Днес се случва това, а същото се е случило и в началото на юни 1842 година. Улиците плувнали във вода, каретите хвърляли кал по минувачите. Неприятните условия обаче не попречили на няколкостотин души, повечето индийци, да присъстват на едно погребение. С наведени глави и натежали сърца, те вървели редом с ковчега на Дейвид Хеър, шотландски часовникар, който се превърнал в просветител и филантроп. Чувствата били силни. „Хората ридаеха, като че ли са осиротели след смъртта му“, разказва един свидетел на събитието. Един от ораторите възхвалявал Хеър като „защитник на каузата на модерното образование, вестител на ерата на разума в държава, потънала във вонящото блато на суеверията, безстрашен борец за свобода, истина и справедливост... приятел на хората без приятели“.
Също като Джоб Чарнок, и Дейвид Хеър умрял далеч от родния си дом. Не знаем защо е заменил Шотландия с маларичните брегове на Калкута. В онези времена човек тръгвал на подобно пътешествие с ясното съзнание, че то най-вероятно ще е еднопосочно. Може пък, като всеки истински шотландец, да е търсел приключения, или пък е искал да положи ново начало в живота си чрез изкупителната сила на пътешествието. Каквато и да е била причината обаче, след като стъпил веднъж на индийска земя, Хеър никога повече не погледнал назад. Той изучавал бенгалската култура, но неговият типичен за шотландците стремеж постоянно да поправя и подобрява, скоро взел връх.
Хеър продал бизнеса си и насочил вниманието си от механичната работа с часовниците към работата с човешкия ум. Хеър бил пълна противоположност на незаинтересования колониален господар. Щедър по природа, той заплащал обучението на тези, които не можели да си го позволят, и проявявал жив интерес към учениците си до такава степен, че „тяхната скръб бе и негова скръб, тяхната радост бе и негова радост“, както си спомня един от приятелите му. Той основал Hindu College, първия индийски университет от западен тип, като по този начин донесъл на субконтинента шотландската идея за постигане на по-добър живот чрез по-добро образование. Наистина, разцветът на Калкута е ярък пример как една златна ера поражда друг а. Геният на Адам Смит и другите велики шотландци достигнал до Калкута чрез вдъхновени преносители като Дейвид Хеър.
Дейвид Хеър пристигнал в Калкута точно когато в нея кипял водовъртежът, предизвикан от две конкуриращи се течения. „Хеър гледал с жив интерес сблъсъка на съперничещите си идеологии и вложил цялата си енергия да ги синтезира, да създаде възможност Западът и Изтокът да се срещнат, да получават и заимстват един от друг“, разказва биографът му Пиъри Митра.
Висшестоящите подкрепяли усилията на Хеър, но не от някакви алтруистични мотиви, а защото се нуждаели от образована и грамотна работна ръка. Нямали си представа какво ги чака. Точно както шотландската църква разпространила грамотността, за да увеличи броя на читателите на Библията, така и британските колониалисти я разпространили с намерението да си подсигурят армия от чиновници. Вместо това получили армия от поети.
Из "География на гения"
Няма коментари:
Публикуване на коментар