събота, 30 октомври 2010 г.

Шантиникетан - обител на покоя (Shantiniketan - abode of peace)



© текст и снимки: Еленикиндия 

     "Пълни очите си с багрите, дето играят в потока на красотата — напразно се опитваш да ги сграбчиш. Това, което гониш със желанието си, е сянка. Това, което тръпне в опнатите струни на живота ти, е музика. Виното, дето пият на пира на боговете, няма ни тяло, нито мярка. То е в забързаните ручеи, в цъфтящите дървета, в усмивката, която танцува в крайчеца на тъмните очи. От него пий на воля." (Тагор)

     Някога тук било пустош...голи полета...забравени земи. Един човек ги купил за жълти стотинки. Казал си: “Тук трябва да има училище. Но не обикновено. Не..не! Класната стая е затвор. Аз не искам учениците да се учат в затвор. Искам да създам обител на покоя, красотата и природата, от която учениците да вдишват, да поемат с пълни гърди и да се вдъхновяват да творят." Така Рабиндранат Тагор създава училището Шантиникетан, което впоследствие прераства в университета Вишва Бхарати (“Университет на Света”) - първият в Индия с безплатно обучение за времето си.

    Тук не са нужни изпити. Те не дават реална оценка за способностите на ученика. Най-справедливата оценка е тази, която ученика сам си дава. Собствената удовлетвореност от онова, което върши. Няма изпити, защото няма съревнование. Тук всеки се учи на онова, което обича и може да прави най-добре. Усъвършенства се. Няма място за конкуренция, когато целта не е да си най-добрият. А да си удовлетворен и уверен в уменията си.

    Тук обучението се провежда като в прастари времена. На открито под сенките на дърветата учениците се нареждат в кръг край нозете на учителя, който седи върху ниска платформа, за да вижда еднакво добре всички. Класните стаи са полукръгове, разположени под банянови дървета, изливащи клони към земята като грижовно сресани коси. Учениците стават по изгрев, отделят един час за медитация преди започването на часовете в седем, а следобед камбанен звън обявява началото на спортните занятия.В началото са започнали с едва петима учители и още толкова ученици, а сега учителите наброяват 700, а учениците са над 7000.

     Днес това място наистина се е превърнало в обител. Обител на синтеза между традиционните идеали и съвременните науки, обител на обучението сред природата, обител на изкуствата и занаятите. На завръщането към корените и на устойчивия прогрес – този, който създава и съхранява в контраст с този, който консумира и изхвърля. Тук учениците не се учат единствено и само как да печелят повече пари, а на това как да живеят добре като отговорни човешки същества.






























1 коментар: