Холи - празникът на пролетта ( Holi - the festival of spring)

доц. Милена Братоева, 

преподавател по литература към специалност Индология

Снимки: Интернет

© източник: списание "Европа 2001"

Холи е празник на новото начало, на победата на живота над смъртта, на радостта над тъгата, на пъстротата над сивотата. Затова пръскането с разноцветни бои и оцветена вода представлява кулминацията на всеобщото веселие, по време на което се размиват всякакви различия - кастови, икономически, възрастови, полови и прочее.

   В народния календар на всяка култура има празник, с който хората отбелязват края на зимата и началото на пролетта. В Индия това е Холи или Холика, известен също и като Васанта махотсав ("Празник на пролетта"), а в Южна Индия - като Кама махотсав ("Празник на бога на любовта Кама"). Според народните вярвания денят на пълнолунието през месец пхалгуна или фалгун (февруари - март) от традиционния хиндуистки календар е последният от старата година, а на следващия започва новата. Началото на новата година съвпада с първия ден на пролетния сезон. Всяка година празникът се чества на различна дата в зависимост от това, кога настъпва пълнолунието.

През настоящата 2012 г. индийците празнуваха Холи на 8 март.

   Празникът обединява индийците - брахмани и шудри, богати и бедни, стари и млади, жени и мъже - всички се потапят във вълшебната феерия от багри. Празникът Холи може да се сравни с карнавала във фолклора на народите в Европа и Америка.

   Холи е един от най-древните хиндуистки празници, възникнал първоначално като обред в чест на пълнолунието, извършван от омъжените жени за благоденствието и щастието на семействата им. Сведения за празника са съхранени в множество древни текстове, особено в комплекса на хиндуистките пурани. Той е споменат и в драмата "Ратнавали" на великия владетел Харшадева, живял и управлявал в Индия през VII в. сл. Хр. Сцени, изобразяващи празника, са съхранени в множество средновековни платна и храмови скулптури.

   Тържествата продължават обикновено три дни. През първия ден на пълнолунието, наречен

Мумбай - митичният Молох, поглъщащ хора и съдби

© текст: Елена Щерева

снимки: Еленикиндия, Стефан Манчев
Списание Европа 2001

Мумбай си е Мумбай - друг стандарт, други порядки. Град на палати и палатки. На лъскави небостъргачи и ошмулени обувкочистачи. На английска подреденост и поразяващ хаос. На изискани клубове и ресторанти и улични сергии. "Ей, та това е Мумбай!", натъртено ми казва хотелиерът, когато се опитвам да спазаря стая на по-ниска цена. А просещото момче, на което давам една рупия, ми хвърля сърдит поглед, измънква нещо и ми връща монетата. 

В съзнанието на мнозина името Мумбай събужда две основни асоциации – Боливуд и „Беднякът милионер”. За Мумбай обаче (както и за Индия като цяло) всяко определение е оправдано и достоверно. Името Бомбай е изкривена форма на португалското наименование Bom Bahia („Добър залив“). През 1995 г градът е официално преименуван на Мумбай в хода на кампания за премахване на европейските наименования на градовете в Индия. Новото име е изведено от това на хиндуистката богиня Мумбадеви, която се счита за покровителка на селото и много отдавна, когато Мумбай било малко рибарско селище, нейният храм бил опорен център, който се е намирал в района на днешната гара Чхатрапати Шиваджи.

   Да, Мумбай си е Мумбай.

   Всеки ден 13-милионният мегаполис набъбва заради прииждащите орди от търсещи препитание и нови хоризонти завършили студенти, за много от които Мумбай е като друга държава.
    И няма как да не е. Мумбай е най-голямото пристанище в Западна Индия и обработва повече от половината от пътническия трафик в страната, затова е наричан "морската врата на Индия". Той е и финансовият център, като в града са седалищата на централната банка, най-големите фондови борси и индийски компании. Средният дневен доход е три пъти по-висок от общия за страната. Въпреки относително високия общ жизнен стандарт обаче, 55 % от населението на Мумбай живее в гета, сред които първенец по известност е Дхарави.То например е в списъка на топ 10 туристически места. Дузина агенции се бият да предлагат на туристите обиколки из “града на щастието". В момента само то е дом на повече от милион души. Този град в града е приютил хора от всички краища на Индия -

Гмуркане в града Алфа (Diving into Delhi)

текст: Николай Янков

снимки: Стефан Манчев, Росица Бошняшка

списание Европа, http://euro2001.net

 Aко се промъкнем зад налудничавата фасада, определяща столицата като най- шумното и натоварено място в цяла Индия, ще почувстваме онзи вътрешен мир и уравновесеност на града, който задържа в обятията си не просто туристи и чужденци, а и множество индийски писатели, поети и артисти.

Столицата Ню Делхи е като микрокосмос на вечния всепоглъщащ океан, който представлява Индия със своите древни традиции и културни богатства. Той е и най-голямата и известна на чужденците порта, през която се осъществява началният досег с чудесата на Индия. Често първият ни контакт с града е като гмуркане в студен басейн с нажежено от слънцето тяло. В първия миг то е в шок, а в следващия вече се носи блажено и яхва гребена на вълната. А вълни има много. Наглед Ню Делхи, част от огромния делхийски метрополис, ще ни се стори вълнолом от динамика, в който се разбиват с трясък бурните води на едно хаотично ежедневие, белязано от неспирна трескавост и гълчава. И няма как да е другояче, след като на протежение от 80 км живеят 11 милиона души, колкото Рим и Вашингтон, взети заедно.

Когато се събудите сутринта от песента на делхийските пауни и автомобилни клаксони, се подгответе като за гмуркане - готови да изследвате необятните тайни пространства и глъбини на величествения Стар Делхи, а сетне да се отдадете на заслужена отмора сред модерната и разнообразна архитектура на чаровната нова част. Ню Делхи предлага еднакво изобилие както за изследователя, така и за сладострастния епикуреец.

Когато се разхождате из Ню Делхи, имате неспирното чувство, че пътувате из цялата хилядолетна история на Индия, защото макар градът невинаги да е бил столица на Индия, той винаги е бил нейното лице - значимо средище на световни идеи и ключов подстъп към Централна и Югоизточна Азия. „Най-големият град на вселената“ – така го нарича големият арабски пътешественик от XIV в. Ибн Батута. Може да се каже, че Ню Делхи е град от градове. Поне осем познати на историците градове са били основани на територията на днешната столица, допринасяйки за древния и вечен облик на града.

Ако искаме да задоволим авантюристичния си дух и да се почувстваме като съвременни археолози, дълбаещи в руините на миналото, трябва първо да се насочим към старата част на града – Олд Делхи (Шахджаханабад). Древни крепости, мавзолеи, хамами, джамии и паметници напомнят за голямото мюсюлманско наследство, оставено от  знатните моголски династии.
 Вървейки по гръбнака на стария квартал – булевард Чандни чоук – ще минем покрай множество улички, обърнати на нестихващи живописни пазари като Кинари базар, Мийна базар и Дариба калан, които бързо ни убеждават в две неща –

Събиращият мантри

   

© Из "Живот сред хималайските учители" - Свами Рама

снимка: Томас Кели 

   Събирах мантри, тъй както хората събират материални вещи, с надеждата че някоя от новите мантри, които получавах, ще е по-добра от предишните. Понякога сравнявах себе си с другите ученици и си мислех: „Моята мантра е по-добра от неговата”. Бях много незрял. Наричам това щура духовност.

      Имаше един свами, който живееше кротко в Хималаите между Утаркаши и Харсил. Отидох да го видя, и когато пристигнах той ме попита:

        -  Каква е целта на посещението ти?

        -  Исках да получа мантра – казах аз.

        -  Ще трябва да почакаш – отвърна ми той.

     Когато западняците отидат при някого за мантра, те са готови да платят много пари, но не искат да чакат. Опитах същата тактика: Казах му:

       -  Свами джи, бързам.

       -  Тогава ела догодина – рече той.

       -    А ако сега остана, колко дни ще трябва да чакам?

       -    Ще чакаш, колкото искаш да чакаш – отговори ми.

       Така че аз зачаках търпеливо – ден, два, три. А той все още се бавеше с мантрата. На четвъртия ден рече.

       -   Искам да ти дам мантра, но обещай да я помниш през цялото време

       Обещах.

        -  Нека отидем до Ганг – каза ми.

         Безброй мъдреци са получавали духовното си посвещение там. Застанах до реката и казах:

       

         - Обещавам да не забравям тази мантра – повторих няколко пъти. Най-сетне той рече:

         

          -  Независимо къде живееш, живей радостно. Това е мантрата. Бъди винаги радостен дори да си зад решетки. Където и да живееш, дори и да трябва да отидеш в най-презряното място, създай там рай. Запомни момчето ми, ти сам създаваш радостта. Тя изисква единствено човешко усилие. Трябва сам да си създадеш радост. Помни тази моя мантра.

Брутално смешна реклама

 Брутално смешна, може би, дори абсурдна, но при всички случаи съвсем индийска реклама... 

Сигурно е много престижно да работиш като лампа, завеска, корниз или полилей в царски имот   :)