понеделник, 18 юни 2012 г.

Гмуркане в града Алфа (Diving into Delhi)


текст: Николай Янков
снимки: Стефан Манчев, Росица Бошняшка
списание Европа, http://euro2001.net


 Aко се промъкнем зад налудничавата фасада, определяща столицата като най- шумното и натоварено място в цяла Индия, ще почувстваме онзи вътрешен мир и уравновесеност на града, който задържа в обятията си не просто туристи и чужденци, а и множество индийски писатели, поети и артисти.

Столицата Ню Делхи е като микрокосмос на вечния всепоглъщащ океан, който представлява Индия със своите древни традиции и културни богатства. Той е и най-голямата и известна на чужденците порта, през която се осъществява началният досег с чудесата на Индия. Често първият ни контакт с града е като гмуркане в студен басейн с нажежено от слънцето тяло. В първия миг то е в шок, а в следващия вече се носи блажено и яхва гребена на вълната. А вълни има много. Наглед Ню Делхи, част от огромния делхийски метрополис, ще ни се стори вълнолом от динамика, в който се разбиват с трясък бурните води на едно хаотично ежедневие, белязано от неспирна трескавост и гълчава. И няма как да е другояче, след като на протежение от 80 км живеят 11 милиона души, колкото Рим и Вашингтон, взети заедно.
Когато се събудите сутринта от песента на делхийските пауни и автомобилни клаксони, се подгответе като за гмуркане - готови да изследвате необятните тайни пространства и глъбини на величествения Стар Делхи, а сетне да се отдадете на заслужена отмора сред модерната и разнообразна архитектура на чаровната нова част. Ню Делхи предлага еднакво изобилие както за изследователя, така и за сладострастния епикуреец.


Когато се разхождате из Ню Делхи, имате неспирното чувство, че пътувате из цялата хилядолетна история на Индия, защото макар градът невинаги да е бил столица на Индия, той винаги е бил нейното лице - значимо средище на световни идеи и ключов подстъп към Централна и Югоизточна Азия. „Най-големият град на вселената“ – така го нарича големият арабски пътешественик от XIV в. Ибн Батута. Може да се каже, че Ню Делхи е град от градове. Поне осем познати на историците градове са били основани на територията на днешната столица, допринасяйки за древния и вечен облик на града.


Ако искаме да задоволим авантюристичния си дух и да се почувстваме като съвременни археолози, дълбаещи в руините на миналото, трябва първо да се насочим към старата част на града – Олд Делхи (Шахджаханабад). Древни крепости, мавзолеи, хамами, джамии и паметници напомнят за голямото мюсюлманско наследство, оставено от  знатните моголски династии.
 Вървейки по гръбнака на стария квартал – булевард Чандни чоук – ще минем покрай множество улички, обърнати на нестихващи живописни пазари като Кинари базар, Мийна базар и Дариба калан, които бързо ни убеждават в две неща –
че сред тях човек може да намери практически всичко (от превъзходна храна и питета до книги, парфюмерии и бижутерии и изящни сувенирни изделия) и че гъстотата на населението в столицата ако не навсякъде, то тук действително е 11 300 души на кв.км. В края на Чандни чоук, точно срещу умиротворяващия джайнистки храм със симпатичната болница за птици, се изправяме лице в лице с прочутата Червена крепост – грандиозен израз на пищност и могъщество от апогея на моголската империя. Точно оттам всяка година на 15-ти август министър-председателят отправя реч към народа, така както преди 60 години от крепостните стени първият министър-председател Джавахарлал Неру обявал независимостта на Индия от Британската империя.

Трудно е да напуснем очертанията на крепостта с нейното изобилие от изящни зали с пищни орнаменти и инкрустации, царски палати и внушителни кули. Обстановката неусетно те кара да си представяш сцените, разгигравали се тук в разцвета на империята, а ако искаме представите ни да оживеят от плът и кръв, то не бива да пропусакме провеждащите се всяка вечер възстановки от историята на Индия, съпроводени с ефектно светлинно и звуково шоу. Няма начин да подминем едно друго върховно архитектурно достижение на владетеля Шах Джахан – Джама Масджид. Построена през 1658 г. това е най-голямата джамия в Индия, побираща умопомрачителната цифра от 25 000 души. Би било обида към града и архитектите му, ако не се качим на едно от минаретата на джамията, за да усетим внушителните размери на Червената крепост срещу нас и великолепието на пейзажа, събиращ съвсем неслучайно в абсолютна права линия (идеята е на британския архитект Едвин Лютънс) джамията, Конат Плейс и Парламента. А накрая можем да увенчаем своето изследване на Стария Делхи, като се усамотим край бреговете на Ямуна и изплакнем очи в красивия парк на Радж Гхат, където са кремирани бащите на индийската нация – Махатма Ганди и Джавахарлал Неру.


По пътя за Новия Делхи можем да се спрем в някои от елегантните магазини по Нетаджи Субхаш Марг и да почерпим сили от магията на даржджилнгския чай. Докато вървим, ще забележим как тесните и криви улички от Стария Делхи се разширяват в съвършено прави и широки десетки метри булеварди, вихрещи се около множество кръгови 
кръстовища и зелени паркове. Свързващото звено между Стария и Новия Делхи, енергийната чакра на столицата е оформеният в кръг площад Конат плейс, който е и най-известното място за срещи. От него като слънчеви лъчи се простират десетина улици, на които са разполжоени едни от най-популярните магазини, ресторанти и клубове. Това е най-оживената точка на столицата.
Стигнем ли 42-метровата мемориална арка Индия Гейт, посветена на онези 90 000 индийски войници, дали живота си в Първата световна война, преминаваме изцяло в новата част на града. Две ключови оси – Раджпатх и Джанпатх – пронизват Ню Делхи. Единият булевард разкрива пред нас възхода на съвременна Индия – Президентството, Секретариатът, Парламентът, Дворецът на Вицекраля, а другият е любимо място на туристите с многобройните си магазинчета за сувенири. Тази впечатляваща градска композиция е резултат от извършените за две десетилетия чудеса на най-добрите световни архитекти. Грандиозното строителство започва, когато Делхи е обявена за столица на Британска Индия през 1911 г. и приключва малко преди британците да се сбогуват окончателно със своята най-тачена колония. Със своята характерна приемственост Индия както винаги не заличила нищо от старото, а напротив стъпвайки върху унаследеното се отправила с пълна сила напред към своето многообещаващо бъдеще.


Новата част предлага толкова много богатства за туриста и изследователя, че човек трябва да е като хилядоокия бог Брахма, ако иска да попие всичко в рамките на няколко дни. Тук е масивната крепост от XVI в. Пурана кила, принадлежала на афганския владетел Шер Шах и граничещата с него просторна и приличaща на истинска джунгла местна зоологическа градина. Множеството музеи, сред които и забележителният Национален музей, Музеят на модерното изкуство и Музеят на занаятите, биха задоволили и най-жадните за знание умове, а онези, които искат да се запознаят с религиозното богатство на Индия могат да посетят сикхската гурдвара Бангла сахиб или суфисткото светилище Низамудин. За по-романтично настроените винаги остава възможността да се уединят в красиво оформения парк Лоди, осеян с красиви гробници от XV в. или разположената сред райски алеи, шадравани и цветя гробница на моголския владетел Хумаюн, станала прототип на световноизвестния мавзолей в Агра -Тадж Махал и обявена от ЮНЕСКО за международно наследство.
      

     Разбира се, има няколко места, които са задължителни за всеки решил да се полюбува по-дълго на Делхи. Без които досегът ни с града не би могъл да се нарече пълен. На около 40 минути с рикша се извисява най-високото самостоятелно минаре в света – Кутуб минар. Високата 73 метра богато украсена със стихове от Корана кула напомня за величието на Делхийския султанат от времето на владетеля Кутаб-уд-дин. В подножието на минарето е най-старата джамия в Индия Куват-ал-ислям, до която пък стои друга знаменателна забележителност- железния стълб със санскритски надписи от четвърти век, който вече столетия не хваща ръжда и според преданието изпълнява желанията на всеки, който гърбом успее да го обгърне с ръцете си.

     Черешката на тортата, кулминацията в сближаването ни със столицата несъмнено са два уникални по рода си храма. Единият е бахайският молитвен дом - Храмът на Лотоса. Само осем са бахайските храмове в света и един от тях се намира в Ню Делхи. При това сградата е от най-сложните архиткетурни изпълнения, познати на съвременния свят. Тя представлява огромен лотосов цвят, състоящ се от общо 27 мраморни венчелистчета, подредени и групирни гроздовидно по 3 листа, за да се оформят деветте страни на храма. Цялото това строително чудо е обградено от девет басейна и изглежда така, сякаш плува свободно в покрайнините на индийската столица. Другият възхитителен храм се нарича Акшардхам. Той е посветен на светеца от XVIII в. Свами Нараян и с размерите си (висок 40 метра, дълъг 96 м.) става известен като най-големият хиндуистки храм на Земята. Но по-значимото е изяществото и отдадеността, с което е построен целият комплекс. За изграждането му са използвани тонове бял мрамор ( символ на чистота и съвършенство) и розов камък от Раджастан (символ на разцвета) и никакво желязо или цимент, а архитектурното чудо е сътворено само за 5 години с потта на 11 хиляди доброволци, последователи на светеца. Комплексът предлага и различни културни атракции, като 3-D филмови прожекции и изложби, които ни запознават с живота и делото както на Свами Нараян, така и с достиженията във философията, медицината, математиката, астрономията и други науки на множество други почитани в мемориала светци и просветени личности.

     И така завършва разходката ни из Ню Делхи – градът Алфа в културен и исторически аспект за Индия, но и за света.

Няма коментари:

Публикуване на коментар