текст: Николай Янков
снимки: Стефан Манчев, Росица Бошняшка
списание Европа, http://euro2001.net
Столицата
Ню Делхи е като микрокосмос на вечния
всепоглъщащ океан, който представлява
Индия със своите древни традиции и
културни богатства. Той е и най-голямата
и известна на чужденците порта, през
която се осъществява началният досег
с чудесата на Индия. Често първият ни
контакт с града е като гмуркане в студен
басейн с нажежено от слънцето тяло. В
първия миг то е в шок, а в следващия вече
се носи блажено и яхва гребена на вълната.
А вълни има много. Наглед Ню Делхи, част
от огромния делхийски метрополис, ще
ни се стори вълнолом от динамика, в който
се разбиват с трясък бурните води на
едно хаотично ежедневие, белязано от
неспирна трескавост и гълчава. И няма
как да е другояче, след като на протежение
от 80 км живеят 11 милиона души, колкото
Рим и Вашингтон, взети заедно.
Когато се
събудите сутринта от песента на
делхийските пауни и автомобилни клаксони,
се подгответе като за гмуркане - готови
да изследвате необятните тайни
пространства и глъбини на величествения
Стар Делхи, а сетне да се отдадете на
заслужена отмора сред модерната и
разнообразна архитектура на чаровната
нова част. Ню Делхи предлага еднакво
изобилие както за изследователя, така
и за сладострастния епикуреец.
Когато
се разхождате из Ню Делхи, имате неспирното
чувство, че пътувате из цялата хилядолетна
история на Индия, защото макар градът
невинаги да е бил столица на Индия, той
винаги е бил нейното лице - значимо
средище на световни идеи и ключов подстъп
към Централна и Югоизточна Азия.
„Най-големият град на вселената“ –
така го нарича големият арабски
пътешественик от XIV
в.
Ибн Батута. Може да се каже, че Ню Делхи
е град от градове. Поне осем познати на
историците градове са били основани на
територията на днешната столица,
допринасяйки за древния и вечен облик
на града.
Ако искаме да задоволим авантюристичния
си дух и да се почувстваме като съвременни
археолози, дълбаещи в руините на миналото,
трябва първо да се насочим към старата
част на града – Олд Делхи (Шахджаханабад).
Древни крепости, мавзолеи, хамами, джамии
и паметници напомнят за голямото
мюсюлманско наследство, оставено от знатните моголски династии.Вървейки по гръбнака на стария квартал – булевард Чандни чоук – ще минем покрай множество улички, обърнати на нестихващи живописни пазари като Кинари базар, Мийна базар и Дариба калан, които бързо ни убеждават в две неща –
че сред тях човек може да
намери практически всичко (от превъзходна
храна и питета до книги, парфюмерии и
бижутерии и изящни сувенирни изделия)
и че гъстотата на населението в столицата
ако не навсякъде, то тук действително
е 11 300 души на кв.км. В края на Чандни
чоук, точно срещу умиротворяващия
джайнистки храм със симпатичната болница
за птици, се изправяме лице в лице с
прочутата Червена крепост – грандиозен
израз на пищност и могъщество от апогея
на моголската империя. Точно оттам всяка
година на 15-ти август министър-председателят
отправя реч към народа, така както преди
60 години от крепостните стени първият
министър-председател Джавахарлал Неру
обявал независимостта на Индия от
Британската империя.
Трудно е да напуснем очертанията на
крепостта с нейното изобилие от изящни
зали с пищни орнаменти и инкрустации,
царски палати и внушителни кули.
Обстановката неусетно те кара да си
представяш сцените, разгигравали се
тук в разцвета на империята, а ако искаме
представите ни да оживеят от плът и
кръв, то не бива да пропусакме провеждащите
се всяка вечер възстановки от историята
на Индия, съпроводени с ефектно светлинно
и звуково шоу. Няма начин да подминем
едно друго върховно архитектурно
достижение на владетеля Шах Джахан –
Джама Масджид. Построена през 1658 г. това
е най-голямата джамия в Индия, побираща
умопомрачителната цифра от 25 000 души.
Би било обида към града и архитектите
му, ако не се качим на едно от минаретата
на джамията, за да усетим внушителните
размери на Червената крепост срещу нас
и великолепието на пейзажа, събиращ
съвсем неслучайно в абсолютна права
линия (идеята е на британския архитект
Едвин Лютънс) джамията, Конат Плейс и
Парламента. А накрая можем да увенчаем
своето изследване на Стария Делхи, като
се усамотим край бреговете на Ямуна и
изплакнем очи в красивия парк на Радж
Гхат, където са кремирани бащите на
индийската нация – Махатма Ганди и
Джавахарлал Неру.
По пътя за Новия Делхи можем да се
спрем в някои от елегантните магазини
по Нетаджи Субхаш Марг и да почерпим
сили от магията на даржджилнгския чай.
Докато вървим, ще забележим как тесните
и криви улички от Стария Делхи се
разширяват в съвършено прави и широки
десетки метри булеварди, вихрещи се
около множество кръгови
кръстовища и
зелени паркове. Свързващото звено между
Стария и Новия Делхи, енергийната чакра
на столицата е оформеният в кръг площад
Конат плейс, който е и най-известното
място за срещи. От него като слънчеви
лъчи се простират десетина улици, на
които са разполжоени едни от най-популярните
магазини, ресторанти и клубове. Това е
най-оживената точка на столицата.
Стигнем ли 42-метровата мемориална
арка Индия Гейт, посветена на онези 90
000 индийски войници, дали живота си в
Първата световна война, преминаваме
изцяло в новата част на града. Две ключови
оси – Раджпатх и Джанпатх – пронизват
Ню Делхи. Единият булевард разкрива
пред нас възхода на съвременна Индия –
Президентството, Секретариатът,
Парламентът, Дворецът на Вицекраля, а
другият е любимо място на туристите с
многобройните си магазинчета за сувенири.
Тази впечатляваща градска композиция
е резултат от извършените за две
десетилетия чудеса на най-добрите
световни архитекти. Грандиозното
строителство започва, когато Делхи е
обявена за столица на Британска Индия
през 1911 г. и приключва малко преди
британците да се сбогуват окончателно
със своята най-тачена колония. Със своята
характерна приемственост Индия както
винаги не заличила нищо от старото, а
напротив стъпвайки върху унаследеното
се отправила с пълна сила напред към
своето многообещаващо бъдеще.
Новата част предлага толкова много
богатства за туриста и изследователя,
че човек трябва да е като хилядоокия
бог Брахма, ако иска да попие всичко в
рамките на няколко дни. Тук е масивната
крепост от XVI в.
Пурана кила,
принадлежала на афганския владетел Шер
Шах и граничещата с него просторна и
приличaща
на истинска джунгла местна зоологическа
градина. Множеството музеи, сред които
и забележителният Национален музей,
Музеят на модерното изкуство и Музеят
на занаятите, биха задоволили и най-жадните
за знание умове, а онези, които искат да
се запознаят с религиозното богатство
на Индия могат да посетят сикхската
гурдвара Бангла сахиб или суфисткото
светилище Низамудин. За по-романтично
настроените винаги остава възможността
да се уединят в красиво оформения парк
Лоди, осеян с красиви гробници от XV в.
или разположената сред райски алеи,
шадравани и цветя гробница на моголския
владетел Хумаюн, станала прототип на
световноизвестния мавзолей в Агра -Тадж
Махал и обявена от ЮНЕСКО за международно
наследство.
Разбира се, има няколко места, които
са задължителни за всеки решил да се
полюбува по-дълго на Делхи. Без които
досегът ни с града не би могъл да се
нарече пълен. На около 40 минути с рикша
се извисява най-високото самостоятелно
минаре в света – Кутуб минар. Високата
73 метра богато украсена със стихове от
Корана кула напомня за величието на
Делхийския султанат от времето на
владетеля Кутаб-уд-дин. В подножието на
минарето е най-старата джамия в Индия
Куват-ал-ислям, до която пък стои друга
знаменателна забележителност- железния
стълб със санскритски надписи от четвърти
век, който вече столетия не хваща ръжда
и според преданието изпълнява желанията
на всеки, който гърбом успее да го обгърне
с ръцете си.
Черешката на тортата, кулминацията
в сближаването ни със столицата несъмнено
са два уникални по рода си храма. Единият
е бахайският молитвен дом - Храмът на
Лотоса. Само осем са бахайските храмове
в света и един от тях се намира в Ню
Делхи. При това сградата е от най-сложните
архиткетурни изпълнения, познати на
съвременния свят. Тя представлява
огромен лотосов цвят, състоящ се от общо
27 мраморни венчелистчета, подредени и
групирни гроздовидно по 3 листа, за да
се оформят деветте страни на храма.
Цялото това строително чудо е обградено
от девет басейна и изглежда така, сякаш
плува свободно в покрайнините на
индийската столица. Другият възхитителен
храм се нарича Акшардхам. Той е посветен
на светеца от XVIII
в. Свами Нараян и с размерите си (висок
40 метра, дълъг 96 м.) става известен като
най-големият хиндуистки храм на Земята.
Но по-значимото е изяществото и
отдадеността, с което е построен целият
комплекс. За изграждането му са използвани
тонове бял мрамор ( символ на чистота и
съвършенство) и розов камък от Раджастан
(символ на разцвета) и никакво желязо
или цимент, а архитектурното чудо е
сътворено само за 5 години с потта на 11
хиляди доброволци, последователи на
светеца. Комплексът предлага и различни
културни атракции, като 3-D филмови
прожекции и изложби, които ни запознават
с живота и делото както на Свами Нараян,
така и с достиженията във философията,
медицината, математиката, астрономията
и други науки на множество други почитани
в мемориала светци и просветени личности.
И
така завършва разходката ни из Ню Делхи
– градът Алфа в културен и исторически
аспект за Индия, но и за света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар