понеделник, 27 октомври 2014 г.

Надежда за милиони ( A hope for millions)


       Ерата на цивилизацията до голяма степен съвпада с геологическата епоха Холоцен, започнала преди почти 11 000 години. Предишната епоха Плейстоцен е продължила 2.5 млн. години. Учените сега считат, че преди 250 години е започнала нова епоха, Антропоцен – периодът, в който човешката активност е оказала драстичен ефект върху материалния свят.         Бързината, с която геологическите епохи се сменят, трудно може да се пренебрегне. Един от показателите за човешко въздействие е измирането на видовете, счита се, че сега то протича със същия темп като преди 65 млн. години, когато голям астероид е ударил Земята. Предполага се, че това е сложило край на ерата на динозаврите, което от своя страна отваря пътя за разпространението на малките бозайници, в крайна сметка на съвременните хора. Днес хората са астероидът, обричащ голяма част от живия свят на изчезване. Една от най-опасните последици от антропогенно предизвиканото глобално затопляне е разтапянето на пермафроста – замръзналата от полярния студ почва.
       Светът доближава температурата, при която загубата на огромния леден щит на Гренландия вече няма да може да се спре. Изследване в сп. „Сайънс” предупреждава, че „дори малко по-топли температури може да започнат да разтапят пермафроста, което заплашва да освободи грамадно количество парникови газове, затворени в леда”, възможни са „фатални последици” за глобалния климат. 
        Арундати Рой твърди, че „най-подходящата метафора за лудостта на нашата епоха” е глетчерът Сиачен, където индийски и пакистански войници се убиваха на най-високото бойно поле в света. Сега глетчерът се топи и разкрива „хиляди празни артилерийски снаряди, празни баки за гориво, брадви за лед, стари ботуши, палатки и всякакъв друг отпадък, който хиляди воюващи човешки създания може да създадат” в един лишен от смисъл конфликт. Топенето на глетчерите изправя Индия и Пакистан пред неописуемо бедствие.
       Повечето хора са наясно със страховитите прогнози, че Индия ще е от най-засегнатите страни в битката за питейни водни ресурси. Не може да не вземем предвид сушата, която периодично оставя без вода 70 % от селата в Раджастан, или милионите кладенци, които се копаят ежегодно, при това все по-надълбоко заради изчезването и на подземните води, екологичната катастрофа заради високата степен на замърсеност на едни от най-големите реки в Индия - Ямуна и Ганг, отдръпването на ледниците и не на последно място конфликтите със съседните страни около водните ресурси.


    Но, това, което миланският дизайнер Габриеле Диаманти е сътворил, действително е лъч светлина и надежда за милиони.
Чрез този уред, подобен на голяма тенджера, солената морска или океанска вода се превръща в сладка. За един ден от него излизат пет литра вода, количество достатъчно за нуждите на обикновено четиричленно семейство. Материалите, от които е направен, са съвсем прости и достъпни, а за целия процес се използва ЕДИНСТВЕНО и САМО пряката СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ, топлината.


Eliodomestico from gabriele diamanti on Vimeo.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...