© Из "Живот сред хималайските учители" - Свами Рама
снимка: Томас Кели Събирах мантри, тъй както хората събират материални вещи, с надеждата че някоя от новите мантри, които получавах, ще е по-добра от предишните. Понякога сравнявах себе си с другите ученици и си мислех: „Моята мантра е по-добра от неговата”. Бях много незрял. Наричам това щура духовност.
Имаше един свами, който
живееше кротко в Хималаите между Утаркаши
и Харсил. Отидох да го видя, и когато
пристигнах той ме попита:
- Каква е целта на
посещението ти?
- Исках да получа
мантра – казах аз.
- Ще трябва да почакаш
– отвърна ми той.
Когато западняците
отидат при някого за мантра, те са готови
да платят много пари, но не искат да
чакат. Опитах същата тактика: Казах му:
- Свами джи, бързам.
- Тогава ела догодина
– рече той.
- А ако сега остана,
колко дни ще трябва да чакам?
- Ще чакаш, колкото
искаш да чакаш – отговори ми.
Така че аз зачаках
търпеливо – ден, два, три. А той все още
се бавеше с мантрата. На четвъртия ден
рече.
- Искам да ти дам
мантра, но обещай да я помниш през цялото
време
Обещах.
- Нека отидем до Ганг
– каза ми.
Безброй мъдреци са
получавали духовното си посвещение
там. Застанах до реката и казах:
- Обещавам да не
забравям тази мантра – повторих няколко
пъти. Най-сетне той рече:
- Независимо къде
живееш, живей радостно. Това е мантрата.
Бъди винаги радостен дори да си зад
решетки. Където и да живееш, дори и да
трябва да отидеш в най-презряното място,
създай там рай. Запомни момчето ми, ти
сам създаваш радостта. Тя изисква
единствено човешко усилие. Трябва сам
да си създадеш радост. Помни тази моя
мантра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар