Мумбай - митичният Молох, поглъщащ хора и съдби

© текст: Елена Щерева

снимки: Еленикиндия, Стефан Манчев
Списание Европа 2001

Мумбай си е Мумбай - друг стандарт, други порядки. Град на палати и палатки. На лъскави небостъргачи и ошмулени обувкочистачи. На английска подреденост и поразяващ хаос. На изискани клубове и ресторанти и улични сергии. "Ей, та това е Мумбай!", натъртено ми казва хотелиерът, когато се опитвам да спазаря стая на по-ниска цена. А просещото момче, на което давам една рупия, ми хвърля сърдит поглед, измънква нещо и ми връща монетата. 

В съзнанието на мнозина името Мумбай събужда две основни асоциации – Боливуд и „Беднякът милионер”. За Мумбай обаче (както и за Индия като цяло) всяко определение е оправдано и достоверно. Името Бомбай е изкривена форма на португалското наименование Bom Bahia („Добър залив“). През 1995 г градът е официално преименуван на Мумбай в хода на кампания за премахване на европейските наименования на градовете в Индия. Новото име е изведено от това на хиндуистката богиня Мумбадеви, която се счита за покровителка на селото и много отдавна, когато Мумбай било малко рибарско селище, нейният храм бил опорен център, който се е намирал в района на днешната гара Чхатрапати Шиваджи.

   Да, Мумбай си е Мумбай.

   Всеки ден 13-милионният мегаполис набъбва заради прииждащите орди от търсещи препитание и нови хоризонти завършили студенти, за много от които Мумбай е като друга държава.
    И няма как да не е. Мумбай е най-голямото пристанище в Западна Индия и обработва повече от половината от пътническия трафик в страната, затова е наричан "морската врата на Индия". Той е и финансовият център, като в града са седалищата на централната банка, най-големите фондови борси и индийски компании. Средният дневен доход е три пъти по-висок от общия за страната. Въпреки относително високия общ жизнен стандарт обаче, 55 % от населението на Мумбай живее в гета, сред които първенец по известност е Дхарави.То например е в списъка на топ 10 туристически места. Дузина агенции се бият да предлагат на туристите обиколки из “града на щастието". В момента само то е дом на повече от милион души. Този град в града е приютил хора от всички краища на Индия -
грънчарите от Сауращра си живеят в свой район, мюсюлманските кожари в друг, кроячите и шивачите от Уттар Прадеш работят в съседство с ковачите от Бенгал. Много от тях създават свои магазинчета и работилници, та даже малки фабрики. Някои успяват да изнасят стоката си извън пределите на гетото. Поразяващ и завиден е фактът, че годишният оборот от бизнеса в Дхарави достига 650 милиона долара, като голяма част от доходите са от рециклиране на отпадъци.
       И тъй като в Мумбай определенията с „най” никога не се изчерпват, градът е известен и с най-голямата „обществена пералня на открито” или т.нар. Дхоби гхат, където общност от хора (само мъже) ежедневно привличат погледите на туристи, които намират парченце от квинтесенцията на индийската традиция в така прозаичното занимание на перачите, наречни дхоби. Съществуването и начинът на функциониране на 140-годишната „пералня” е само един от многобройните примери за това как в огромен и развиващ се мегаполис като Мумбай древните традиции не са потъпкани от модерността, а вървят ръка за ръка с нея.
       Ако решите да се придвижите до по-туристически район, като Чърчгейт например, може да се шмугнете в някое от 40-те хиляди таксита – английски тип автомобили, боядисани в черно и жълто, или да платите поне 30 пъти по-малко като изберете местния влак, който функционира като наземно метро. Във втория случай обаче трябва да сте сигурни, че сте се заредили с голяма доза търпение и приключенски дух.
     Районът на Чърчгейт и Колаба (в южната част на Мумбай) до голяма степен обрисува облика на Мумбай за туриста. Една кратка разходка сред катедралите, музеите и колониалния тип сгради ще ви накара да се почувствате почти като в Лондон, но с доста повече слънце и цветове наоколо. Снимката пред 26-метровата базалтова арка, наречена Вратата на Индия и разположена точно срещу луксозния хотел „Тадж Махал”, е задължителна и дори ако нямате личен фотоапарат, ще ви бъде направена такава с поне няколко индийски семейства. Не на последно място, Вратата на Индия е основна отправна точка за остров Елефанта, който е осеян с пещерни хиндуистки и будистки храмове, които през 1987 г. са обявени от ЮНЕСКО за културно наследство.

      Само десет минути пеш от арката ще ви отведат до един от най-големите и колоритни пазари на Мумбай – този на Колаба. Лъскави и скъпи магазини споделят тротоарите на дългия булевард Шахид Бхагатсинх роуд с малки отрупани сергии и най-претенциозният турист ще си тръгне оттам с широка усмивка, пълни чанти и главозамаян от разнообразието и цветността на Колаба маркет. И макар че гъстотата на населението в Мумбай поражда опасението от липса на спокойно и уединено място, такова все пак се намира - пещерите Канхери, разположени в
националния парк „Санджай Ганди“. Сто и деветте будистки пещери, датиращи от началото на новата ера, са особено приятно място за отдих особено през дъждовния сезон, а паркът изпълва с кислород натежалите от градския въздух бели дробове. Алтернативата за отдих на морското равнище са плажовете на Мумбай. Там се срещат влюбени двойки, младежи играят крикет, артисти изнасят представления,а повечето хора съзерцават залеза, пият вода от зелен кокосов орех и похапват сладолед или бхелпури (лека закуска от тестени кръгчета, ориз, нахут или леща, ядки, лимонов сок и подправки). Най-известен е Чаупати бийч, който е разположен до най-оживения, но известен като най-романтичен булевард Марийн драйв. Там по време на празника Ганеш чатуртхи през август-септември огромни статуи на божеството Ганеша биват потопени в Арабско море, докато навсякъде по улиците преминава неспирен колоритен парад с песни и танци.
      Споменавайки един от най-значимите хиндуистки празници, трябва да отбележим, че Мумбай събира под покрива си представители на различни религиозни общности. Една от най-силните общности, макар и намаляваща като брой, е тази на парсите – последователи на зороастризма. Така наречените Кули на мълчанието, където парсите полагат телата на мъртъвците, за да бъдат отнесени от лешоядите, не са част от списъка с туристически атракции. Място, което обаче не бива да пропускате, е джамията Хаджи Али Дарга, до която се стига по дълга алея, водеща половин километър навътре в Арабско море. По време на прилив, морето залива пътеката и джамията остава отделена като остров. Повече от 40 хиляди пилигрими отиват на поклонение е Хаджи Али Дарга всеки четвъртък и петък.

      И накрая, не бива да забравяме за културния, както и нощния живот на Мумбай. Освен с Боливуд, който бълва близо осемстотин филма на година и броят на продукциите за последните 80 години достига 70 хиляди, градът е и основен център на изкуствата като цяло. Театър „Притхви“ е един от най-реномираните в Индия и принадлежи на актьорската фамилия Капур, а броят на галериите, музеите и организираните културните събития е меко казано завиден. Неслучайно в Индия Мумбай е известен и като „градът, който не спи“ - нощният живот не се различава съществено от този на запад и може да бъде шокиращ за човек, чийто представи за индийските порядки са оформени само от по-малките градове. Ето какво казва за Мумбай и Викрам Чандра, автор на романа „Свещени игри“: „Моят град ми заприличва понякога на огромен казан под налягане, в който врят и кипят безпрецедентни идеи, политики, стилове, мечти, мании и лудости. Още от самото си създаване Бомбай е бил град, в който парите могат да променят човешки съдби и съществувания: той е Златният град, който привлича мечтатели и им обещава преуспяване, ала също така, поне в моите очи, е нещо като митичния Молох, поглъщащ хора и съдби.“ След подобни думи можем само да бъдем сигурни, че нито един филм или книга сами по себе си не са в състояние да отразят в пълнота бълбукащото многообразие на индийския мегаполис.