Днес се случва това, а същото се е случило и в началото на юни 1842 година. Улиците плувнали във вода, каретите хвърляли кал по минувачите. Неприятните условия обаче не попречили на няколкостотин души, повечето индийци, да присъстват на едно погребение. С наведени глави и натежали сърца, те вървели редом с ковчега на Дейвид Хеър, шотландски часовникар, който се превърнал в просветител и филантроп. Чувствата били силни. „Хората ридаеха, като че ли са осиротели след смъртта му“, разказва един свидетел на събитието. Един от ораторите възхвалявал Хеър като „защитник на каузата на модерното образование, вестител на ерата на разума в държава, потънала във вонящото блато на суеверията, безстрашен борец за свобода, истина и справедливост... приятел на хората без приятели“.
Френското Frotteur [frawt-ER] се отнася за онзи странен индивид сред навалицата в автобуса или площада, който се забавлява като допира чатала си плътно в задните части на дамите, стоящи пред него.
Сещаме се за няколко такива ситуации, които са се случвали както на нас, така и на наши приятелки и трябва да признаем, че нито един от тях няма връзка с Франция, но пък франсетата си имат думичка за "тая работа". В Индия не сме чували за конкретно наименование на тази толкова почитана"професия" (работещите я просто се знаят като "личар-лафанга" сиреч "отрепки", но пък престъплението си има име и то се нарича breast stroke (отъркването става най-фино, докато маневрираш между хората в тълпата и държиш ръцете си на нивото на гърдите или като симулираш падане)
А иначе явно френското Frotteu е голяма работа щом се е домогнало до международно признание, защото като влезете в уикипедия може да прочетете за понятието фротеризъм - вид сексуална девиация, при която сексуалното удовлетворение се постига чрез търкане на полови органи в непознати.
Честито на печелившите, които се возят в автобус номер 9 и 72 в час пик.
думичка за деня:
Време е за подаръци, нали? Е, като сме на тая вълна, нека ви кажем един любопитен факт. Даже не един, ами цели два. В хинди има една думичка „саугат“ (सौगात), която означава не просто "подарък", а "подарък, който се дава при завръщане от дълго пътуване". Обикновено завърналият се е този, който трябва да донесе специално подаръче за близките си. А близките, ако им е домъчняло за госта, го посрещат с вкусна гозба. И ние българите го правим, ама си нямаме специална думичка за това.
Нямаме си и немското Drachenfutter [DRACH-ern-FOOT-er] Буквално това означава „фураж/храна за дракони“, но думата препраща към онези подаръци, които немските съпрузи правят на съпругите си, когато се прибират у дома след голямо закъснение или след като предния ден са сгазили здраво лука с някоя прибързана реплика. Тогава именно мъжът предлага на жената малко фураж, т.е извинително подаръче като кутия с бонбони, цветя, някой хубав парфюм. :)
Понякога е много хубаво, когато в един език имаш една единствена дума за „добро утро“; „добър ден“; „добър вечер“ „лека нощ“ и „довиждане“. И особено ако думата е красива като синхалийското „аюбован“ (официалния език на Шри Ланка), което означава „бъди дълголетен“. Тук не става въпрос за бедност на езика, а за едно по-различно отношение в начина, по който човек посреща и изпраща отсрещния. Представете си колко хубаво би било българското „здравей“, което е също толкова красиво като поздрав, да се използва в гореспоменатите случаи.
Аюбован от нас и успешна седмица!
статията е публикувана в сп."Йога за всички", 37 бр. (2014)
Като тръгнем от централната гара Ню Делхи, минем покрай Червената крепост и портите на Делхи, излизаме на десния бряг на река Ямуна, покрай която се стелят паркове. На това място, известно като Раджгхат, се издига една от най-почитаните светини - черна мраморна платформа с размера на погребална клада, на която е изсечен простият и скръбен възглас „О, Рам“ – думите, с които Ганди напуска този свят, думите, изтръгнали се в мига, в който трите куршума пронизали тялото му на 30 януари 1948 г. На шестия път, колкото са общо на брой извършените срещу него опити за убийство, атентатът успява, с което индийският народ собственоръчно убива „бащата на своята независимост“.
През целия си живот Ганди се опитва да пречисти въздуха от черните облаци на болката и страха, от киселинните дъждове на грубите нападки и насилието, от отровния газ на пошлите мисли и дела. А най-големият му успех е, че успява да пренесе от абстрактния небесен свят на думите позабравените принципи на истинност, чистота и ненасилие и да ги посее тук на земята в коравата, дори безплодна почва на политиката. Принципите, които проповядва Ганди, не са новост – той е от бания (търговската каста), характеризиращи се със своето пуританство, строго вегетарианство и религиозен консерватизъм. Нещо повече – отраснал е в Гуджарат, където доктрината за ненасилие, истина и чистота е част от хилядолетната традиция на джайнизма. Самият той признава, че Бхагавадгита, джайнизмът и Толстой оформят житейската му философия.
Салман Рушди бе толкова потресен от една наскорошна вълна от религиозни кланета в Индия, че написа цяла статия под надслов „Религията, както винаги, е отровата в кръвта на Индия".
Ето и неговия заключителен параграф:
„Има ли нещо, което да уважаваме в това, а и в което и да е друго от престъпленията, които напоследък се вършат почти ежедневно из целия свят в името на религията? Колко добре умее религията да издига тотеми, да не говорим за фаталните последствия, и колко лесно се съгласяваме да убиваме заради тях! А когато убиваме прекалено често, се притъпяват и моралните ни сетива, което пък ни улеснява да го правим отново и отново.“
автор: ЕлиНики
източник: Йога за всички, брой 26
Всички ние живеем в един свят на постоянно получаване. Слънцето ни дарява със своята топлина и светлина. Въздухът и вятърът ни довяват дъха на живота. Облаците ни обливат с водите си. Океаните, моретата и реките напояват земята и тя ражда всякакви видове растения, семена, плодове. Нашите тела са съставени от всички тези дарове. А с какво всъщност ние се отблагодаряваме на тази щедра природа? Когато нещо е в изобилие, ние не го споделяме с друг, а взимаме повече от полагаемото. Въпреки че получаваме предостатъчно, ние позволяваме на пренебрежението, страха, апатията и егоизма да ни заслепят и не оценяваме щедростта на Майката Земя. Докога ли природата ще търпи нашата неблагодарност? Макар и кратък, ние можем да направим престоя си на тази планета смислен и пълноценен, ако изберем и решим да живеем по природните и вселенски закони.
Всеки Ренесанс има нужда от Ренесансов човек. Флоренция има Леонардо. Единбург има Дейвид Хюм. Калкута има Рабиндранат Тагор. Поет, есеист, драматург, активист и Нобелов лауреат, той олицетворява пълния разцвет на бенгалския Ренесанс. Макар да носел толкова много дини под една мишница, към края на живота си той обобщил своето съществуване с три думи: „Аз съм поет“. За Тагор всичко друго било вторично, производно на това. Което ни води към една очевидна, но въпреки това важна характеристика на хората, които водят креативен живот - те се виждат като хора, които водят творчески живот и не се страхуват да го кажат. „Аз съм математик“, отсича Норберт Винер в заглавието на автобиографията си. Гертруд Щайн отива още една крачка напред, като смело заявява „Аз съм гений!“
Днес Калкута повече боготвори, отколкото чете Тагор. Образът му - винаги с дълга, надиплена се брада и мъдри очи, заобиколени със ситни бръчици, е навсякъде. Песните му гърмят от високоговорители но улиците. Книжарниците са отделили цели секции за трудовете му. „Трябва да прочетете Тагор“, ми казва всеки, след което ми цитират Йейтс, който изрекъл знаменитата фраза, че да прочетеш един стих от Тагор е достатъчно, за „да забравиш всички грижи на света“. Има два вида гении: едните ни помагат да разберем света, а другите - да забравим за съществуването му. Тагор успява да нрави и двете.
Някъде между 1840 и 1920 година Калкута е била една от културните столици на света, сърце на творческия разцвет, който обхващал изкуствата, литературата, науката и религията. Градът дава на света първия азиатски Нобелов лауреат, един носител на „Оскар“, изумителна литература, която не е нито западна, нито източна, (в Калкута се издавали повече книги от където и да е другаде, с изключение на Лондон), както и един уникално нов и различен начин на общуване, наречен „аdda ”. (Adda e групов разговор, форма на интелектуален обмен между членове на една общност или група, които първоначално са били от същия социално-икономически слой, но процесът се демократизира в модерните времена. Адда е най-популярна сред младежите, които принадлежат към така наречената „средна класа интелигенция“. Въпреки че Калкута се смята за родното място на Ада културата, Сатяджит Рай (в своя филм „Agant.uk“) проследява произхода на традицията до провежданите в Древна Гърция по времето на Сократ или Платон редовни интелектуални диалози. Ада е предпочитано занимание за свободното време в Индия и Бангладеш) И това е само началото.
