неделя, 29 юни 2014 г.

"С прах в душата..."


С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
 аз съм тръгнал да стигна морето,
 но от години седя върху камъка. 

И в тръбата на зноя заслушан, 
за бездомната моя покъщина 
дом строя върху старата суша 
- няма отиване, няма завръщане. 

С есента ще угаснат тревите, 
ще протегне свойто мълчание пътя - 
пак ли в мен като зебри ще скитат
 огнищата чужди, прозорците жълти. 

Тухла по тухла - цял ден ще блъскам 
и плодове ще посаждам над бурена. 
Нека друг вместо мене да лъска 
тезгяха на младостта ми изгубена. 

Трябва най-сетне аз да узная 
как ще живея с тоя скитник - сърцето. 
Всичко друго е пясък и пяна,
 и сол, с която ни залъгва морето.

Борис Христов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...