Бходжпур и култът към змиите
из дневника на Ники: „Чувствопис на пътя и пътепис на чувствата”
Стояхме пред най-големия Шива лингам в цяла Индия. Висок 2,3 метра и с обиколка 5,5 метра. Беше издялан от огромна скала, а храмът представляваше правоъгълна кутия, вдадена в каменен масив. Всеки камък с образа на лингам е свещен. Щастливец е този, който намери в река естествено образувал се лингам. Щастливец е и този, който дори само се докосне до лингам или му поднесе дарове. Чудя се дали щастието и късметът са правопропорционални на големината на почитания фалос. Защото тогава наистина имаше причина да се радваме на рядко голям късмет!
Непосредствено преди храма имаше малко светилище, в чийто център стоеше статуя на кобра. Преди да влязат в храма, поклониците се спираха пред нея и я отрупваха с дарове.
Индийците имат особена връзка с това недолюбвано от мнозина влечуго. Отношението им към змията е двойствено – тя е и презирана, и почитана, и убивана, и обожествявана. И как иначе, след като Индия е дом на 216 вида змии, 52 от които са отровни. Срещите с тях са неизбежни и постоянни. На полето, по пътя, вкъщи. Стопаните, в чиито двор се настанят царски качуалти змии не се оплакват много много, защото се смята, че ще са благословени с късмет и плодородие през годината. Кобрите, които са така масово разпространени в Индия, рядко нападат хора. Подобно на всички останали животни те атакуват само когато се почувстват застрашени или изненадани. Затова от малко всяко индийско дете се научава да не протяга ръка към тъмните кюшета, килери или каквито и да е неогряни от светлина места, където може да се е стаило спящото тяло на кобра. Нощните стражи в Индия,
патрулиращи из улиците, имат навика да потропват със своите бамбукови пръчки и да викат, пеят или да си тананикат, като така предупреждават змиите за приближаването им, а с тях и крадците. За босоногите селяни, които нощем не използват никакво светило, срещите със змии често се оказват фатални. С увеличаването на индийското население и настъплението на градовете към горите все по-често се случва влечугите да влизат във война и да си отмъщават на хората...
Годишно от змийска отрова в Индия умират петдесет хиляди души2 , а има години, в които броят им надвишава сто хиляди – това е повече от случаите във всички останали страни по света, взети заедно. За сравнение Австралия, която притежава по-голям брой отровни змии регистрира едва по няколко смъртни случая на година, причинени от ухапване.
Йогите-горяни са измислили свой начин да се справят с този проблем. С усъвършенстването на състоянието на покой и медитация, те са установили, че най-сигурната защита срещу нападение от кое да е пълзящо или дебнещо в засада животно е да седиш в съвършено безмълвие и неподвижност, така че да се превърнеш в част от екстериора. Едно от най-типичните изображения на древните печати и каменни и бронзови статуетки е на медитиращ йога, около чиито ръце и торс са се увили гъвкави змиийски тела.
В Индия култът към змиите датира от дълбока древност. Тя се изразява най-вече чрез почитта към народа на Нага. В изкуството те се появяват като зооантропоморфни същества – с наполовина човешки и наполовина змийски облик. Вярва се, че нага обитават подводни царства, където понякога са посещавани от смъртни, с които сключват съюзи, или че се крият в дървета, камъни, скали, откъдето дебнат за човешка плът. Индийците ги омилостивяват с дарове от мляко, ориз, месо и вино.
Докато разговарях по темата с нашия гид, научих неща, за които не бях и подозирал. Как в щата Гуджарат например убийството на кобра е светотатство. Змиите са толкова почитани, че мъртвите или случайно убити змии биват намазвани с гхи и кремирани подобно на хората. Змиите не бивало да се назовават пряко, а да се наричат „вуйчо“ или с думата „въже“. „Едно въже ме докосна“, „Един вуйчо ме ухапа!“ бяха съвсем смислени изречения за тях. Научих още, че по високите села в Пенджаб всеки стопанин държи образ на Нага в дома си, комуто поверява земите си, така че да ги пази от отровни змии. Там вярват, че на мястото, където те ухапе змия, трябва да се построи светилище, за да се избегне повторно нападение, и че при определени обстоятелства мъртвите могат да се превъплътят в змии.
На други места пък имали необичайния навик да разкопават къщите си, щом някой дочуел две змии да си говорят. Това бил безпогрешен знак, че в дома им има заровено съкровище.
– Някой забогатявал ли е по този начин? - попитах аз.
– Само ако двете змии са били депутати – пошегува се екскурзоводът.
От нявгашния Бходжпур е останал само храмът.Всичко успял да унищожи Хошанг Шах, но не и вярата.
Огромен шива лингам, божественият фалос на съзиданието, около който направихме обиколка.
Хануман лангур. Изключително умни и симпатични пакостници!
Над пещерите Удайгири ( хълм на Изгрева), в които имаше още свещени фалоси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар