неделя, 15 ноември 2009 г.

Ирула ( The Irula Tribe )




     снимки: Интернет

       Названието им най-вероятно произлиза от тамилската дума ирул със значение „тъмнина“, което навярно препраща към тъмния им цвят на кожата. Познати са още с наименованията Irular,Iriligaru, Iuvan. Те са едно от основните племена в областта Нилгири – планинските райони на Тамил Наду, Карнатака и Керала.

    Ирула вярват, че произлизат от риши, мъдрец, който живял след Юга Пралаям или Големия потоп. Този мъдрец бил прокълнат, но намерил подслон сред хора в горите и от неговото семе се появили първите ирула.

    Друга легенда разказва за това как богинята искала да създаде народ от майстори медосъбирачи, които да притежават естествена защита от пчелите. Така от потта си тя създала „ирула“. До днес племето вярва, че потта им отблъсква пчелите.
Живеят в колиби, като основата е на 30см над земята, а стените са измазани с кал и тор. Отделно от нея имат колиба за добитъка, а понякога и малко помещение, предназначено само за тъпаните. И до днес някои от селищата им разполагат със самостоятелни колиби, в които се отделят менструиращите или раждащите жени.


   
    Освен с лов и събирателство се занимават и със земеделие. Имат добри познания в градинарството и билкарството. Интересното е, че не умеят да боравят с лъка и твърдят, че винаги са ловували с капани и копия. Днес повечето работят като ратаи или пасат добитък под наем. Известни са като добри змиеукротители.

     Ирула са моногамни. Браковете им често са между братовчеди. При по-бедните групи желаещият да се ожени взима „пари“ назаем от свои приятели и роднини, с които откупува булката. Цената е стандартизирана – 101 рупии и 50 пейсе. (3,50лв) Преди браковете са се сключвали въз основа на личния избор на мъжа и жената. Майката често помагала на сина си да намери своя жена, а когато това станело младата двойка получавала възможност да се опознае в рамките на няколко дни, без да се позволяват сексуални контакти. Сега под влияние на хиндуизма се наблюдава тенденцията към уредени бракове. Осиновяването е често явление.

    Днес повечето ирула са хиндуисти, почитащи Вишну, но продължават да съчетават това със своите пантеистични и анимистични възгледи. Не са спрели да почитат тигъра, богинята на шарката, Мари, родовите духове, закрилящи дома и семейството, както и девицата-демон (канипе), която трябва да бъде омилостивявана с песни и дарове от еленско месо. 

     Имат красиви мелодии за флейта, а също и мелодии, с които прогонват нежеланите от тях животни и вредители.

    При смърт тялото се поставя в седнала поза с преплетени по турси крака и се погребва в яма с кръгла форма. Гробът се маркира с камък, поставен на мястото на главата или краката. Вдовицата оставя листа от бетел в устата на покойника. Други оставят на гроба оризови зърна и светило. На третия ден от смъртта роднините изливат мляко на гроба. Практикува се също и ритуално чупене на съд, принадлежащ на покойника, което символизира освобождаването на духа на предмета.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...