сряда, 25 юни 2014 г.

Девет причини да прочетете "Прах от нозете"


от Невена Дишлиева-Кръстева, издател и преводач

Първа причина: Черна

Черният цвят е липса на цвят. В тази книга липсва цвета на фалша и позата. Тя е написана от две млади същества със стари души.

Втора причина: Виолетова 

Във виолетовото има мистика, страст, смелост. Мистично-неуловима е границата между будното състояние и мечтанието, между настоящето и миналото, между прозата на ежедневието и мъдростта – именно в тази гранична зона пребивават повечето от героите в тези истории. Дори когато са напълно в настоящето, те сякаш виждат другаде, достигат други светове. Както невръстният Кишор повдига виолетовата завеса, за да види голите тела на чичо си и съседката Канти, така пред читателя се повдига завеса, зад която светът е различен. И, вярвам, не само за тези, които не познават Индия.

Трета причина: Синя 

Синьото е доверие, истина, чистота. Индийските истории на Ники и Ели разказват ежедневни случки от живота в съвременна Индия именно с чистота, любов и истинност, така че дори най-неизкушеният читател се чувства съпричастен и потопен в тамошното. И може да каже: „Ама това е моят дядо, и аз съм имал такива разговори с него“.

Четвърта причина: Зелена 

Зеленото носи изобилие: от гледки, от места-символи като автобуса, гаровата чакалня; от професии и традиционни занятия; от състояния.

Пета причина: Оранжева 

Оранжевата причина е свързана с живия език на тези девет истории – те пулсират, сменят регистрите, задъхват се или забавят ход, говорят с езика на улицата, но с лекота могат да заговорят и философски, и мъдро, и колебливо… или да всяват тъга. Език, който смесва диалекти, вкарва английски думи, хинди, турцизми, български жаргон и не се опитва да се заглажда, не се полира.

Шеста причина: Червена

Червеното е плам, енергия, хъс, любов, но нерядко граничи с насилие, гняв, агресивност – и тези нюанси ги има в разказите.

Седма причина: Жълта 

Жълтото е благороден цвят, цвят на щастието и радостта, но също и философски символ. В този смисъл, има много „жълти“ изречения в книгата. И смешни, и мъдри изречения – такива, които ти се ще да си запишеш в тефтерчето: „Разбрах, че колкото по-дълго е изгнанието, толкова по-голяма е наградата накрая. Но най-важното, което осъзнах, е, че любовта и болката са се слели в свещен съюз и са родили нашия свят. Затова не се страхувам да обичам, не се страхувам да прегърна болката“.

Осма причина: Сива 

„Прах от нозете“ смесва черното и бялото по елегантен начин, с много хумор, с умение в смешното да се усеща жилка тъга, а в тъгата да има проблясък надежда.

Девета причина: Бяла 

Бялото включва едновременно всички истории-цветове-емоции. Бялото напуска пределите на фикционалното и включва в себе си и директния глас на авторите под формата на писмо до читателя, с което завършва книгата. С този жест Ники и Ели вземат праха от нозете на читателя. 

И накрая, изречението от книгата, което обобщава всичко: „Сякаш в този миг над нас се изви дъга и засия в хроматична симфония – като тази, багреща човешкото лице по време на Холи“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар