събота, 17 май 2014 г.

При племето рабари (Among the Rabaris of Gujarat)


© Elenikindia

    Рабари, които бяха нашата следваща спирка в двумесечната обиколка, оставиха ярък спомен в нас заради емоционалния елемент, който диктуваше визитата ни. А именно близостта на номадския им бит с този на каракачаните, чийто представител е Елена. И животът на рабари, както този на каракачаните преди да бъдат насилствено заселени в градовете, е белязан от
вечно движение в следване на стадата и на природните цикли. Диетата им се състои изцяло от млечни продукти, а най-тачената тъкан срещу капризите на времето е вълната. Нещо повече традиционното женско облекло на жените от двата етноса е в черни тонове в израз на вечен траур – едните в памет на изстъпленията на жестокия Али паша, а другите, за да увековечат саможертвата на мюсюлманин, избавил ги от гнева на краля. Отидохме в селата на рабари, запасени с една камара снимки и албуми, за да им разкажем за едни от последните номади в Европа и с надеждата, че това ще премахне бариерите между нас. Реакцията им беше повече от изненадваща. Щом видяха Елена в каракачанската носия, те сочеха снимката с въодушевление и викаха „Рабари, рабари!“. 

     Малка част от съвременните рабари обаче продължават да водят традиционния номадски начин на живот. Урбанизацията, приватизацията на земи и затварянето на границите заличава тази толкова древна икономическа система, която е уникална с това, че в най-голяма степен се нагажда към природата, без да се опитва да я култивира, обособи или опитоми. Днес повечето рабари водят полу-уседнал начин на живот. В селата им се виждат само жени и деца , тук-там някой друг едва ходещ старец, докато повечето мъже продължават да  отсъстват с месеци  - някои в търсене на паша за добитъка, алa други работещи по градовете. Вече не лагеруват на открито, сменяйки огнището през вечер, както преди, а имат свои собствени села. И макар да имат повече удобства като постоянен източник на вода, стабилен пoкрив над главите, старите са единодушни, че животът е станал по-безвкусен:

 „Децата ни днес са многократно по-ощетени, защото не познават вкуса на оня живот, в който пред човешките възможности нямаше граници и не знаехме що е бездействие.“























Няма коментари:

Публикуване на коментар