четвъртък, 16 март 2017 г.

Дейвид Хеър и Индия (David Hare and India)


Днес се случва това, а същото се е случило и в началото на юни 1842 година. Улиците плувнали във вода, каретите хвърляли кал по минувачите. Неприятните условия обаче не попречи­ли на няколкостотин души, повечето индийци, да присъстват на едно погребение. С наведени глави и натежали сърца, те вървели редом с ковчега на Дейвид Хеър, шотландски часов­никар, който се превърнал в просветител и филантроп. Чув­ствата били силни. „Хората ридаеха, като че ли са осиротели след смъртта му“, разказва един свидетел на събитието. Един от ораторите възхвалявал Хеър като „защитник на каузата на модерното образование, вестител на ерата на разума в държа­ва, потънала във вонящото блато на суеверията, безстрашен борец за свобода, истина и справедливост... приятел на хора­та без приятели“.

Също като Джоб Чарнок, и Дейвид Хеър умрял далеч от родния си дом. Не знаем защо е заменил Шотландия с маларичните брегове на Калкута. В онези времена човек тръгвал на подобно пътешествие с ясното съзнание, че то най-вероят­но ще е еднопосочно. Може пък, като всеки истински шотландец, да е търсел приключения, или пък е искал да положи ново начало в живота си чрез изкупителната сила на пътешестви­ето. Каквато и да е била причината обаче, след като стъпил веднъж на индийска земя, Хеър никога повече не погледнал назад. Той изучавал бенгалската култура, но неговият типи­чен за шотландците стремеж постоянно да поправя и подо­брява, скоро взел връх.

Хеър продал бизнеса си и насочил вниманието си от ме­ханичната работа с часовниците към работата с човешкия ум. Хеър бил пълна противоположност на незаинтересования ко­лониален господар. Щедър по природа, той заплащал обуче­нието на тези, които не можели да си го позволят, и проявявал жив интерес към учениците си до такава степен, че „тяхната скръб бе и негова скръб, тяхната радост бе и негова радост“, както си спомня един от приятелите му. Той основал Hindu College, първия индийски университет от западен тип, като по този начин донесъл на субконтинента шотландската идея за постигане на по-добър живот чрез по-добро образование. Наистина, разцветът на Калкута е ярък пример как една злат­на ера поражда друг а. Геният на Адам Смит и другите велики шотландци достигнал до Калкута чрез вдъхновени преноси­тели като Дейвид Хеър.


Дейвид Хеър прис­тигнал в Калкута точно когато в нея кипял водовъртежът, пре­дизвикан от две конкуриращи се течения. „Хеър гледал с жив интерес сблъсъка на съперничещите си идеологии и вложил цялата си енергия да ги синтезира, да създаде възможност За­падът и Изтокът да се срещнат, да получават и заимстват един от друг“, разказва биографът му Пиъри Митра.

Висшестоящите подкрепяли усилията на Хеър, но не от някакви алтруистични мотиви, а защото се нуждаели от об­разована и грамотна работна ръка. Нямали си представа как­во ги чака. Точно както шотландската църква разпространила грамотността, за да увеличи броя на читателите на Библията, така и британските колониалисти я разпространили с намере­нието да си подсигурят армия от чиновници. Вместо това по­лучили армия от поети.

Из "География на гения"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...