Ще дръзнеш ли сега, душа
Ще дръзнеш ли сега, душа, да тръгнеш с мен към непознати краища,
където няма почва под нозете ти и път не води? Където няма карта, ни водач, ни глас да прозвучи, нито ръка да те докосне, нито лице да разцъфти, ни устни, ни очи?
Не я познавам, о, душа, и ти не я познаваш, празно е пред погледа ни, там всичко чака, несънувано, в ония краища, в недостижимата земя!
Додето се разхлабят всички връзки, останат само вечните – Пространството и Времето, и няма мрак, нито притегляне, ни сетива, нито окови да ни приковат.
Тогава ний ще се разпукнем с вик и ще заплуваме в Пространството и Времето, подготвени за тях, достойни, равноправни най-подир (о, радост, плод на всичко!) да ги изпълним, о, душа!
Уолт Уитмън
из „Блажена смърт“
©Превод от английски Цветан Стоянов
©Снимки: Elenikindia & Vanya Topalska, 2013
Няма коментари:
Публикуване на коментар