ЕДИНСТВО В МНОГООБРАЗИЕТО - ОСОБЕНОСТ НА ИНДИЯ

из "В танца на времето" Аванард Прима, 2008

автор: Виджай Кумар
превод от хинди: Алеко Карловски

То сега всеки трети или четвърти ден от седмицата е почивен, неделята носи специално удовлетворение. Събуждаш се спокойно сутрин, прочиташ си вестника докато изпиеш два-три чая, стане ли ти студено, седнеш на слънце за масаж с масла и сетне - душ без да бързаш, това е друго удоволствие.

Но вчера сутринта по чаено време, изненадващо дойде господин Варма. Ни добър ден, ни здрасти, щом дойде, започна да ми мели на главата. „Не съм очаквал това от теб, Кумар! По цял ден вестници четеш, та затова си бях помислил, че поне ти разбираш нещичко от литература, А какво си казал на сина ми, та на конкурса за есе е получил най-слабата оценка."

Най-сетне разбрах. Синът на господин Варма, Чинту, учи в осми клас. Наскоро в неговото училище имаше конкурс за есе. Темата му бе­ше „Единство в многообразието, особеност на Индия". На търговец с по­ложение като господин Варма от броене по цял ден на пари не му оста­ва време. Така че той изпрати Чинту при мен.

В детството си бях писал едно есе на тази тема, но си помислих, че времената са се променили. Ако вместо принципни неща се напишат някои по-практични, вероятно те ще се харесат на учителя, но от оцен­ката на есето е ясно вече, че образованието като цяло и да е отишло напред, учителите са си все същите.
Малка част от това, което казах на Чинту, представям тук. Като го прочетете, вие ще кажете - аз, горкият, в какво сгреших?


Индия е древна страна. В Индия има толкова щати, те всички пре­тендират да са древни. Самите езици, диалекти и азбуки на Индия също биват посочвани като древни. Някои от тях доказват и нашите прекалено древни корени. От това става ясно, че във всички щати на Индия, въпреки многообразието има и единство.

Независимо дали са древни или нови, между езиците във всеки щат има взаимна борба. Докато в Асам по говорещите хинди се стреля, то един мумбайски лидер заповядва на всички да говорят само и единст­вено на маратхи. В Тамилнаду бият говорещите хинди, а в протичащите по телевизията плиткоумни смешни програми се надсмиват над гово­рещите синдхи, харияни, телугу, и др., но вместо да се гордеят със собс­твения си език, всички еднакво харесват и ползват английския език. Те го считат за най-голям извор на своя напредък. Затова смятат за свое достойнство вмъкването на английски думи и изречения в разговор. В пресата и по телевизията все повече и повече се използват английски думи, заглавия и идиоми. Така във вестниците на хинди са се настанили не само английски, но и урду, и арабско-персийски думи и изрази. От интензивността на смесване на езици от всички краища ясно се вижда, че в Индия има единство в многообразието.

В учебните заведения вместо преподаването в атмосфера на дис­циплина и научност се акцентира върху частните уроци и финтифлюшките. Учениците сякаш не са в клас, а правят моден парад на пазара на дрехи, облепени с марките на чуждестранни компании. Всеки ученик може да няма книги, но има задължително мобилен телефон. Както в държавата и отделните щати, така и в образователната политика са нав­лезли национализмът, локалният патриотизъм и насилието. Тази атмос­фера владее цялата страна. От това става ясно, че нашата страна е до­бър пример за единство в многообразието.

Дали в Керала или в Карнатака, в Пенджаб или в Джамму и Кашмир, в Делхи или в Мумбай, тероризмът е плъзнал навсякъде. Във всяка об­ласт има взривове. Всеки ден се залавят оръжия, които идват по вода, суша или въздух, с други думи, по всички възможни пътища. Терорис­тични акции с цел освобождаване на терористи и помилването им от бесилото има навсякъде. Не една и друга партия са замесени в това. Пи­сатели, преподаватели, лидери, държавни чиновници, журналисти -всички допринасят за тази дейност от национално значение. Така имен­но се потвърждава принципът за единство в многообразието.
Корупцията властва във всеки град, околия, офис или бюро. Дали ще е лидер или нещо повече, дали депутат или министър, всички те взимат пари. Преди за всяка покупка имаше седем процента данък, сега всичко си има отделна цена. Вторият им доход изцяло зависи от почте­ността им. Безпринципни коалиции започват да никнат навсякъде. Ман­датите на правителството се менят несигурно като облак, носен ту от едно, ту от друго течение. Къде другаде ще срещнете такъв мащабен пример за единство в многообразието?
Преди време нямаше влакове и автобуси, сега в тази система има дори самолети. Дали на север или на юг, на изток или на запад - в цяла Индия по улиците се ширят мръсотия, контрабанда и задръствания. Никой не смее да излезе на разходка пеша. От четири сутринта на местата за поклонение законни и незаконни търговци започват да надуват клаксони. Във всеки град шумът и пушекът от превозните средства отдавна са надхвърлили допустимите граници. И да забравим децата, токът пък си играе на криеница. Не е ли това единство в многообразието?
В цялата страна е в настъпление консумацията на алкохол, младост и месо. След Рама, Кришна и Буда сега на мястото на Ганди идва лакът „Ганди". Селяните се самоубиват. Дошъл е ред на дребната търговия. От компании като Бхарати, Анбани, та до Уолмаркет- отвориха чудовищни МОЛ-ове. Гледайки разпръснатата им из цялата страна мрежа, остава ли място за съмнение относно единството в многообразието?

Погледът на всички е към сухия хляб на селяните и препаските на бедняците от Дадри, Сингур или пък Нандиграм. Заповядва им се да на-пуснат земята си с подмамване и насилие. Принуждават ги да работят като наемници в градовете. Едни умират от преяждане, а други - от глад. Никой не знае имената на загиналите в името на родината, но всички познават актьорите и играчите на крикет. В цялата страна дре­хите на момичетата стават все по-къси. Нараства голотата във филмите Като карат зрителите да гласуват с SМS, електронните медии ги правят на глупаци. Отвличания, убийства и изнасилвания на момченца и момиченца се случват навсякъде. Дали ще е Ноеда или Делхи, поезия ю» ораторско майсторство, Джесика Лал или Шивани Бхатнагар, всичи щати се съревновават. Не показва ли това единство в многообразието?

Бях изтъкнал на Чинту тези характерни черти, обаче есето му полу­чило най-слабата оценка - е, аз какво съм виновен? Уважаеми читателю присъдата е във ваши ръце. Моля, съобщете решението си на уважае­мия господин редактор, ще го науча от него.

---------------------------------------
Виджай Кумар

Политолог по образование, журналист и писател по призвание, Виджяй Кумар (1956) е редактор в месечното списание „Раштрадхарам" в Лакхнау и автор на множество публикувани в различни издания стихове и разкази за деца и възрастни, както и на книгите: „Свой уважаван председател на дружеството за доброволно служене на народа", „Да изиграем една игра", „Чуй на Мадхав разказа „Миши притеснения", „Културни загадки", „Робското удовлетворение: кратко изследване", „Посока", и др.