Та, въпросната ни преподавателка, която впрочем е изключително благодушен и почтителен човек, веднъж отседнала в дома на семейство също тъй великодушни джайнисти (миряни) и докато си седяла и хортувала дружески с тях, съвсем ненадейно една хлебарка взела, че паднала точно в скута й. Рипнала нашата даскалка, изтръскала я от себе си машинално и в следващия миг също тъй неволно стоварила крака си връз нея. Хръсссссс. Чак когато хлебарката изхрущяла под обувката й, тя осъзнала какъв грях сторила. За секунди джайнистката идеология нахлула в мозъка й с всичките й табута, постулати и порядки – как тряба да прецеждат водата за да не изпият миниатюрни живи създания в нея ; как трябва да вървят с маски на лица, за да не глътнат или убият с дъха си живинки ; как трябва замитат пред себе си там, където биха могли да настъпят насекомо ; как не трябва да ядат кореноплодни, защото изкоренявайки растението, го убиваш. (хранят се с растения като ориза, които остават живи след обирането на реколтата); как не трябва да се къпят във водоеми, за да не сгазят малка твар ; как след всеки пешеходен преход изпълняват ритуал, за да поискат прошка от съществата, които неволно може да са настъпили; как убийстовото на живо създание се смята за навличане на кармични петна, които възпрепятстват духовното ти израстване; как са създали стотици приюти за животни и болници за лечение на птици и бозайници.
Хич биля не искала нашата преподавателка да надигне глава в тоя момент...страхувала се, защото знаела какъв ужас ще е изписан върху лицата на любезните й домакини. Тя, разбира се, опитала да се извини, но те не обелили нито дума, само се изнесели към молитвената си стаичка, където щели да прекарат часове, а може би дни в пости и молитви за опрощение и изчистване на тази лоша карма, сполетяла дома им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар