Казват, че един ден разходка из Мумбай се равнява на 20 изпушени цигари. Аз не пуша цигари, но ако някога пропуша, то ще е по този начин – като вдишвам дълбоко Бомбай през лявата ноздра и издишвам Мумбай през дясната. Това e моята марка цигари и моята марка алкохол – Мумбай Абсолют.
Мумбай си е Мумбай, друг стандарт, други порядки. "Хей това е Мумбай!", натъртено ми рече хотелиерът, когато се опитах да спазаря стая на по-ниска цена.
А момчето просяк, на което дадох монета от една рупия, ме изгледа сърдито, измънка си под нос (може би псувня) и ми я върна.
Да, Мумбай си е Мумбай.
Град на палати и палатки. На лъскави небостъргачи и ошмулени обувко-чистачи. На най-величайшите арии и на най-низшите парии. На онези живеещи там в Боливудското небе звезди и на онези продънили земята, които гледат света през погледа на насекомо, лазейки в нечии крака и автомобилни гуми.
Ако се намираш в бедно селце....
където хората споделят еднакви трудности, еднаква немотия, някак бедността няма да ти направи впечатление. Поне не такова. Ще я приемеш по-лесно и ще фокусираш вниманието си върху другите неща – сламките, за които се държат тези стоици.
Но в един Мумбай не можеш да не мислиш за бедните. Гледката ще ти избоде очите, но мира няма да ти даде. Ще се препънеш в бедността, ще се блъснеш в нея няколко пъти, тя ще ти подлюти носа, ще ти спука тъпанчетата, ще ти избоде очите, но мира няма да ти даде. Все ще намери начин да напомни за себе си.
За мнозина, разбира се, тя не съществува. За живеещите в Мумбай, съзнателното ослепяване и оглушаване, претръпването е естествена човешка реакция. Инак кой би се чувствал комфортно да живее в постоянно чувство на съжаление, вина и болка. Не, бедните не съществуват или поне не изглеждат толкова зле. Съществуват, когато от тях може да се извлече полза. Ето да вземем например Дхарави – най-голямото гето в Азия, на което Мумбай има честта да бъде майка. То например е в списъка на топ 10 туристически места. Reality Tours and Travels с още дузина агенции се бият да предлагат на туристите обиколки из “града на щастието". Разходката там е опасна и затова белите чичковци и лелки са съветвани да ползват услугите на агенции и специализирани гидове. А в брошурките не пропускат да отбележат, че разходката не се препоръчва за хора със слаби сърца.
Дхарави съществува и за икономистите. Те не забравят да изчислят до стотинка всяка изработена, открадната или спечелена по друг начин рупия от жителите на щастливия град. А когато говорят цифрите, и боговете, бомбайските мълчат. Да видим:
55 % от населението на Мумбай живее в умопомръчителни гета, сред които първенец по известност е Дхарави (не без помощта на филма "Беднякът-Милионер").
Дхарави е гето с традиции. Основано е още през 1933 г. върху блатиста местност с площ 1.7 кв.км., притиснато като сандвич между мумбайските ЖП линии. В момента само то е дом на повече от милион души. Този град в града е приютил хора от всички краища на Индия, споделящи една обща съдба – немотията. Така грънчарите от Сауращра си живеят в свой район, мюсюлманските кожари в друг, кроячите и шивачите от Уттар Прадеш работят в съседство с ковачите от Бенгал. Много от тях създават свои магазинчета и работилници, та даже малки фабрики. Някои успяват да изнасят стоката си извън пределите на гетото. Годишният оборот от бизнеса в Дхарави достига 650 милиона долара, като голяма част от доходите са от рециклиране на отпадъци.
© снимки: ELENIKINDIA и БАЙ СТЕФФО, 2010
Дхарави (снимки: интернет)
Няма коментари:
Публикуване на коментар