Еволюция на кастовата система в Индия - I част (Indian castes - evolution)

   

© Elenikindia

    Темата за причините, довели до създаването на кастовата система в Индия винаги е привличала вниманието на Запада. Нашето също. Само че опознаването на Индия не бива да прилича на разходка в зала с криви огледала, както често се случва. Насреща винаги стои опасността да разберем неправилно дадена култура, а това е също толкова пагубно, колкото да прочетем погрешно предадено изречение или чужда мисъл при преводен текст. На второ място рискуваме да станем за резил. Липсата на критично мислене и трезв поглед са наложили огромна част от погрешно възприетите стереотипи за Индия, сред които е и темата за кастовата система. 

   Кастовата система в Индия –
едни я отричат като нечовешка и заробваща, други като Ганди я приемат за съвсем естествено разпределение на природните таланти на хората, трети казват, че е добре работеща система, поддържаща реда в държавата, а има и такива, които се прекланят пред свещеността ѝ, като затварят очите си за дискриминативните ѝ елементи. В темата за индийските касти изскачат абсурдни статии и мнения, които буквално те приковават за стола и те карат да вземеш химикалката и да пишеш.
     Затова ще посветим няколко наши материали на темата за индийското общество и еволюцията на кастовия проблем. Нещата никога не са черно бели и не могат да се изчерпат с един кратък материал по толкова многоспектърна тема, но и формата на текстове в блога ни не предполага пълна изчерпателност. Въпреки това ще се опитаме да внесем повече яснота, като се опираме на това, което откриваме в най-важния и обективен исторически паметник, засвидетелстващ древното минало на Индия - оригиналните санскритски текстове. 

 • Еволюция на кастовата система в Индия 

 А) Кои са ариите

      Ще трябва да започнем по-отдалеч, за да вникнем в същината на проблема. Това, което науката е възприела като неоспорим факт е, че индийската култура във вида, в който я познаваме днес, е резултат от сливането на арийската традиция и мироглед с тази на коренните жители на полуострова, по-голяма част от които са дравиди. Това станало къде чрез война, къде чрез хитра тактика за асимилация, къде по естествен път чрез бракове. Авторите на Ведите са преселници в Южна Азия, които носят със себе си опита и вярванията на своите предци. Те не само успяват да съхранят автентичните си традиции, но и да ги влеят в основите на цивилизацията, която създават на субконтинетна. Тази цивилизация се разгръща именно заради идейния сблъсък между местни и чужди, между автохтонното дравидско население с тъмен цвят на кожата и светлокосите и светлолики нашественици, бягащи от дългите и студени нощи на Урал по време на частичния ледников период, обхванал Евразия. Допреди това арийците са цивилизация в движение. Ариите нямат писменост, нямат царства или храмове от градски тип. Селищата им се състоят от колиби с централен площад, оградени със стени от неизпечена глина или дървени палисади, поради което са наричани крепости. В материално отношение ариите не постигат много. Нямат развито изкуство, металургия, нито богата архитектура. Затова и след разрушаването на дравидските градове историята трябва да чака до 5 в. пр.Хр., за да се открият значителни архитектурни паметници от камък и тухла. Предимството, което има ариецът е конят, отсъстващ в земите на Индия заради неподходящите за него климатични условия, и най-вече технологията за изработване на смъртоносните арийски бойни колесници. 

Б) Арии и дравиди – сблъсък и синтез

      Нашествията на ариите не са обикновени военни експедиции, а постепенно и прогресивно преместване на племенни народи. Основната съпротивителна сила на арийското нашествие са дравидите, които по това време разполагат с редица царства и племенни съюзи с добре организирано и централизирано управление. Югът в Индия до ден днешен е културен бастион на дравидската култура и се различава драстично от Севера. Ариите постепенно влизат в контакт с обичаите и идеите на покорените народи и макар победители и завоеватели те съвсем естествено усвояват част от културата на победените народи. В сферата на идеологията и философията приемат много от боговете, идеите, космологията и метафизиката на древните индийци. Култът към женското начало и богинята майка, олицетворен от Кали, Дурга, Лакшми, Парвати и въплъщаващ идеята за земята и плодородието, е характерен за земеделските общности, каквито били голяма част от дравидските племена на Индия. Арийците дотогава не познават или познават бегло земеделието. То е част от нещата, които интегрират в културата си. Съществен елемент от земеделския култ е почитта към водите и реките, към змията, слона и маймуната – ендемитни видове за субконтинента. Свещеността на бика и кравата, засвидетелствани още в находките от Индската цивилизация, музикалните инструменти като флейтата, тамбурата, трупоизгарянето и аскетизмът според мнозина ведолози са по-скоро принос на доарийското населние. Следи от автохтонната култура на Индия откриваме в образите на Рудра-Шива, на Сканда и Кришна, а мистичните текстове на Упанишадите са особено красноречив пример за синтетичната мисъл на поетите-жреци. За този синтез говори и още един факт. Атхарваведа е напълно различна от останалите Веди. Тя е  колекция от магически формули, използвани главно от народните маси и представлява свидетелство за асимилирането на местни възгледи в древната арийска култура. Песните произхождат от вярванията на народите, които ариите подчиняват, така че духът на Атхарваведа се родее с този на предарийската епоха. 

В) Заселването на ариите и създаването на Ведите 

Въпреки слаборазвитото материално ниво на ариите те впечатляват съвременния свят с висотата на своите религиозно-философкси възгледи и концепции, изпълнени с такава интуиция за реалностите във видимия и невидимия свят, че нашите собствени модерни концепции могат да изглеждат „примитивни”. Интересното е, че тези висши идеи, които пораждат създаването на ведическия канон не са някаква изначална и завършена даденост, с която арийците идват на субконтинента. Този канон се ражда в продължение на едно хилядолетие, при това в различни географски региони на Южна Азия и в сглобяването му участват десетки генерации от поети и жреци. Най-ранният е свързан с трайното заселване на индо-ариите в долината на Инд приблизително в периода между 1700-1200 пр.Хр. Това е времето на създаването на първата Веда – Ригведа. Част от големия племенен съюз, който играе важна роля в трайното завземане на континента е конфедерацията пуру, често споменава в Ригведа. Член на тази конфедерация е други племе бхарата (bharata), което постепенно се отделя от пуру (puru) и се превръща в политически хегемон. Именно наследниците на племето бхарата основават първата мощна държавна структура в Южна Азия – тази на династията Куру или Каурава. (историята на Куру и борбата им с Пандава е представена в епоса Махабхарата) Периодът на царуване на династията Куру, обхващащ годините между 1200-700 пр.Хр. е особено важен в историческо отношение. Династията създава своеобразна монархия в пределите на субконтинента в земите на Панджаб и Харияна. Това е период, в който новосъздаденото царство преминава от скотовъдство към оризопроизводство като главен поминък. Прави се редакция и структуриране на Ригведа, както и се компилират другите три Веди, тоест това е най-активният период в кодифицирането на ведическия канон. 

       Интелектуалното могъщество е съсредоточено в ръцете на поетите жреци. Родовите жречески школи се налагат като единствен авторитет по отношение на ритуалната практика. За услугите си жрецът трябва да получава уважение и дарове, освен това е освободен от смъртно наказание, потисничество и експлоатация. (Шатапатха брахмана 9.5.7.1; Атхарваведа 8.29) Но изпълнителната власт принадлежи на военната аристокрация –раджаня. Съдържанието на Ригведа ни позволява да изведем много от тези заключения, тъй като съхранява паметта за заселването на ариите в Южна Азия, политическата история на Панджаб и войните между племената пуру и бхарата. Особено ценна в това отношение е поемата, известна като „Битката на десетимата царе”. (РВ 7.18) Бунтът на дравидите срещу ариите според учени като Ален Даниелу е отразен както в отхвърлянето на брахманизма с неговата витиевата ритуализираност в текстовета на Упанишадите, така и в реформаторските и реакционни учения на будизма и джайнизма, но най-вече този сблъсък е видим в епоса Махабхарата, разказващ историята за епичната битка между дравидите от рода Панду/Пандава и арийците от рода Куру/Каурава (същата тази династия Куру, която е създадена от наследниците на племето бхарата, която редактира Ведите и става хегемон на полуострова). По времето на войната арийците вече са асимилирали дравидската цивилизация, а дравидите са възприели арийските институции. Следователно конфликтът е по-скоро социален, вътрешнополитически, отколкото културен. Победата на Пандава е ключова. Тя на теория е ведическа, но но практика във всички сфери на мисълта, науката и традициите носи белега на дравидското. Фактът, че дравидите Пандава са смятани за добри, а северните Каурави за лоши, за интриганти и алчни, говори недвусмислено за високата степен на асимилация на дравидската култура. Западните историци датират войната от Махабхарата някъде между 1500-1000 пр.н.е. Панду най-вероятно имат връзка с дравидската династия Пандя, която смята, че произхожда от тях. Принцовете Пандава са с тъмна кожа и практикуват полиандрия – петимата братя имат една съпруга Драупади. В текста са дадени доста обяснения, които се опитват да оправдаят полиандрията на Пандава. Практиката обаче е много характерна за дравидите и по-специално за мунда. Техен съветник е Кришна, който по-късно бива обожествен. Той също е тъмнокож и им помага да се издигнат до висшата царственост. Кауравите на свой ред освен че са синове на Куру, тяхната прародина се нарича Уттара Куру, т.е е разположена на север, където денят и нощта продължават по 6 месеца. Именно в подобни условия са живели ариите преди да започнат своите миграции на югоизток. 

Г) Първи наченки на социално деление

Следва II част.....