понеделник, 24 януари 2011 г.

Розовата банда (Gulaabi gang)



автор Соутик Бисвас
превод: Elenikindia

статията е от новия брой на "Светилник"
 
Носят изскрящо розови сарита и преследват с тояги и брадви корумпирани служители и агресивни съпрузи.

Неколкоститинте поддръжнички на реда в област Банда на индийския щат Уттар Прадеш с гордост се зоват „Розовата банда“ – име, което вече всява смут в сърцата на престъпници и злосторници и буди почитание в редиците на правителствените служители. Розовата банда стои настрана от политически партии и неправителствени организации, защото по думите на техния борбен водач Сампат Пал Деви, „те гледат единствено как да се облажат от разните фондове“.

Две години, откакто избрали име и униформа за своята организация, „розовите жени“ не спират да наказват онези мъже, изоставили или малтрeтирали съпругите си и да разкриват случаи на корупция при осъществяването на държавни проекти и при разпределянето на зърното сред бедните. Стигнали дотам, че да щурмуват полицейски участък и да нападнат група полицаи, отказващи да изпълнят дълга си.
Банда е в самото сърце на разбития район Бунделкханд, един от 200-те най-бедни в цяла Индия.
20 % от общо 1,6 милионното селско население на района произхожда от нисшите касти или т.нар. недокосваеми. Суша измъчва и бездруго сухите земи. Отгоре на всичко жените са тези, които носят теглото на недоимъка и дискриминацията в разслоеното, феодално и патриархално общество на Банда. Огромните зестри и домашното насилие са неизменна част от живота по тези краища.

„Никой не идва тук да ни помага. Държавните служители и полицията са корумпирани и настроени срещу бедните. Затова понякога се налага да вземем закона в свои ръце. В други случаи предпочитаме да опозорим злосторника“, казва Сампат Пат Деви в паузата между уроците по боравене с латхи ( традиционно индийска бамбукова пръчка) за самоотбрана.

Местните твърдят, че е било въпрос на време да изникне самоволна женска организация за поддържане на реда и закоността в тази среда на шовинизъм и дискриминация.
    Сампат Пат Деви, основателката на бандата, е бивша хигиенистка в държавна болница. Съпруга е на сладоледопродавач и майка на пет деца.

„Имай предвид“, казва тя, „ние не сме банда в истинския смисъл на думата. Ние сме по-скоро отряд за справедливост.”



Първите наченки на борбеност
се появили още в ранната възраст на Сампат Деви, когато в израз на несъгласие с отказа на родителите й да я пратят на училище, тя започнала да пише и драска по стените и пода на къщата или по прашните улици. В резултат на това тя тръгнала на училище, но съвсем скоро, на девет годишна възраст, била омъжена, тъй като в този регион детските бракове са все още често явление. Дванадесетгодишна тя отишла да живее при съпруга си, а на тринайсет вече гледала първото си дете.

За да поддържа семейното огнище, Сампат Деви започнала работа като хигиенистка в здравно заведение, но не след дълго напуснала, неудовлетворена от условията.

“Исках да работя за хората, не само заради себе си. Още тогава провеждах срещи с хора, общувах с жени готови да се борят за подобна кауза и преди две години вече имах зад себе си първата група от поддръжници.” - казва тя.
Докато седи пред хората в Аттара и размахва огрубелите си ръце, Сампат Деви ту подхваща протестни песни за това как да изкоренят корупцията или да бъдат по-самоуверени, ту изнася приповдигнати речи пред жените и мъжете, които се скупчват около нея, всеки с проблемите си.

Майка пристига с ридаещата си дъщеря, захвърлена от мъжа си, който искал от родителите й 20 000 рупии.

“Той се ожени за мен от любов към парите”, казва през сълзи Малти.
Сампат Деви казва на “бандата си”, че скоро тръгват на поход към дома на момичето и ще изискват обяснение от страна на мъжа. “Ако не я вземат обратно и не се грижат добре за нея, ще прибегнем до други мерки”, споделя тя.
Розовата банда не е просто размятаща тояжки феменистка група. Те твърдят, че досега са върнали при брачните си партньори единайсет захвърлени момичета , тъй като вярват, че “жените се нуждаят от мъже в живота си”.
По тази причина мъже като Джай Пракаш Шивхари се присъединяват към тях и жарко надават глас по теми като детските бракове, зестрите, изчерпването на водните ресурси, фермерските субсидии и кражбите на фондове от държавни проекти.

“Не искаме дарения и милостиня. Не искаме облекчение или някакви положителни обещания. Дайте ни работа, нормална заплата и ни върнете достойнството,” казва той.

Жените в движението изразяват същото гледище, но според Сампат Деви на дневен ред при жените стоят други неща.

“Селската общност в Индия е настроена срещу жените. Не желае да ги образова, омъжва ги твърде рано, разменя ги срещу пари. Селските жени трябва да се образоват и да стават независими, за да решават сами живота си.”, казва Сампат Деви.

На къде ще тръгнат “розовите” сега?

Твърдят, че вече са свършили добра работа в борбата с престъпността и корупцията в областта. Миналата година Сампат Деви се яви на изборите като независим кандидат и спечели едва 2,800 гласа.


“Политиката не е моето призвание, чрез което да служа на хората. Ще продължаваме да се трудим, така че държавата да ни вземе на сериозно”

В суровите земи на щата Уттар Прадеш, където изглежда сякаш нищо не е в полза на бедните, това сама по себе си е похвална цел.



Няма коментари:

Публикуване на коментар