Когато Салиг Рам се прибра вкъщи, не беше сам. С него беше красива девойка - с бяла кожа, стройна, с изразителни черти, с игриви очи и - безсрамна! На устните й грееше усмивка още по-ярка от червения цвят на бетела. Беше облечена с черно сари, на чийто фон златният кант блестеше като красивото й лице.
Васанти, облечена в стари изпокъсани дрехи, палеше печката. Дървата бяха влажни и въпреки че ги раздухваше, не се разгаряха. Очите й постоянно с насълзяваха от лютивия пушек. Щом видя мъжа си да влиза, се изправи. Салиг Рам, пиян и със залитване, мина покрай нея заедно с девойката и влезе във всекидневната. Като кукла, движена от невидима ръка, Васанти с въртеше на едно място, вперила немигащ поглед в тях.
Те седнаха на леглото във всекидневната.Васанти продължи да стои на едно място. С крайчеца на шала си взе да бърше насълзените си очи. Вместо да спре, влагата напираше още повече. От очите ли идваше, или от сърцето? Кой знае!
- Дай чаша! - изхриптя загрубял от алкохола пиянски глас. Васанти бързо взе от шкафа със съдове една блестяща чаша, избърса я и я донесе. Салиг Рам извади бутилка, сипа от това, което бе останало в нея, малко в чашата и я надигна, Васанти наля вода в друга чаша. Знаеше, че сега ще поиска вода. Салиг Рам хвърли чашата на пода и викна:
- Вода!
Васанти се приближи с чашата. Салиг Рам отпи няколко глътки и я запрати под леглото. Водата шумно се разплиска. Васанти стоеше на мястото си в очакване на заповед.
- Спри тоя дим... - последва още една тежка неприлична ругатня. Васанти тихомълком започна да духа разпалените дърва. Каква разлика имаше между този огън и огъня в сърцето й! И двата горяха, но тя искаше да разпали единия, а да потуши огнения език на другия.
С ръка на врата на девойката Салиг Рам я гледаше в очите с кървясал поглед.
- Това жена ви ли е?
- Да!
- Облекли сте я с много овехтели дрехи!
- Овехтели?! - и Салиг Рам гръмко се разкикоти. Каза: - Получава това, което й приляга.
Докато се смееше с отворена уста, вълна зловоние лъхна девойката. За да се предпази, тя закри устата си с кърпичка. Салиг Рам помисли, че девойката държи кърпичката пред лицето си, за да избърше потта си. Неспокоен попита:
- Топло ли ти е? - и заповяда на жена си: - Донеси ветрило! Топло е. Толкова ли нямаш обноски?!... - и пак ругатни.
Васанти поля горещите дърва с вода, за да не влиза дим вътре. Слд това изтича за ветрило.
- Повей малко! Топло й е! - нареди Салиг Рам.
Васанти тихо започна да вее. На нея, на проститутката - да й стане хладно. Огънят, горящ в сърцето й, запламтя още повече, но на лицето й беше изписано спокойствие.Като спокойно море, в чиято пазва пламти огън, но на повърхността нищо не личи.
Не беше топло. Васанти беше отстранена. Проститутката - красива статуя на изкуствената красота, прегърна Салиг Рам през кръста и се примъкна към него - притисна се още повече и попита:
- За кого взехте онова сари? Дори не ми го показахте. Виждате ли докъде са вашите обещания!
- Сари?! - възкликна Салиг Рам, като с опитваше да измисли нещо. За теб, скъпа, за теб съм го взел - притисна я към себе си и даде знак на жена си да донесе сарито.
Васанти бавно стана, отвори скрина и извади сарито. Душата й изгаряше. Колко красиво беше! С какво желани си го купи. Когато днес Салиг Рам отиде със съседа си Нандкишор да види изложението, съседът купи на жена си сари. И Салиг Рам с видя принуден да купи. Васанти толкова се зарадва на този подарък, че се просълзи.
- Дай й го! - заповяда Салиг Рам.
Васанти омота сарито и го метна в скута на проститутката от разстояние. Очите на Салиг Рам се напълниха с кръв.
- Какво е това? Боиш се да я докоснеш ли? Гледаш я с презрение? Да, но ще я докоснш - и краката й ще докоснеш! Падни в краката й! Падни! Докосни я!
За миг Васанти се поколеба. Да падн ли в краката на тази проститутка? На проститутката, до която дори да се докоснеш е грях. Това е заповед на нейния съпруг - нейния бог. И тя се приближи.
Но откъде толкова търпение у Салиг Рам?! Той трябваше да се докаже пред своята възлюбена. Скочи от леглото, стисна Васанти за врата и я наведе към проститутката. После силно я блъсна на пода.
Васанти си удари челото. Обезсилена от непрекъснатите жестоки удари, тя прекрачи границата на покорството си и простена:
- Защо не си оставиш проститутката вкъщи? Аз за какво съм ти?
Салиг Рам пламна от главата до петите. Такава наглост у жена му! Втурна се, взе едно загаснало дърво и започна да налага падналата по лице на пода Васанти.
Невръстното детенце се беше свило на малкото креватче в ъгъла. Като видя да бият майка му, нададе вик:
- Мамо!
- Млъкни, бе, идиот! - изрева Салиг Рам и, мъртво пиян, вдигна дървото и тръгна към детето.
Тогава проститутката му препречи пътя и усмихната каза:
- Колко си безмилостен, вдигни я, горката, тече й кръв.
Салиг Рам хвърли дървото, ритна жена си и извика:
- Ще станеш ли или да те вдигам?
Васанти беше в несвяст. Не Салиг Рам - и Бог не можеше да я вдигне сега, в такова бзпаметно състояние бе потънала.
В храма пандитът изнасяше пламенна реч, призоваваща към промяна:
- Жените на нашата страна - тези жени, които бяха благодетелни, верни и отдадени, които считаха грижата за съпруга си за блаженство, днес са низвергнали своя пример за вярност. Западната цивилизация сложила превръзка на очит им. Отегчени от своето домакинство, те започнаха да копнеят за разкрепостяване. Казвам, че с тяхното разкрепостяван ще секне радостта в нашите домове. Корените на нашето общество са проядени и това величествено дърво ще падне и ще остане на земята завинаги. Жени, госпожи, не се превръщайте в градински пеперуди, трябва да станете господарки на дома си и да се придържате към своите изконни примери за вярност. В това е благото на рода, в това е благото на обществото, в това е благото на страната...
А извън храма се точеше погребалната процесия на Васанти.
- Бог е истината...Истината бог... - думата бог с губеше из гласовете и се чуваше само "истината е". "истината е", сякаш подкрепяше пламенната реч на пандита.
Из "В танца на времето" - Съвременна индийска проза
Няма коментари:
Публикуване на коментар