доц. Милена Братоева,
преподавател по литература към специалност Индология
© източник: списание "Европа 2001"
В народния календар на всяка култура има празник, с който хората отбелязват края на зимата и началото на пролетта. В Индия това е Холи или Холика, известен също и като Васанта махотсав ("Празник на пролетта"), а в Южна Индия - като Кама махотсав ("Празник на бога на любовта Кама"). Според народните вярвания денят на пълнолунието през месец пхалгуна или фалгун (февруари - март) от традиционния хиндуистки календар е последният от старата година, а на следващия започва новата. Началото на новата година съвпада с първия ден на пролетния сезон. Всяка година празникът се чества на различна дата в зависимост от това, кога настъпва пълнолунието.
През настоящата 2012 г. индийците празнуваха Холи на 8 март.
Празникът обединява индийците - брахмани и шудри, богати и бедни, стари и млади, жени и мъже - всички се потапят във вълшебната феерия от багри. Празникът Холи може да се сравни с карнавала във фолклора на народите в Европа и Америка.
Холи е един от най-древните хиндуистки празници, възникнал първоначално като обред в чест на пълнолунието, извършван от омъжените жени за благоденствието и щастието на семействата им. Сведения за празника са съхранени в множество древни текстове, особено в комплекса на хиндуистките пурани. Той е споменат и в драмата "Ратнавали" на великия владетел Харшадева, живял и управлявал в Индия през VII в. сл. Хр. Сцени, изобразяващи празника, са съхранени в множество средновековни платна и храмови скулптури.
Тържествата продължават обикновено три дни. През първия ден на пълнолунието, наречен
Холи пурнима, най-възрастният член на семейството открива празника, като напръсква с цветни бои и оцветена вода своите близки. След това всички излизат по улиците и започват да се забавляват, като се пръскат с помпи с оцветена вода. На третия ден индийците обикновено си ходят на гости и всеки носи бои и оцветена вода, намазва лицата на своите близки и ги пръска с водата. По този начин индийците благославят за здраве и късмет своите роднини и приятели. По-младите оцветяват нозете на по-възрастните в знак на уважение. Оцветяват се също така и изображенията на различни божества - най-вече на Радха и Кришна. След това всички заедно сядат на празничната трапеза. По традиция по време на Холи се пие т. нар. бханг ки тхандаи - освежителна напитка, приготвена от вода и прясно мляко, към която се добавят смлени ядки, най-често бадеми и кашу, както и шафран, черен пипер и бханг - изсушен индийски коноп, придаващ на напитката слаб упойващ ефект.
Тържествата продължават обикновено три дни. През първия ден на пълнолунието, наречен Холи пурнима, най-възрастният член на семейството открива празника, като напръсква с цветни бои и оцветена вода своите близки. След това всички излизат по улиците и започват да се забавляват, като се пръскат с помпи с оцветена вода. На третия ден индийците обикновено си ходят на гости и всеки носи бои и оцветена вода, намазва лицата на своите близки и ги пръска с водата. По този начин индийците благославят за здраве и късмет своите роднини и приятели. По-младите оцветяват нозете на по-възрастните в знак на уважение. Оцветяват се също така и изображенията на различни божества - най-вече на Радха и Кришна. След това всички заедно сядат на празничната трапеза. По традиция по време на Холи се пие т. нар. бханг ки тхандаи - освежителна напитка, приготвена от вода и прясно мляко, към която се добавят смлени ядки, най-често бадеми и кашу, както и шафран, черен пипер и бханг - изсушен индийски коноп, придаващ на напитката слаб упойващ ефект.
В древността и Средновековието боите, наречени гулал, са се приготвяли у дома от оранжевите цветове на дърво, известно като Палаш (Butea frondosa). Днес се използват преди всичко фабрични багрила.
Като всеки друг фолклорен празник Холи е средство за прекъсване, макар и за кратко, на делничната рутина, за "преместване", макар и символично, във времето и пространството на свещеното, за укрепване на хармонията във Вселената. Холи е натоварен с дълбока религиозна и дори философска символика. Тя е закодирана в най-популярната легенда за възникването на празника, която го обвързва с култа към бог Вишну, и в една по-широка идейна перспектива - с мита за "добрия" демон, верен поклонник на бога. Този "добър" демон се казва Прахлада и е син на царя на демоните Хиранякашипу, чийто брат е убит от бог Вишну в неговото превъплъщение на Земята (аватара) като глиган (вараха). За да отмъсти за смъртта на своя брат, Хиранякашипу става предан поклонник на самия бог Брахма и чрез многогодишна аскеза и вярно служене си спечелва благоразположението на великия Брахма, който пожелава да го възнагради по подобаващ начин. Демонът моли да бъде надарен с безсмъртие, но богът му отказва. Тогава Хиранякашипу казва, че би бил благодарен на Брахма, ако направи така, че да не може да бъде убит нито на небето, нито на земята, нито от бог, нито от човек или животно, нито вътре в покоите си, нито извън тях, нито денем, нито нощем. Брахма благославя верния си последовател и изпълнява желанието му. Така демонът става могъщ и непобедим повелител, който задължава всички, включително и боговете, да го почитат.
Синът му Прахлада обаче е закърмен още от утробата с любов и вярна почит към бог Вишну, защото майка му прекарва месеците на своята бременност в обителта на мъдреца Нарада - един от най-великите последователи на Вишну. Хиранякашипу се опитва по всякакви начини да "превъзпита" своя наследник, но безуспешно. В яростта си, породена от дързостта на Прахлада да отхвърли бащината воля, той предприема какви ли не опити да го убие - заповядва да бъде стъпкан от слонове, хвърля го от скала в дълбока пропаст, дава му отрова, но всеки път Вишну спасява любимия си последовател. Най-накрая Хиранякашипу се обръща с молба за помощ към сестра си, демоницата Холика, която е благословена да бъде неуязвима от огнените пламъци. Готова да помогне на брат си, Холика грабва Прахлада в скута си и влиза в накладения буен огън, но бива изпепелена, а Прахлада остава невредим отново по волята на Вишну. Затова и до днес в навечерието на празника се палят буйни огньове, в които се изгарят изображения на Холика и по този начин се празнува победата на доброто над злото. Този обред се нарича Холика дахан ("Изпепляването на Холика") и представлява един от най-важните моменти в целия празник, особено в селата и градовете на Северна Индия.
Съгласно продължението на легендата най-накрая Вишну успява окончателно да избави Прахлада от собствения му жесток баща, като се превъплъщава в Нарасимха ("човекът лъв"). В тази си аватара той не е нито бог, нито човек, нито животно, затова е в състояние да унищожи благословения от Брахма Хиранякашипу. Убива го привечер, когато не е нито ден, нито нощ, на прага на двореца му, тоест нито вътре, нито извън покоите му, като го приклещва между бедрата си, тоест демонът не е нито във въздуха, нито на земята. Прахлада се превръща в символ на безграничната вярност и любов на предания поклонник (бхакт) към бога, който го спасява от всяко зло, изпречило се на пътя му. В легендата за Прахлада, а чрез нея и в целия празник Холи, е закодирана още една идея - за потребността на всеки човек поне веднъж в годината да се избавя от демоните вътре в себе си, да изпепелява злото, високомерието, гнева и омразата, които бушуват в душата му.
Във Вриндаван и Матхура - цитаделата на култа към Кришна, Холи се обвързва с легендата за любовта на тъмноликия Кришна към пастирката Радха. Още като юноша - разказва легендата - Кришна завижда на Радха заради светлата й кожа. Когато споделя терзанията си с майка си Яшода, тя го съветва да оцвети лицето на красивата девойка в какъвто цвят иска.Той се вслушва в съвета й и боядисва лицето на любимата си, както и тези на останалите пастирки с различни багрила. И днес по време на празника Холи влюбените младежи пръскат любимите си с цветни бои и оцветена вода, за да изразят чувствата си към тях. Холи се празнува от вишнуитите, особено в Бенгалия, като рожден ден на Чайтаня Махапрабху (1486-1534) - един от най-великите средновековни поети бхакти, поклонници на Кришна.
В Южна Индия легендата свързва Холи с култа към Шива и по-скоро с мита за изпепеления от него бог на любовта Кама. Според мита любимата съпруга на Шива Сати, наричана още Ума, оскърбена от решението на баща си Дакша да не покани съпруга й Шива, се хвърля в пламъците на огъня по време на грандиозно жертвоприношение, организирано от баща й. Завладян от безгранична мъка, богът се отдава на дълбока медитация. След време Сати се преражда като дъщеря на Хималая, повелителя на планините, поради което я наричат Парвати (букв. "планинарката, горянката"). Мъдреците й предричат, че й е отредено отново да стане съпруга на Шива. Тя се установява в покоите му в планината Кайласа и потъва в дълбок транс, като се надява по този начин да привлече вниманието на бога аскет. Усилията й обаче остават напразни. Останалите богове започват да се боят, че в своето отдръпване от света Шива би могъл да причини разрухата на цялата Вселена и затова карат бога на любовта Кама да прониже сърцето му със стрелата на любовта, така че да направи възможна любовта между него и Парвати. Кама се подчинява на волята на останалите богове и изпълнява молбата им. Щом пронизва Шива, той отваря третото си око и в яростта си изпепелява бога на любовта. По-късно Шива се вслушва в горещите молби на преданата съпруга на Кама Рати и го съживява. Жителите на Южна Индия вярват, че Шива е изпепелил Кама точно в деня на Холи и затова на този ден те почитат саможертвата на Камадева в името на любовта и съществуването на света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар