз. „Между нас има стара вражда“. 

Но докато моят придружител ми казваше за своето намерение, индусите измъкнаха своите кинжали, хвърлиха се заедно срещу него и му разпориха корема така, че вътрешностите му изпаднаха навън. При вида на всичко това, аз се изплаших така, че не се удържах на краката си и паднах на земята, като почти загубих съзнание. „Не се бой – казаха ми убийците, – с този човек имахме стара вражда, но на теб няма да сторим нищо лошо“. След това индусите заминаха по пътя си. Те не се бяха отдалечили още, когато към убития се спусна гарван – аз не се съмнявам, че беше същият, и започна да кълве ориза, който беше излязъл от неговите вътрешности“

Бузург ибн Шахрияр, от "Книга за чудесата на Индия" (Аджаиб ал Хинд), 10 век.

Женско царство (Women realm)

В Индия и Тибет все още има места, където се практикува полиандрия. Наименованието идва от гръцките думи „поли” – много, и „андрос” – мъж. Многомъжеството е рядка форма на брак, при която жената има едновременно няколко съпрузи. А когато жена е омъжена за няколко братя, става дума за фратерална полиандрия. Според много антрополози тя е най-често срещаната форма на брачно съжителство
от този вид. Споменете си също така за петимата герои-братя от епоса Махабхрата, които имат една съпруга - хубавицата Драупади.

Едни от първите, които стават свидетели на практиката, са доста озадачени от нея. Ал-Бируни я нарича "неестествен брак", свещеникът йезуит Дезидери, един от първите, посетили Тибет, я заклеймява като "отвратителен обичай". В романа си "Ким", издаден през 1901г. Киплинг описва областта като "земя,където жените се любят" и разказжа поучителна история за жена-будистка от Киннаур, която нарича съпрузите си "добитък". Мишел Песел, френският изследовател, който се интересува от обичаите на дардите, описва карикатурно дардските жени като "свирепи...шумни и агресивни създания", които "бият съпрузите си" и са "истински вещици".

Китайците, които пишат за тибет през 50-те на 20 век, се присъединяват към общата глъчка на възмутените от този "извратен брак". Фратералната или аделфна полиандрия (практиката няколко братя да имат една съпруга) е забранена в Ладакх от махараджата на Кашмир през 1941, а в Тибет - от китайците през 1959 г. Въпреки това семействата в Ладакх все още я практикуват.

Причината е отчасти културна, отчасти икономическа. Полиандрията поддържа по-ниска раждаемост, благодарени на нея се избягват проблеми с наследството и се намалява израхоздването на оскъдните природни ресурси. многобройните бащи допринасят за благоденствието на общите си деца. В контраст с други места от долината жените в Ладакх са влиятелни и имат силни позиции.

Индийското кино и мафията (Indian cinema and the mafia)

"Ние вярваме, че Шахрукх Кхан е бог, който се е преродил на Земята" - неведнъж сме чували индийци да изричат подобни твърдения в ефира на индийската телевизия.

Индийското кино е храм с милиони поклонници. Нека да припомним, че индийската филмова индустрия е най-мащабната в света, като произвежда повече филми и привлича повече публика от Холивуд. В САЩ през 2012г. са заснети 476 филма, докато през същата година в Индия са заснети 1600, една трета от които на хинди.

И ако Боливуд е религия, то Шахрукх Кхан е главният бог. В действителност Шахрукх Кхан печели и като бог. Казват, че хонорарът му е един милион долара на филм, а по официални данни в сметката му постоянно се мъдрят едни 600 милиона долара.

Интересно е, че въпреки, че мюсюлманите съставляват само 12 процента от населението на Индия, трима от петимата най-прочути актьори са точно мюсюлмани и имат една и съща фамилия, без да са родствено свързани. Това са Шахрукх Кхан, Амир Кхан и Салман Кхан.
Всеки в Индия обаче е наясно, че историята на Боливуд е и история на мумбайската мафия. Една немалка част от босовете в подземните среди имат съществена роля в утвърждаването на индийското кино на световната сцена.

Гризачите, хрускащи живота (On the etymology of the word for mouse)

Когато кажем „плъх“, в главата ни изскачат образи на сметище, канализационни шахти, мръсотии, болести, зарази, изгризани мокети и изровени дупки. Плъхът е напаст, обитател на нечистото, враг на селянина, разрушител на имуществото. Като индолог не мога да не направя паралел със санскрит. 

Санскриткската дума за мишка е „мушака“ (मूषक) и е дериват от глаголния корен „муш“ със значение „крада“, „задигам“. Мишката се препитава, като краде и поради своите низки навици, поради своята лакомия и „гризкаво“ дребнотемие тя олицетворява евтините страсти и нисши емоции. В митологията на хиндуизма те се изобразяват в нозете на божествата и въплъщават проблемите и тревогите, с които изобилства битието на глухия и слепия за бога и трансцендентното. „Няма нищо по-разрушително за тялото от тревогата, а този, който вярва поне малко в Бог, няма причина да се тревожи въобще“, казва Махатма Ганди.

Гризачите в човешкия свят са онези на вид нищожни и досадни проблеми, които ловко се измъкват от решенията ни или които все ни надхитрят и нищят нервната ни система. Онази сметка, която не можеш да изчистиш, онзи шофьор, който те засича, съседът, който пали кофата за смет под проснатото пране, пъпката на носа в неподходящия момент, теча на бойлера, който все избива, спрелия интернет, верижката с ключове, която не намираш, когато бързаш за работа. Това са плъховете в ежедневието ни, крадците на безценния дар, наречен живот, гризачите, хрускащи от покоя и радостта.

Етимология на славянската дума "брак" (Etymology of the word for wedding)

Брак в славянския език произлиза от глагола берà (взимам, грабвам) т.е. носи значението на вземане на жена (по Георгиев; Гълъбов; Заимов; Илчев 1971). И до днес българите казваме "взимам еди-кой си за своя законна съпруга".  

В санскрит  विवाह (виваха) носи подобен смисъл. Буквално означава „отнасяне“; „повеждане“ и препраща към отвеждането на булката в дома на съпруга. 

В английския wedding идва от wed със значението „давам обет“ ; вричам се. Думата Wed има много общо с to bet, която в английския значи "залагам", "обзалагам се". Говорим за един и същ корен.

Wed е английският еквивалент на нордическото veðja и датското vedde "давам облог," старофризийското weddia "обещавам," готското ga-wadjon „обручвам, давам оброк".  Тоест в английския вариант думата е запазила идеята, че сключването на брачен съюз е вид оброк, обещание, договорка, която и двете страни са длъжни за спазват. Това подсказва и за обичаите браковете да се уреждат между бащите, а обещанията за бъдещото сливане на родовете да се скрепява чрез "дадена дума" или чрез подобаващи дарове.

Марко Поло за Индия (Marco Polo on India)

Щом пътникът напусне Цейлон и отплава на запад в про-дължение на около 60 мили, достига до голямата област ар, която наричат Велика Индия (1). И наистина това е най- добрата част на Индия. Тази област представлява част от континента. Управлява се от петима царе, всички рождени братя. Ще разкажа за всеки един от тях отделно. Трябва да се знае, че това е най-богатата и великолепна област в света. Ще разкажа какво представлява. Първото царство на областта се управлява от един от братя¬та, който се нарича Сендербанди Девар. В царството му се намират едри и красиви перли. Читателят трябва да знае, че Малабар и Цейлон общо осигуряват перлите и скъпоценните камъни в света. Сега ще разкажа как намират перлите и ги събират.

Читателят трябва да знае, че в това море има залив между острова и сушата; и в този залив водата не е по-дълбока от осемдесет клафтера (2) и на места не повече от два клафтера. Именно в този залив събират перли и ще опиша как става това.

Как индийците събират перли

Група търговци се сдружават, правят си сдружение или компания и наемат кораб, специално построен за целта, на който всеки има каюта, пригодена за целта, с вана и други приспособления. Съществуват много такива кораби, защото мнозина са търговците, които се занимават с този улов. И съдружниците от един кораб имат няколко лодки, които да го теглят през залива. Наемат мъже за определена заплата на месец от април до средата на май, защото това е ловният сезон в залива. Мястото, където перлите са най- много, се нарича Бетала и се намира на сушата. Оттук се отправят на седемдесет километра на юг и пускат котва. След това излизат с малки лодки и започват да ловят по един начин, който ще опиша. Хората в малките лодки, наети от търговците, скачат във водата и се гмуркат, понякога на три клафтера дълбочина, поня¬кога четири, понякога до десет. Остават под водата колкото могат. Когато повече не могат да издържат, излизат на повърхността, почиват си малко и отново се гмуркат - и така продължават цял ден. Докато са на дъното на морето, събират миди, големи и малки и най-разнообразни. Отварят мидите и ги поставят в корита с вода, както вече описах. Перлите се намират в месото на мидите. Във водата месото на мидата изгнива, тя се отпуска и започва да прилича на белтък от яйце. Мидата плува в този вид до повърхността, докато перлите, изчистени от примеси, остават на дъното. Ето как се събират мидите. И уверявам читателя, че получените количества са неизброими, защото той трябва да знае, че така събраните перли от този залив ги изнасят по цял свят, защото повечето от тях са кръгли и лъскави. През средата на ме¬сец май уловът се прекратява, защото вече не се срещат миди с перли. Но е известно, че ги има през септември и началото на октомври на около 300 мили. Уверявам читателя, че царят на това царство получава огроомен доход от митото, което се заплаща от този улов. Търговците му заплащат десятък от печалбата си. Извън това и над този десятък заплащат по двадесет перли на хора да предпазват гмуркачите от хищни риби чрез заклинания. Тези заклинатели наричат брамини. Заклинанията си изговарят само през деня, нощем спират да ги правят, така че рибите са необезпокоявани. Брамините също така са опитни в заклинания срещу всякакви зверове, птици и животни.

Откъде идват думите за "съпруг" и "съпруга" (pati-patnī) в хинди и санскрит

ПРЕДИ БРАКА
Снимка: dreamsweddingcreation.com

Двете думички за съпруг и съпруга в хинди и санскрит са следните: पति (pati) е "съпруг", а पत्नी (patnī) - съпруга. Като обяснението за произхода им е много любопитно. Съдържа се сред редовете на Брихадараняка упанишад (1.4.1.3-4).

Историята е следната (тук я преразказвам): 

В началото съществувал само Аз-ът (атман) под формата на пуруша (космическият човек). Пуруша се оглеждал, ала около него нямало нищо друго освен неговият собствен Аз. Бил изплашен, но после си рекъл: "Че какво да му се плаша, като не съществува друго освен мен." И страхът, както се появил, така си отишъл. Защото страхът, както ни напомнят авторите на упанишадата, се поражда само когато има външен фактор, нещо, което е извън нас самите и различно от собствения ни Аз. Но Пуруша все още бил неудовлетворен, затова и човекът, казват, е устроен да страда, когато живее в самота подобно на космическия си първообраз. 
Пуруша не бил удовлетворен. Затова и самотникът е неудовлетворен. Закопнял Пуруша за другар. Тогава Пуруша излъчил от себе си друга личност, единна същност. Той накарал това ново тяло да се разпадне (от глагола ("пат") на две половини. От раздвоението на това тяло се появил съпругът (пати) и съпругата (патни). Затова мъдрецът Яджнавалкя казал. "Всеки от тях е половинка (от цялостта)". 

Неслучайно съчетанието pati-patnī носи смисъла на семейство. 

Когато двете изначални половинки се събрали отново и сношили, от единението им се зародило човечеството. 

Но тогава жената я осенило проникновение. Помислила си: "Как е възможно той (мъжът) да се съешава с мен, когато всъщност това е Пуруша, който ме е родил от собствения си аз? Трябва да се скрия." Жената се превърнала в крава, но Пуруша се преобразил като бик и отново се сношавал с нея. От това се появили рогатите животни. После се преъврнала в кобила, а той в жребец и отново я връхлетял. Тя се превърнала в магарица, той в магаре и отново се чифтосвали. Така се родили нечифтокопитните животни. После тя се превърнала в коза, той в козел, сетне приела облика на овца, а той на овен и отново я настигнал. Така били създадени чифтокопитните животни.

По този начин бил населен целият свят, всички създания, от китовете до мравките, са проявление на Пуруша. 

Във всички е посят копнежът към единение с върховното знание и тайнство (Пуруша).

ГОДИНА СЛЕД БРАКА

За индската цивилизация и индийците (On Indus civilization)

picture: Embleton

За индийците Индската цивилизация е извор на национална гордост по простата причина, че е нещо самобитно индийско, което не е плод на някакви си там нашественици (арийци, моголи или други). Когато предците на колониалните господари от Великобритания използвали още примитивни каменни оръдия, жителите на Инд водели високо развит градски живот. Как да не поражда този факт чувство на национална гордост!

Цивилизацията от долината на Инд е откритие, което преобразява разбирането за индийската история. Колониалните викторианци описвали историята на Инд като изостанала, непоучителна, а за единствено светло петно в нея смятали странстванията на Александър Велики. В средата на второто хилядолетие пр.Хр. от алувия на река Инд обаче била възникнала огромна империя. Улиците били широки, къщите - солидни. Имало обществени контейнери за смет, вътрешни тоалетни и покрити канавки. Къщите на жителите били двуетажни.На запад била крепостта, в която се намирали житниците, залите за събрания и обществената къпалня. Жилищната част побирала впечатляващите 75 000 души. Това е Мохенджо-даро (могилата на мъртвите).

Това е един от първите планирани градове в света. Стотици големи и малки градове покрай реката били еднакви, правени като по калъп. Линейна империя, използваща силата на реката. За разлика от Египет и Месопотамия тук най-големите постройки не били тези, свързани с царската или жреческата власт, а били граждански сгради като обществената къпалня и житниците. Твърди се, че малко са примерите в света, където водата била овладявана по този технично напреднал начин. Жителите на индските градове се радвали на "воден разкош". Почти всеки дом имал вътрешна баня с теракотени улеи или канали през стената, които отвеждали мръсната вода навън. Улиците били умело отводнени, а ямите с отходни води чистени редовно.

Куриозът е, че почти всичко свързано с тази цивилизация, с която се отъждествяват индийците, остава в рамките на Пакистан след злощастното Разделение през 1947г.

Индийският герб (Indian state emblem)

Националният герб на Република Индия е символ на индийското послание за мир и добронамереност към целия свят. Лъвският капител с чакра (колело), разположена между кон и бик от двете страни, е владетелската инсигния на маурския император от III в. пр. Хр. Ашока. Оригиналът се съхранява в Археологическия музей в Сарнатх, край Варанаси в Утар Прадеш. Шедьовърът на Маурите, който е изваян от пясъчник чунар, някога величествено е красял колона на Ашока в Сарнатх - място, дълбоко тачено от будистите по цял свят. Сарнатх, който в момента лежи в развалини, се намира на 10 км североизточно от Варанаси - свещен индийски град, разпо- ложен там, където се сливат три реки: Ганг, Ямуна и митическата Сарасвати. Археологическите останки в Сарнатх дори и днес привличат хиляди будистки поклонници, историци, студенти и туристи от Индия и цял свят. 

Сарнатх е едно от четирите най-свещени места в будистките легенди. Това е мястото, където Буда е завъртял Колелото на Закона, след като е постигнал Просветление. Всичко това намира израз в образа на лъвския капител - символът на Буда като Шакя-симха (Лъвът на шаките, родът, към който принадлежи Буда). Колоната в Сарнатх първоначално е имала предназначението да символизира великото колело с двадесет и четири спици. Има четири животни - слон, кон, бик и лъв, изваяни релефно на мястото, където е изобразено колелото, символизиращо четирите посоки на света. Това може да се интерпретира в традицията на ведическата митология, като се вземе предвид факта, че в Ригведа лъвът се разглежда като цар на гората, бързо галопиращият кон - като возило на бога Слънце, а бика - като возило на бог Индра. 

Със смелия замисъл, прецизните пропорции и хармоничност това творение предизвиква възхищението на зрителя и припомня за първата проповед на Буда в Сарнатх. Четири лъва се издигат на върха на Сарнатхския капител и всеки от тях е разположен с лице към една от четирите посоки на света. Позата и напрегнатите им крайници свидетелстват за въображението на един талантлив майстор-художник. Лицата им, както и свободно веещите се гриви, подчертаните контури на изваяните им тела и изкусното релефно моделиране разкриват точната и уверена ръка на майсторите-художници в двора на Маурите. Характерното за времето на Маурите ослепително шлифоване придава на колоната и лъвския капител една пълна завършеност, мекотата на камъка и една жива и до днес сияйност, макар хиляди години колоната да е била изложена на слънце, дъжд и прах. Умението за постигане на гладкост и блясък вероятно се корени в местно майсторство в изкуството за обработка на камък, наследство на епохата на династията Мауря от цивилизацията на Долината на Инд от третото хилядолетие преди Хр. Скулптурите и колоните от Маурския период са свидетелство за най- възвишен талант и финес по отношение на устойчивия блясък, постигнат чрез техника, вероятно наследена от потомствени каменоделци. Според някои специалисти изключителният блясък, който придава кристално лъскава полировка на каменната повърхност, е постигнат навярно чрез мъчителното изглаждане с пила от полускъпо-ценния камък ахат.

източник: сп. Светилник

Индийската дипломация през вековете (Indian diplomacy through the years)

   източник: сп.Светилник

"Разбира се се, че вярвам в единен свят. Как би могло иначе?”, казвал Махатма Ганди. Тази негова вяра изразява в най-висока степен философското виждане за живота, следвано от Индия от незапомнени времена. Тази гледна точка е дълбоко вкоренена в древноиндийската мисъл и знание, история и традиция и се развива с течение на времето. Нали именно санскритската сентенция Васудхейва кутумбакам (“Светът е едно семейство”) е схващането, вдъхновявало отношенията на Индия с другите страни още от освободителната борба и Независимостта насам. Историята е свидетел, че Индия никога не е хранила териториални амбиции. Тя нито се е впускала във военни завоевания на по- малките си съседи, нито е влизала във война с по-големите. Водена от принципа на ненасилието (ахимса), нейното кредо винаги е било: “Живей и остави другите да живеят”. 

Каквито делата, такъв и човекът (Sutra from Brihadaranyaka Upanisad)

photo: Sergey Ivanov

यथाकारी  यथाचारी तथा भवति

साधुकारी साधुर्भवति

पापकारी पापो भवति

पुण्यः पुण्येन कर्मणा भवति

पापः पापेन

yathākārī yathācārī tathā bhavati

sādhukārī sādhurbhavati

pāpakārī pāpo bhavati

puṇyaḥ puṇyena karmaṇā bhavati

pāpaḥ pāpena

(Bhridaranyaka Upanishad 4.4.5) 

Каквото е действието и поведението, такъв е и човекът,

който върши добрини, става добър

който върши грехове, става грешен.

Добродетелен се става с добри дела

грешник - с греховни.

Брихадараняка упанишад 4.4.5

Любопитно за Тадж махал (Some peculiarities about Taj mahal)

За украсяването на Тадж махал пристигнали от Багдад 540 къса халцедон, от Тибет – 670 къса тюркоаз, от Русия – 614 къса малахит, от Декан – 559 къса оникс, от централна Индия – 625 диаманта. Само за надгробната плоча на Мумтаз-и-Михал, съпругата на Шах Джахан, са използвани 10 000 перли, а за орнаментите – 111 304 камъка от 36 различни вида, които Шах Джахан е получил от навабите, раджите и другите велможи на Индия.

Създателят на Тадж махал е останал анонимен, кандидатите обаче са няколко – французинът Августин Бордо, италианецът Джеронимо Веронео, мистериозният майстор Устад Иса и главният архитект на моголите Устад Лахори.

Толкова векове са минали, а орнамените продължават да красят мраморните стени на паметника. Вярно е, че по времето на английското владичество на няколко пъти се е обсъждала идеята за демонтиране на гробницата и разпродаване на строителния материал с оглед използването му за нещо по-полезно, но за щастие проектите си останали неосъществени.

Днес мавзолеят е застрашен не от друго, а от безхаберието на управниците в Индия, сред които се прокрадват напълно естествени за болестотворния мозък на националиста идеи (такава именно са мозъците на управляващата партия от БДжП), че той не заслужава да получава държавни субсидии за поддръжката му, тъй като е символ на мюсюлманското владичество.

През 2017г. официалната туристическа брошура на щата Уттар прадеш, където се намира Тадж махал, не вписа архитектурния шедьовър сред известните забележителности на района, с което предизвика вълни от недоволство.

Защо в българския и в санскрит един от пръстите се казва "безименен" (Ring finger)

Много интересно е защо в толкова много езици, сред които санскрит и българският, безименният пръст си няма име. Нарича се именно "безименен", на санскрит "анамика" (अनामिका). В древността много са се впечатлявали от този пръст. Наричан бил "пръстът на сърцето", тъй като се считало, че някакъв нерв свързва директно този пръст със сърцето. Римляните наричали въпросния нерв или вена vena amoris и това е причината да носим златни халки именно на него.

Безименният пръст бил специален пръст, а специалното означава мистично, магическо. Това, което е магическо и специално т.е. свещените обекти според разбиранията на древния човек не бивало да се назовават пряко. Ето защо и пръстът си остава неназован.

Кое друго може да е магическото в безименния пръст освен връзката със сърцето? Една интересна анатомична особеност. Има пряка връзка между безименния пръст и тестостерона в организма. В смисъл при мъжете обикновено безименният пръст е по-висок от показалеца, а при жените равен с него или една идея по-къс. Поне това твърдят съвременните проучвания, според които имало пряка връзка между дължината на пръста, нивата на тестостерон в организма и оформянето на мозъка.

Ето тук едно от изследванията:

Male-female ring finger

Наста - дупчица на носа (Nasta word)

Знаете ли, че в санскрит си има название за дупчицата, пробивана през септума на носа, за която се захваща обецата при жените. Казва се नस्ता (nastā) "наста" и разбира се идва от думичката за нос - "нас" на санскрит. Това е индоевропейска дума, която срещаме в различни варианти в познатите ни езици - nose (на английски); nase (на немски); naso (на италиански); nariz (на испански); nez (на френски).

Самата обеца на носа в хинди се нарича नथ (natha), "натха", а глаголът "натхна". Пробиването на носа в Индия е израз на красота и женственост, но също и на социален статус. Такива са носели придворните дами в индийските царства, като често обеците били правени от перли, сапфир, злато, сребро. По-късно практиката се пренася и сред обикновените дами.
Сред божествата, които са изобразявани с обеца на носа, са Парвати, а също и пастирският любовчия Кришна.

Маджун - за една странна рецепта от древността (Majun cake)

В Пакистан може да опитате едно нещо, което на езика пущу се нарича "маджун". Това е нещо като сладкиш с канабис, но всъщност така звучи доста семпло на фона на това, което е включвало преди. Традиционната рецепта от времето на Бабур се състояла от тестиси от водно прасе, пъп от елен, вътрешности на новородено камилче, мозък от врабче, лапис лазули, сребърен варак, тигров саламандар, масло от нар, мед, канабис и щипка златен прах.

За привързаността към обичаите от Херодот (Herodotus on attachment to customs)

Пример за това как народите са привързани към обичаите си. Разбира се, трябва да гледаме на "историята на Херодот" на една приказна новела с много фантасмагории. И все пак ендоканибализмът е съществувал на много места включително в средновековна Европа. Знаете ли например, че е исторически документиран факт, че френските йезуити са предписвали прах от костите на покойник като лечение на различни болести, считайки я за особено свещена. Вярване, което ги е доближавала до разбиранията на коренните жители на Америка, които също възприемали костите за целебни и особено сакрални.

---

„Дарий, подир възцаряването си, повикал неколцина елини, които били под ръка, и ги попитал какво да им заплати, та да се решат да изяждат телата на умрелите си бащи. Отвърнали му, че нямало да го сторят за нищо на света. Подир тях Дарий повикал едни индийци от племето калати, които изяждат бащите си, и в присъствието на елините, които можели да следят разговора с помощта на преводач, ги попитал колко да им заплати, та да приемат, когато умрат техните бащи да изгорят телата им. Индийците надали високо вик и го замолили да не споменава подобно нещо. [...]Обичаят над всичко е цар.“

Херодот 484– 425 пр.н.е.

Херодот за индийското злато (Herodotus on Indian gold)

Долината на река Инд и злато – две неща, които вървят ръка за ръка горе-долу през цялата история на човечеството.

Да си припомним култовия откъс от „Историята“ на Херодот, в която става въпрос за злато, мравки с големина на лисици, които преследват хора на камили....

----

„Народът на Индия е далеч по-многобройният от всички, които познаваме, и индийците докарват данък съответно спрямо всички останали народи – триста и шестдесет таланта златен пясък, това била двайсетата област (от тези, които плащат данък на Дарий)...

Неру за санскрит (Nehru on Sanskrit)

"Езикът е нещо неизмеримо по-широко от граматиката и филологията. Това е поетично завещание на духа на народа, на неговата култура и живо въплъщение на онези мисли и образи, под чието влияние те са се формирали. Значението на думите се мени от век на век и старите идеи се превръщат в нови, като често пъти запазват своята форма. Трудно е да се долови смисълът, а още повече духът на древните думи или на древната фраза. Необходим е известен романтичен и поетичен подход, ако искаме да проникнем в този стар смисъл и да разберем мислите на хората, говорили някога този език. Колкото по-богат и многообразен е езикът, толкова по-голяма става тази трудност. В санскрит, както и в другите класически езици, има множество думи, които притежават не само поетична красота, но и дълбоко значение и пораждат множество асоциации, които не могат да се предадат на език, чужд по своя дух и форма. Дори неговата граматика, неговата философия са наситени с дълбоко поетично съдържание. Може би именно затова един от старите санскритски речници е съставен в поетична форма...За нещастие, учените и специалистите рядко са поети, а за тълкуване на езика е нужен учен-поет." 

(Джавахарлал Неру, "Пробуждането на Индия")

За индийците от римския риторик Апулей (Apuleius)

"Индийците, многоброен трудолюбив народ, заселен по обширни земи, живеят на изток, далече от нас и близо до мястото,където океанът прави чупка, а слънцето изгрява – там, където звездите започват, а земята се свършва, отвъд земите на учените египтяни, на суеверните юдеи, на търговците набатеи, на облечените в развяващи се дрехи арзациди, на бедните откъм плодове итиреи и богатите с благовония араби. И така, аз се възхищавам на индийците не толкова заради купищата слонова кост, обилието на подправки или търговията с канела, нито пък за това, че топят умело желязото и имат сребърни рудници и златоносни реки, нито пък за това, че тъкмо при тях Ганг, най-великата от всички реки, мощната източна речна царица, на сто се разцепва, острови сто образува и сто пълноводни ръкави и в океана се впива с гигантска стоуста целувка.
Още по-малко се учудвам на това, че същите тези индийци, макар и да живеят там, където изгрява белият ден, имат тела черни като нощта; нито пък на това, че чудовищните им змейове завързват гибелни схватки с огромните слонове и са техни равностойни противници[...]

При тях има и различни видове занаяти. Там има едни хора, които не умеят нищо друго освен да пасат волове и затова са получили прозвището „воловари“. Има и хитри търговци, и сръчни стрелци, пускащи отдалеч своите стрели, и храбри бойци в ръкопашните схватки. Освен това при тях има още един забележителен вид хора, които се наричат „гимнософисти“. Аз се възхищавам най-много на тях. Те не са майстори нито в присаждането на лози, нито в прекопаването на земята; и не умеят нито да орат нивите, нито да промиват злато, нито да обяздват коне, нито да усмиряват бикове или пък да стрижат овце и да пасат кози.

Тогава какво? Вместо всичко това умеят едно-единствено нещо – да лелеят мъдростта и като наставници на стари години, и като юноши-ученици. Но най-много харесвам в тях това, че мразят духовната леност и бездействието. И така, когато масата е приготвена и всички юноши се прибират за ядене от различните места и след различните занимания, техните наставници, преди храната да е поставена, ги разпитват кой какво добро дело е извършил от изгрев-слънце до този миг на деня. Тогава един разказва как двама спорещи са го избрали за помирител и как от врагове ги е направил първи приятели, успявайки да заглади свадата, да възстанови дружбата и разпръсне подозренията; друг пък разказва как е изпълнил някаква заповед на родителите си; трети – как е узнал нещо, като или го е открил сам, или пък някой му го е обяснил; с една дума, всеки разказва по нещо. А който не е заслужил храната си с нищо, изхвърлят го навън да поработи гладен."

Апулей (124 – 170 сл.н.е.) , из "Апология"

Думичката "баини" (baini)

В Индия си имат думичка за тръстиковия или бамбуков кош, в който се пренасят змиите за танцовите им спектакли. Казва се बाईनी - баини. В Ebay е популярен артикул и се продава като кош за декорация. Навярно без дремещи вътре кобри!

Думичката "джунун" (junoon)

Думата जुनून (джунун) е една от най-често срещаните в хинди песните. Означава "лудост"; "безумие", но особен тип лудост - това е състоянието на обсебеност, което изпитваш поради любов. Най-интересното е, че думата произлиза от जिन्न или това, което знаем като "джин" или "дух". Тоест при любовта ти си като обесебен от дух.
Ислямската традиция представя джиновете като разумни същества с огнена или водна природа, можещи да приемат всякаква форма. Създадени са от Аллах от бездимен огън. Те могат да изпълняват всякакви желания.

Джиновете се раждат, растат, женят се помежду си, размножават се и умират подобно на хората. Измежду тях има лоши и добри, вярващи и невярващи, затова на Съдния ден ще бъдат питани – награждавани в Джанна (рая) или наказвани в Джаханнам (ада) също като хората.

В Делхи може да откриете и т.нар. 'Къща на джиновете", в която мюсюлмани от всички краища на града оставят дарове и молитви към духовете.

Хинди думичка, която си нямаме (karvat)

Една от любимите ни хинди думички, които си нямат еквивалнет в българския.

करवट (карват) – онази страна от тялото (лява или дясна), на която лежиш, спиш или почиваш. "Карват" също така се нарича и позицията на странично лежане. Индийците препоръчват лявата страна за здраве.

Тук на някой обожател на стъкмистиките, би му хрумнало да доказва културно-историческите връзки между българи и индийци, като направи паралел с думичката "креват". Все пак "страна, на която лежиш" и "нещо, на което лежиш" - има доста голяма близост, не мислите ли.

Да, ама думичката "креват" е гръцка.

Думата "пари" - откъде идва

Знаете ли, че думата "пари" идва у нас през посредничеството на турския, а думата по произход е персийска и освен това се съдържа в хинди.
Пара̀ идва от турското "para". Para е сребърна монета, пусната в обращение през 1623 г. при управлението на османския султан Мурад IV и става номинал на основна османска монетна единица. Първоначално е с тегло 1.10 gr, като постепенно намалява до 0,22 gr в началото на ХХ век. Оттогава стойността ѝ непрекъснато пада, докато не остава 1/40 от гроша. Сеченето на монетата от сребро се преустановява през 1857 г., когато се заменя с меден еквивалент.

В турския език днес "пара" (para) е нарицателно за пари.
Също като в турския и албанския името на тази парична единици в българския език и впоследствие в македонския литературен език се превръща в нарицателно наименование на парите.

В турския обаче думата навлиза от персийската лексема pārah, което означава "парче; късче". Същата фарси дума е оказала влияние и на хинди, където отново срещаме думата पारा (пара) с оригналното си значение на "парче, къс, фрагмент".

Ето ви типичен пример за двупосочно лексикално странстване - и на запад, и на изток.

Светът е едно семейство (World is one Family)

 अयं निजः परो वेति गणना लघुचेतसाम् ।

उदारचरितानां तु वसुधैव कुटुम्बकम् ॥

ayaṁ nijaḥ paro veti gaṇanā laghucetasām |

 udāracaritānāṁ tu vasudhaiva kuṭumbakam ||

“Това е мое, онова е негово” - така мисли само късоумният. Но за тези, които мислят с благороден ум, всички в света са едно семейство.

Хитопадеша

Санскритска шлока: граматически анализ

अयं – това
निजः – мое собствено
परो  –  от съществителното पर (пара) – друг
वेति – वा (или) + इति ( като кавички за цитат)
गणना – мислене, считане, мнение (среден род)
लघुचेतसाम् -  на плиткоумните (генетив; родителен падеж)
उदारचरितानां – на благородните (генетив; родителен падеж)
तु - но
वसुधैव –  земята действително (номинатив; женски род)
कुटुम्बकम् – семейство, род (среден род; номинатив)

Змията хапе само с повод (Snake bites only when provoked)

दुर्जनस्य च सर्पस्य वरं सर्पो न दुर्जन: ।

सर्पो दंशति  कालेन दुर्जनस्तु पदे पदे ।।

durjanasya ca sarpasya varaṁ sarpo na durjana: |

sarpo daṁśati kālena durjanastu pade pade ||

Ако трябва да избираш между лош човек и змия,

за предпочитане е змията пред човека;

змията хапе само с повод, човекът по всяко време.

Санскритска шлока: граматически анализ

दुर्जनस्य – лош човек (генeтив), दुर्जन м.р.
सर्पस्य – змия (генетив) सर्प , м.р
वरं – избиране, по-добре, за предпочитане
दंशति   - хапя (1 гл.клас), दश – неправилен глагол
कालेन – според обстоятелствата; с повод (инструментал)
तु – но (наречие)
पदे पदे – по всяко време, на всяка крачка (наречие)