сряда, 6 юни 2012 г.

Събиращият мантри

   
© Из "Живот сред хималайските учители" - Свами Рама
снимка: Томас Кели 

   Събирах мантри, тъй както хората събират материални вещи, с надеждата че някоя от новите мантри, които получавах, ще е по-добра от предишните. Понякога сравнявах себе си с другите ученици и си мислех: „Моята мантра е по-добра от неговата”. Бях много незрял. Наричам това щура духовност.

      Имаше един свами, който живееше кротко в Хималаите между Утаркаши и Харсил. Отидох да го видя, и когато пристигнах той ме попита:
        -  Каква е целта на посещението ти?
        -  Исках да получа мантра – казах аз.
        -  Ще трябва да почакаш – отвърна ми той.

     Когато западняците отидат при някого за мантра, те са готови да платят много пари, но не искат да чакат. Опитах същата тактика: Казах му:
       -  Свами джи, бързам.
       -  Тогава ела догодина – рече той.
       -    А ако сега остана, колко дни ще трябва да чакам?
       -    Ще чакаш, колкото искаш да чакаш – отговори ми.

       Така че аз зачаках търпеливо – ден, два, три. А той все още се бавеше с мантрата. На четвъртия ден рече.
       -   Искам да ти дам мантра, но обещай да я помниш през цялото време
       Обещах.
        -  Нека отидем до Ганг – каза ми.

         Безброй мъдреци са получавали духовното си посвещение там. Застанах до реката и казах:
       
         - Обещавам да не забравям тази мантра – повторих няколко пъти. Най-сетне той рече:
         
          -  Независимо къде живееш, живей радостно. Това е мантрата. Бъди винаги радостен дори да си зад решетки. Където и да живееш, дори и да трябва да отидеш в най-презряното място, създай там рай. Запомни момчето ми, ти сам създаваш радостта. Тя изисква единствено човешко усилие. Трябва сам да си създадеш радост. Помни тази моя мантра.


Няма коментари:

Публикуване на коментар