Ахимса – централна доктрина в индийската култура (Ahimsa - central principle in the Indian culture)

автор: ЕлиНики
източник: Йога за всички, брой 26

    Всички ние живеем в един свят на постоянно получаване. Слънцето ни дарява със своята топлина и светлина. Въздухът и вятърът ни довяват дъха на живота. Облаците ни обливат с водите си. Океаните, моретата и реките напояват земята и тя ражда всякакви видове растения, семена, плодове. Нашите тела са съставени от всички тези дарове. А с какво всъщност ние се отблагодаряваме на тази щедра природа? Когато нещо е в изобилие, ние не го споделяме с друг, а взимаме повече от полагаемото. Въпреки че получаваме предостатъчно, ние позволяваме на пренебрежението, страха, апатията и егоизма да ни заслепят и не оценяваме щедростта на Майката Земя. Докога ли природата ще търпи нашата неблагодарност? Макар и кратък, ние можем да направим престоя си на тази планета смислен и пълноценен, ако изберем и решим да живеем по природните и вселенски закони.
   
     Войната, насилието и всякакъв род убийство са извращения, противоположни на живота. Живеейки в черупката на собственичеството, егоизма, омразата и безчувствения интелект, ние подкрепяме използването на сила, господството, експлоатацията и убийството. Превръщаме се в съучастници в  мащабно унищожение на милиони човешки и нечовешки живи същества, които също като нас имат правото да растат, да задоволяват  потребностите си, да се наслаждават на живота и да изпълнят мисията , с която са дошли на този свят. Това, от което се нуждаем, е  друга насока на мислене, вероятно дори коренно различна от настоящата, от нов начин на живот.Трябва да приемем, че всички същества на тази планета са взаимосвързани и че никое от тях не е излишно и недостойно. Трябва да преживеем болката на всяко създание като наша собствена болка. Действително чуждата болка и мъка е и наша, защото последствията от нашето пренебрежение и апатия няма да се забавят и чуждото нещастие, което сме подминали вчера, може да се изпречи на пътя ни още днес. Вероятно звучи като заплаха и излишно всяване на страх, но ако човек се ръководи от своята природа, от  „хуманността” си, то загрижеността и състраданието ще бъдат неделима част от същността му.

       Това,  което е присъщо на човека от самото му раждане, това което той впоследствие забравя и изоставя - съпричастността, добротата, уважението и зачитането на всичко около себе си- може да бъде събрано в една-единствена дума – ахимса.

      Ахимса означава любов, означава истина, означава ненасилие. Означава и трите заедно. Ахимса е чистата любов, безрезервната и безусловна любов, любовта към  всевишния. Най-общо придържането към ахимса се състои в това човек да се въздържа от причиняването на болка на друго живо същество. Ахимса е централна доктрина в индийската култура от зората на нейното възникване. И за да не бъде разбрано погрешно, спазването на принципа ахимса означава ненасилие по какъвто и да било начин – с мисли, думи или дела. В тази връзка важно е да се допълни, че въздържането от насилие изисква безобиден ум, уста и ръка. Само повърхностно погледнато може да се смята, че значението на ахимса се ограничава единствено в рамките на физическото нараняване и нанасяне на вреда.

       Следването на принципа ахимса означава сдобиване с всички добродетели – сила, смелост, любов, състрадание, скромност, смирение, щедрост. Ахимса е висша добродетел, който според будисткото учение едновременно съдържа в себе си и произтича от каруна – състраданието. Всички добродетели се побират в ахимса така, както следата на всяко живо същество се побира в отпечатъка от стъпката на слона. Ахимса е сила на душата, духовна сила,много по-висша от интелекта.

      Всеки следващ принципа ахимса вярва, че скритата в него сила е невидимата ръка на Бог, която го предпазва винаги и навсякъде. Въпреки това той е наясно с това, че колкото и неотлъчно да се опитва да се придържа към ненасилие и да не нанася никому никаква вреда, то общо взето това е невъзможно. Защото самият човешки организъм, като една добре работеща физиологична система, убива бактерии и микроби, за да продължи да функционира. Съществува и схващането, че умъртвяването на агонизиращо животно с цел незабавно освобождаване на душата от физическото му тяло, може и да не се счита за насилие или химса. Въпреки това макар и да не бъде прието за химса, то е в известен смисъл вмешателство в съдбата му. И някак се намира в противовес с всички останали строги норми, забрани и обети, свързани с ахимса, макар и с чисто добронамерени и искрени подбуди и цели.  Както насилието – химса – е колективен порок, така и ненасилието – ахимса- е добродетел както на отделния човек, така и на цялото общество. Всичко започва от отношението ни към самите нас и свършва с отношението ни към най-малкото и низше същество на света.

    Превъзходството на човек не е оправдано от притежанието на душа или съзнание, тъй като според текстовете те са присъщи и на животните и растенията. Разликата между човек и животно се определя  от наличието на морални и ритуални задължения у хората (дхарма). Само хората имат способността да получават откровения (шрути) под формата на Веда (знание), а знанието върви ръка за ръка с идеята за правилното поведение, тоест дхарма.

„Без дхарма човешкото същество няма да се различава от животното”   се казва в стария текст Хитопадеша.

Опити за преосмисляне на ведическата традиция виждаме в Бхагавадгита, където етиката към почитане на рзличните форми на живот е застъпена особено силно:

„Мъдрият вижда една и съща реалност в брахмана, дарен със знание и култура, в кравата, слона, кучето и изгнаника”

Ето и още един пасаж от Гита, пропит със силно чувство на универсално състрадание:

„Който вижда в болката и радостта на всички същества своята собствена болка и радост, може да бъде наречен истински йогин.”

      В наръчника на Патанджали – Йогасутра (5в.сл.Хр) ахимса е първоначалната добродетел, върху която стъпват всички останали. Системата йога насърчава своите адепти да размишляват върху прикритите корени в човешкото съзнание и да им противодействат с мощна вълна на противоположна мисъл. За аскетите, които са поели по пътя на усъвършенстване, но проявяват агресия, философът Вяса казва: „Ако аз, който веднъж отрекъл се от низките мисли, се върна към тях, ще бъда като кучето, което ближе току-що повърнатата от него храна.”