Когато говорим за африканската диаспора, се сещаме най-вече за Америките и за ужасите на робската търговия, за експлоатацията, разрухата и разселването на цялостни многолюдни общности. За повечето хора е учудващ фактът, че Индия също е била вносител на черни роби. Разбира се, и дума не може да става за доближаване на трансатлантическите мащаби. Но средновековните индийски хроники изобилстват със сведения за етиопци /абисинци/, служели в царските дворове или в армиите на местни владетели. През XIII-XIVв. роби били набирани от страни като Египет, Етиопия, Сомалия, Судан. Много от тях се превърнали в платени /но несвободни/ воини в армиите на крале и султани от цял свят или бързо се доказали като умели и благонадеждни морски вълци. През XVIв. интересът към чернокожите бил за кратко изместен от интереса към коренните жители на Америка, които обаче заради опустошителните епидемии и ожесточената съпротива, която водели срещу пришълците, отказали европейците от намеренията им да „освежат“ с нова кръв търговията с хора. Жадният за роби свят отново погледнал към древна Африка. През XIXв. Занзибар се превърнал в новият най-голям доставчик на човешки ресурс - 3/4 от населението обслужвало богаташи и аристократи.
В Индия робите не били предназначени за работа в плантации, както в една Америка например, а за прислуга, пазачи или войници. Само в редки случаи им давали рало и плуг. Много жени абисинци обслужвали аристократични жени и много мъже-абисинци спечелили титли, богатства и земи. Например по време на моголското управление абисинските адмирали получавали годишна заплата 300,000 рупии – солидна сума дори за съвременните стандарти. Но богатствата и ордените не ги правели свободни. Те оставали нечия собственост и това го доказва фактът, че прислугата или пазачите често били давани като част от зестрата на някоя раджпутска принцеса.
Най-известният абисински преселник в Индия е Малик Амбар(1550-1626). Като много други африканци той се откроил с бойните си умения. С влиянието си успял да събере около себе си значителна армия и пожънал редица успехи на западното крайбрежие на Индия. Той бил брилянтен дипломат и администратор, който построил десетки канали и джамии, а в социално отношение също постигнал напредък, като осигурил пенсии на поетите и учените в царството.
През второто десетилетие на XVI в. европейският пътешественик Армандо Кортесао отбелязва: “Управниците на царство Бенгал са абисинци. На тях се гледа като на рицари; дълбоко почитани са. Главатарите им са евнуси; тях ги чака царският престол. Тези, които не са евнуси, са воини. След царя те са тези, пред които цялото царство скланя глава.”
Според най-големият мюсюлмански пътешественик Ибн Батута (1304-1377) абисинците са ”гарант за безопасност в Индийския океан. Достатъчно е да има само един от тях на кораба и никой пират или разбойник няма да дръзне да нападне.”
Днес в щата Гуджарат в западна Индия се намира най-голямата общност на африканци– близо 20 000 души – потомци на някогашните средновековни роби, закупени от Индия или на онези доброволно останали по индийските пристанища моряци. Повечето от тях живеят в гетата на по-големите градове и споделят сходни проблеми с останалото бедно население – дискриминация, липса на чиста питейна вода, на работни места и на грамотност.
Извън своите кръгове са познати с името “хабши” ( арабско-персийската дума за абисинец), но днес думата е натоварена с дерогативна конотация и звучи обидно за абисинците. Предразсъдъци към тъмнокожите има. Изразяват се от поговорки като “крив като коса на хабши” до твърдения, че тези хора са “мързеливи по природа”. За да се преборят с тези стереотипи, те създават свои собствени. Така например помежду си абисинците се казват “бадша” (цар) и като такива ги знаят общностите, с които влизат в досег. Най-известното и предпочитано от тях название е “сиди”, (сър, господар) останало от времето, когато мнозина от тях се издигнали на високи постове в Индия.
Характерна черта за сиди е , че изповядват суфизъм с много африкански примеси. Африканските духове са смесени със суфистки светци. Силата на вярата им била толкова голяма, че оказал въздействие върху не един и двама аристократи и царе, които спонсорирали изграждането на суфистки светилища. При техния култ се отделя важно място върху жените-светци, което е нетипично за патриархално ориентирания ислям.
Сиди извеждат произхода на духовните си пътища от сподвижника на Мохамед, първия мюезин на исляма – Хазрат Билса, който бил от етиопски произход. Сиди се смятат за негови наследници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар