неделя, 21 декември 2014 г.

В Индия всичко е митология (All is mythology in India)


© Снимка и текст: Elenikindia

В Индия всичко е митология. При това жива, пулсираща, непресъхваща митология. И това е още една от причините да я обичаме толкова. Всяко кътче от индийския пейзаж е одухотворено от истории и митове, които препращат към някое от великите паниндийски божества Шива, Вишну или Деви в някои от множеството им проявления: на този бряг, до този храм Парвати предприела аскеза, за да привлече вниманието на Шива, на онзи връх изчакала края на огромния Вселенски потоп, а в онази горичка Кришна се задявал с пастирките. В това селце пък Шива танцувал триумфално след победата си над демоните, а в другото, обезумял от мъка, танцувал с тялото на мъртвата си съпруга своя най-разрушителен танц „тандава“. По тази скала оставил отпечатък принц Рама на път към Ланка. Ето тази пък скала била някога зъл слон, който се опитал да стъпче брахманите от градчето, но бог Шива го вкаменил; този храм отбелязва мястото, където станало ясно, че женски паун с красиви „очи“ на опашката всъщност е предрешената богиня Ума; онази река е създадена от бог Муруган, за да утоли жаждата на един от гостите на сватбата си, който адски ожаднял, след като прекалил със солен ориз. От тази алея ни гледат все лицата на сестри, превърнали се в различни видове дървета - манго, тамаринд, банан, смокиня и слива. Малко по-надолу от нея повелителите на небесата хвърлили лотос върху обгърнатата във вода планета, приканили ветровете да довеят цветен прах и така създали твърдата Земя. 

И ние имаме богата митология, но защо не я познаваме, защо местата ни вече не са одухотворени с историите за богове, мъдреци и герои? Просто защото са останали в архивите. Можем да прочетем за тях от туристическите табели или от някоя стара книга. Обикновеният човечец ги е забравил. Вече не живее с тях. Не вярва в тях. Захвърлил ги е като непотребна вещ. Възприел е митологията, излъчвана от телевизията, в която боговете и демоните носят костюми и вратовръзки и плетят политически интриги. 

А митологията в Индия не може да бъде забравена, защото тя е всьо и вся. Колкото и да се променя и модернизира индиецът, той продължава да вярва в историите, с които е закърмен и да ги възприема като свои, защото съзира в тях вечен източник на красота, сила и смисъл. 

Всъщност това може би е най-характерната черта, която отличава едно традиционно общество от модерното – до каква степен един народ се уповава на митологията си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...