Езикът хинди

Хинди принадлежи към индо-иранския клон на индо-европейското езиково семейство. Той е разпространен в Индия в ареал с дължина около 1050 мили и ширина почти 600 мили в т.н. „хинди-езичен пояс“, включващ щатите Бихар,Джхаркханд, Уттар Прадеш, Мадхя Прадеш, Чхатисгарх, Раджастан, Харияна, Химачал Прадеш и Делхи. Според Конституцията на Индия той е един от двата ( наред с английския) официални езика за комуникация в държавните институции и един от 22-те в страната, които имат статут на национален език. Хинди се говори от 41% от индийското население, чийто цифров израз се равнява на около 480 000 000 души.
По света хинди се говори още в Бангладеш, Белиз, Ботсвана, Великобритания, Германия, Гвиана, Дубай, Замбия, Йемен, Кения, Непал, Нова Зеландия, Обединени арабски емирства, САЩ, Сингапур, Уганда, Филипини, Фиджи, Южна Африка.

Произведения на редица български автори са преведени на хинди – Христо Ботев, Иван Вазов,

Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Елин Пелин, Емилиян Станев, Георги Джагаров, Станислав Стратиев, Георги Константинов, Калина Ковачева и др.

Хинди и Урду

Двете понятия често се смесват и предизвикват спорове между лингвистите. Терминът урду се появява към 12 век и постепенно започва да се отъждествява с хинди. Най-точно е да се каже, че книжовният хинди и книжовният урду представляват два различни формални регистъра с общ език-прародител – диалекта Кхари боли, свързан с щатите Уттар Прадеш и Делхи.( тоест двата езика са разновидност на един език, но изпълняват различни социални функции).

Това, което различава двата книжовни езика :

* източника на лексикални заемки – в хинди речника е по-санскритизиран, докато в урду присъстват най-вече арабски и персийски заемки

* азбуката – хинди използва адаптация на Деванагари, чийто първоизточник е Гупта брахми, а урду се базира на персийско-арабската азбука.

* В урду има пет съгласни, които са заети от персийския и не присъстват в хинди

Като оставим всичко това двата езика са напълно идентични като граматика и за обикновените хора от улицата те са един език, който най-често се нарича хиндустани.