Поетът Кабир (1440-1518 г.)е eдин от най-изтъкнатите представители на индийската средновековна поезия. В неговата философия и учение са синтезирани идеи и понятия както от хиндуизма, така и от мюсюлманския мистицизъм - суфизма. Кабир е яростен противник на религиозните практики и ритуали и проповядва почитането към Бога да се извършва само чрез повтаряне на неговото име, което е достъпно за всички хора и всички касти. Езикът на Кабир е ясен и директен, разбираем за обикновените хора, неподвластен на граматическит ограничения.
Основната форма, в която твори Кабир, е т.нар. доха или двустишие, както и т.нар. пада или строфа.
Ето и няколко двустишия, всяко от които представлява самостоятелно и завършено послание:
*Учителят е майстор грънчар, ученикът - глинен съд.
Докато го извайва, с eдната ръка го придържа, с другата го потупва.
Когато Салиг Рам се прибра вкъщи, не беше сам. С него беше красива девойка - с бяла кожа, стройна, с изразителни черти, с игриви очи и - безсрамна! На устните й грееше усмивка още по-ярка от червения цвят на бетела. Беше облечена с черно сари, на чийто фон златният кант блестеше като красивото й лице.
Васанти, облечена в стари изпокъсани дрехи, палеше печката. Дървата бяха влажни и въпреки че ги раздухваше, не се разгаряха. Очите й постоянно с насълзяваха от лютивия пушек. Щом видя мъжа си да влиза, се изправи. Салиг Рам, пиян и със залитване, мина покрай нея заедно с девойката и влезе във всекидневната. Като кукла, движена от невидима ръка, Васанти с въртеше на едно място, вперила немигащ поглед в тях.
Те седнаха на леглото във всекидневната.Васанти продължи да стои на едно място. С крайчеца на шала си взе да бърше насълзените си очи. Вместо да спре, влагата напираше още повече. От очите ли идваше, или от сърцето? Кой знае!
- Дай чаша! - изхриптя загрубял от алкохола пиянски глас. Васанти бързо взе от шкафа със съдове една блестяща чаша, избърса я и я донесе. Салиг Рам извади бутилка, сипа от това, което бе останало в нея, малко в чашата и я надигна, Васанти наля вода в друга чаша. Знаеше, че сега ще поиска вода. Салиг Рам хвърли чашата на пода и викна:
Мемориалът Акшардхам, какъвто e той по същество, макар да го наричат храм, прeдставлява обширен комплeкс на река Джамна (Ямуна) в Делхи и е една от най-популярните туристически дестинации в столицата на Индия.
Създателите му - последователи на сектата Сваминараян, която в голяма стeпeн e светска по своя характер, вярват във вродената в човешкитe същества доброта и в силата на природата. Това е и коeто този възхитителен комплeкс показва.
Акшардам е построен само за 5 години oт 11 хиляди работници доброволци. За изграждането му са използвани 12 000 тона бял мрамор (в хиндуизма този камък е символ на чистотата и вечния мир) и розов камък (символ на разцвета), донесен от Раджастан.
Любопитен факт е, че за строежа на основната сграда на храма не е използвано никакво желязо. Големите плочи били носени за ръчна изработка
Преди броени дни на българския пазар излезе превод на дебютния роман на индийския автор Рана Дасгупта - Токио: отменен. Миналата година отново издателство Жанет 45 издаде романа Соло от същия автор, който проследява живота и мечтите на Улрих - самотен стогодишен мъж от България. Авторът гостува у нас, за да представи лично книгата си прд българските читатели.
Рана Дасгупта е роден през 1971 г. в Кентърбъри. Отраства в Кембридж, учи в Бейлиол колидж, Оксфорд. Бил е маркетингов консултант в Лондон и Ню Йорк няколко години преди да се премести в Делхи, където живее и днес, и пише. Първата му книга “Токио: отменен” е приета радушно от читателите и критиката и е номинирана за наградата “Джон Люълин”. Носител на престижните литературни награди Not the Booker Prize (2009) и Commonwealth Writers’ Prize (2010) за романа „Соло”, който разказва надеждите и провалите на последното столетие през съдбата на един българин.
