Прах от нозете - премиера ( Touching the feet - premiere)

Клуб „Приятели на Индия”, 
Издателство „Жанет 45” 
и Посолството на Р Индия в България

 Ви канят на представянето на книгата на

 Елена Щерева и Николай Янков

 ПРАХ ОТ НОЗЕТЕ 

с художествени разкази и истории от и за Индия 

19 юни 2014 г., четвъртък, 18.30 ч., в Център за култура и дебат „Червената къща”, зала „Пеша Николова”, етаж 2, ул. „Любен Каравелов” № 15 

Откъс:

Из "Зелено", Прах от нозете

      "Така разказваше Пунджа – дългогодишният горски служител в Чамба, а на масата около него се бяха скупчили половин дузина местни планинци, дошли на лаф-моабет в най-веселата и причудлива кръчма в Чамба - кръчмата на Моту Дебелия. Тя беше причудлива не толкова защото през тавана ѝ минаваше ствола на един огромен орех, който бе разпънал чадъра си от сянка над ламаринения ѝ покрив, а защото събираше местните образи и чешити. Махеш Посеркото, който не бе виждал сух ден в живота си, щото се посираше като се напиваше, а се напиваше, щом се събудеше. Хем Рам, местният акъллия, бивш даскал и настоящ чайвала, който имаше навика да цъка при всяка своя блестяща мисъл, разтегляйки крайчецето на устата си, като че някой издърпваше лявата му буза с рибарска кука, при което се отделяше звук подобен на онзи, който придружава работата на държавните служители, отлепващи плоските камъни от влажната глина на река Рави. Девендра, който вечно ходеше със смачкана, бих казал опустошена като царевица след градушка брада и се интересуваше от бръщолевенията на даскала, колкото леопард от крикет. Оджас, за него какво бих могъл да кажа освен че беше албинос – странност, която бледнееше пред ненависта му към чукх - върховната гордост на всеки чамбовец, ненадминато лютия местен сос от червени и зелени чушки с лимон и горчица, който караше и най-закоравелия турист да помни Чамба за цял живот. Танудж, който работеше и живееше в обществена тоалетна. Не се чудете, като оставите миризмата, която от отдавна не му правеше впечатление и това, че домът му представляваше стаичка, разположена между мъжките писоари и дамските клекала, човекът добре си живееше със своята съпруга и три деца. Бих казал бейски даже, защото изкарваше пари, лежейки в леглото и гледайки телевизия. Моту, който държеше кръчмата и имаше телосложението на Тунтун, а говоренето му приличаше на хъркане, хриптене или клокочене на вулкан, но не и на човешка реч и като се смееше, можеше да събуди и глухия англичанин Джими, живеещ в края на града."