четвъртък, 27 януари 2011 г.

За царя и суетата



из "Нека ти разкажа" на Хорхе Букай, издателство Хермес

Имало някога един цар, който бил толкова суетен че си изгубил ума. Суетата кара винаги хората да си губят ума.
Този цар заповядал да построят в градините на двореца един храм и в храма да сложат огромна статуя на самия него, седнал в поза лотос.

Всяка сутрин след закуска той отивал в храма, коленичил пред статуята си и започвал да боготвори самия себе си.

Един ден си помислил, че религия само с един следовник не е нищо особено. И така решил, че трябва да има повече поклонници.

Тогава заповядал всички войници от царската гвардия да коленичат пред статуята поне веднъж на ден. Това трябвало да правят и всички слуги и министри в царството му.
С времето лудостта му растяла и понеже сми­рението на тези, които го заобикаляли, не му сти­гало, един ден заповядал на царската гвардия да отиде на пазара и да доведе първите трима души, които срещне.

- С тях - помислил си той - ще покажа силата на вярата в мен. Ще им заповядам да се поклонят пред моята статуя и ако са умни, ще го сторят; ако ли не, ще се простят с живота.

Гвардията отишла на пазара и довела един ин­телектуалец, един свещеник и един просяк, които наистина били първите трима, които срещнала. Те били отведени в храма и представени на ца­ри.

- Това е образът на единствения, на истинския
Бог - рекъл им той. - Трябва да коленичите пред Него или животът ви ще бъде пожертван в негова чест.

Интелектуалецът си помислил: „Царят е луд и и ако не се подчиня, ще ме убие. Явно това е по-силно от мен. Никой не може да ме съди, че ще го направя без вътрешно убеждение, за да остана жив И да служа на обществото, към което принадлежа". И коленичил пред статуята.

Свещеникът си помислил: „Царят е полудял и ще изпълни заканата си. Аз съм избраник на истинския Бог, затова моето свещенодействие придава святост на мястото, където се намирам. Няма значение на чий образ се кланям. Ще отдам почит на истинския Бог". И коленичил. Дошъл ред на просяка, който не помръдвал.

- Коленичи! - рекъл царят.
- Ваше Величество, аз не дължа нищо на хората та от народа, които почти винаги ме изритват от прага на домовете си. Не съм и ничий избраник освен на шепата въшки, които едва оцеляват на главата ми. Не мога нито да съдя някого, нито да
се прекланям пред нечий образ. А колкото до живота ми, не смятам, че е нещо толкова ценно че да си струва да ставам за смях, за да го запазя. Затуй, господарю, не виждам никаква причини да падам на колене.

Казват, че царят толкова се трогнал от отговора на просяка, че получил просветление и започнал да осъзнава собствените си дела.

Благодарение на това, според легендата, се изцерил и заповядал на мястото на храма да дигнат фонтан, а вместо статуята да сложат огромни саксии с цветя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...