Сведения за Индия в България (Indian testimonies in Bulgaria)

© АКАДЕМИК ИВАН ДУИЧЕВ ЗА
НАЙ-РАННИТЕ СВЕДЕНИЯ ЗА ИНДИЯ
В БЪЛГАРИЯ

автор: Йосиф Мороз


Старите наши предци, пише Иван Дуйчев, - ако и да обитавали - оби­тават и днес - отделени чрез планини, равнини и морета от далечната Ин­дия, все пак са знаели още преди векове за нея. Южните славяни, жители на Балканския полуостров, черпели своите знания и представи за Индия единствено чрез Византия, както ние и до неотдавна бивахме осведомява­ни за тази страна и нейния народ само благодарение на вести, черпени от списания на западни учени и писатели. Излишно е да се припомня, че ру­сите - свързани по-непосредствено с Азия - установяват много по-рано пре­ки връзки с Индия, руски пътешественици и търговци проникват там още към края на Средновековието. Нека спомена само едно име. Такатърговецът Афанасий Никитин около шест години, в периода между 1466 до 1472 година, странствувал по Индия. През Каспийско море, през Дербента и Баку той стигнал в Персия, а оттам в Индия, където преживял доста продължително време. Неговото живо и увлекателно написано описание за това пътуване, озаглавено „Странствуване пряко три морета" - съста­вя първото голямо повествование за Индия, за народа и страните въз осно­ва на личен опит на дръзновен пътешественик. Колко голям е бил интере­сът, който събудило това написано на живия народен език описание, се виж­да от факта, че то било вмъкнато, три години след завръщането и смъртта на Афанасий Никитин, още в 1474 г., в една от големите руски летописи в това го направило широко достъпно четиво.

По-нататък Дуйчев отбелязва, че южните славяни са се запознавали с културата на Далечния Изток през Византия и посочва нейната роля в разпространението на културните, търговските и дипломатически връзки и влияния на страните на изток и юг от империята.


Още при своето заселване на Балканския полуостров южните славяни
влезли в най-тесни връзки с една обширна държава, каквато е била Византия. Не са само войните, са тези, които изпълват историята на отношенията между българи, сърби, хървати и Византия, но също и вековните културни взаимни връзки и влияние. А имало е много да се изучи за света в отдалечени страни и народи от културата на тази първоприемница на древната Римска империя. Докато цариградското правителство поддържало дипломатически и търговски връзки със страните в Близкия и Далечния Изток, византийската патриаршия опитвала да инфилтрира там свои мисионери, които чрез разпространение на християнството, спомагали за проникването и на византийското културно и политическо влияние. Търговци, императорски пратеници - понякога едновременно и едното, и другото, и мисионери достигали тогава до Индия по различни пътища - по вода (през Червено море), по керванните пътища, през Кавказ и северните прикаспийски области, или пък през Иран, до Средна Азия, до Индия и Китай
За известно време през ранното средновековие част от тези керванни пътища през Средна Азия са били във владение на тюрките. Необходимо било прочее да се преброждат грамадни пространства и да се преодоля безчетни препятствия и опасности и все пак връзките с Далечния Изток не замирали. Някои от пътешествениците са оставали сбити или по-обширни описания за извършените пътувания. Тези техни писания по този начин се превръщали в главен извор на осведомяване, както за правителствени и църковни дейци, така и за образованите люде.

И Дуйчев отбелязва огромната роля на славянската книжнина, създадена първоначално предимно за религиозно-църковни потреби, твърде скоро разширила своя обхват и в нея проникнали, като превод от богатата византийска литература, редица произведения със светско съдържание. Някои от тях представяли увлекателно четиво, тъй като давали описания за непознати, далечни страни. Към фантастичните измислици, копто се съдържали в тях, имало и множество верни сведения, които обогатявали знанията и разширявали географския хоризонт на някогашните читатели.

Така през Х век в България била преведена книгата на александриеца Козма Индикоплевст, който живял по времето на византийския император Юстиниан I (527-565), пътувал далече на Изток, на старини приел монашество и разказал за видяното и чуто. От старобългарския превод на съчинението на този автор, чието име загатва за пътешествията му към Индия „Индикоплов", по превода на славянските книжовници - можели да научат множество неща за тази приказна страна, като разказва за плаването си „към крайната Индия" Козма пише за това, че видял отдалече какви птици, които се наричат „сусфи", вероятно албатроси, които били по неговите думи - „двойно по-големи" от ястреби. Разбира се, географските обозначения на нашия автор не могат да бъдат приети като напълно точни, но все пак в страниците на неговата „Християнска топография старият читател намирал множество пъти споменато името на Индия. Търговията с коприна съставлявала по онова време особена примамка: копринената буба се отглеждала само в Далечния Изток; във Византия носенето на коприна представлявала най-вече привилегия на владетеля и неговите приближени. И Козма не забравя да разкаже нещо за земята, където се произвеждала коприна: „тази страна на коприната - пише той - се намира в най-вътрешна Индия, наляво за тези (пътешественици), които навлизат в Индийския океан, много по-нататък от Персийския залив." Като привеж­да откъси от древногръцкия историограф Ефор (живял към 400 до 330 г.пр.н.е.) и от Питеас от Масалия (Марсилия), от времето на Александър Велики (356-323 г.пр.н.е.), Козма предава средновековната легенда за че­тирите райски реки, едната от които - „Фисон се явява в индийската земя", _а някои пък я наричат Инд или Ганг". По неговите думи тази велика ин­дийска река „идва някъде от вътрешността на континента и има множество устия в Индийско море".

При своето странствуване Козма достигнал до остров Цейлон, които би­ва назован от него с имената Тапрована, Дива или Смеледива. Описанието на този остров - който, както заявява авторът, се намира във вътрешна Индия, там гдето е Индийско море" - съдържа най-интересни, черпени оче­видно от лични наблюдения, сведения. Единадесета глава от „Християнс­ката топография" съдържа описание на някои редки животни, които са оп­ределени като „индийски животни. „Тук някогашният наш читател можел да узнае причудливи сведения например за носорога и за бивола." Живот­ното бивол се среща в Индия и Етиопия, съобщава Козма. Биволите в Ин­дия обаче са опитомени и ги употребяват да пренасят в дисаги пипер и други товари, доят от тях мляко и получават масло". Старият писател раз­казва по-нататък за дивия вол или як, добавяйки едно сведение, което трябва да се съпостави с вестите за знамето на езичниците първобългари. „Ин­дийското животно як е голямо и от него се получава туфа, с която князете украсяват при походи конете и знамената си", съобщава Козма. Разказано е също и за дървото, наричано „индийски орех"; „Друго дърво - четем - е това, което ражда така наречените наргелии, сиреч големи индийски орехи. За остров Цейлон се съобщават вести, които са черпени от устата на индийското население: „Това е един голям остров в Океана, разположен в Индийското море, наричан от индусите Смелевида, а от гърците Тапрова-
. Към повествованието на Козма са били добавени някои миниатюри, които са възпроизведени в старобългарски превод, а после и в по-късни преработки на други славянски езици. Една от тези миниатюри представя
“индийския орех".

Сведения за Индия, ако и по-оскъдни, понякога повече фантастични или прости споменавания, можели да се намерят и в различни други произведения на старата българска книжнина. В „Небеса" на Йоан Екзарх от края на IX или началото на Х в. се говори за Индийското море: „морето, което е на изток, и се нарича Индийско". Йоан Екзах също познава голямата свещена река на Индия Ганг: „Фисон, сиреч Ганг, индийската река". В Шестоднева" на старобългарския писател се говори за „рибите, които плуват в Индийското море". В преведените по времето на цар Симеон „Диалози" на Псевдо Кесарий, съставени към средата на VI в., се говори за индийските брахмани, които „не убиват, нито вкусват нещо одушевено, нито употребяват обикновено вино или сикер (медовина)". Отделни разкази за живота
на брахманите се срещат в славянски ръкописи от Средновековието. В края на XIV или началото на XV в. Константин Костенечки превел кратко описа­ние на пътуване, в което се дават общи сведения за пътя от Индия чак до Галия. „От Индия се плава до Персия три месеца", съобщава неизвестният автор.

Би могло да се каже твърде много относно отзвука от Индия в нашата стара художествена книжнина и изкуство. От многото данни нека бъдат припомнени поне някои по-важни. Така в ръкописен сборник от XV в., съх­раняван в Народната библиотека в София, се съдържа любопитното „Сказание за Индийското царство", с разказ за богатствата и чудесата на ин­дийската земя. Възхождащо към гръцки първообраз, познато в латинска преработка и преправки на руски и сръбски, това „Сказание" - от което до 1941 г. се съхраняваше друг български препис, в Белград - се е чело с жива наслада. Друго любимо четиво на средновековния образован българин, пък дори и до ново време, именно „Александрията" - повествованието за подви­зите на Александър Велики - разказва за похода на македонския цар в Ин­дия - с чудни подробности, за среща с мъдреците брахмани, за битки със слонове... От Индия, чрез гръцка преработка, до нас достигнала повестта „Стефанит и Ихнилат" - иносказателен разказ посредством образи на животни за човешки дела. Най-широко разпространение намерила повестта Варлаам и Йоасаф", в чиято основа лежи животоописанието на Буда - основателя на будистката религия. Предрешени в духа на християнската вяра, индийс­кият цар Авенир, синът му Йоасаф - Буда и мъдрецът Варлаам се явяват сред образите на нашата стенопис от средновековието и от по-ново време.

По-нататък И. Дуйчев се спира на някои материали за Индия, които се намират в Ловчанския сборник от XVI в. Два текста в сборника представ­ляват може би самостойни преводи на непознато византийско съчинение от втората половина на VI в. озаглавени „Пътепис от рая Едем до земята на ромеите". По изложение те се отличават по своята краткост. Пътеписът за­почва от изток към запад, сиреч от област отвъд Индия. Едем или Раят е поставен на 70 престоя далече от Драхма т.е. земята на индусите брахман. Същинска Индия е назована с името „Велика Индия". Оттук пътят води до Евират, отъждествявай с днешната Акаба на Червено море. Говорейки за прехода от земята на брахманите до Евилат, съставителят заявява че у тамошните обитатели съществува примитивен християнски комунизъм: „имат имения общи".
По-нататък се говори, че жителите на съседна страна не изповядвали нито християнство, нито юдейство, но почитали само бога на „небесата" и се отличавали с това, че избягвали лъжата."

Проф. И. Дуйчев отбелязва също, че някои предмети свързани с будисткия култ, са намерени на някои места у нас. Очевидно той е имал предвид преди всичко статуетки, но не само на будистките божества, но и на индуизма - Ганеша, джайнизма - Мохавира и др. А и в иконографията на „Мадар­ския конник" прозират определени черти на тибетско-будистко божество.

По всяка вероятност според Иван Дуйчев те са били донесени от южни народи и племена, изповядващи будизма като кумани, татари и проникна-
ли в български земи през късното средновековие.
И така писмените извори, приведени от Дуйчев, често от митологично-фолклорния характер като и предметите, намерени на територията на Бъл­гария ни дават основание да смятаме, че запознаването на старите бълга­ри с индийската култура е ставало не само опосредствено чрез Византия, но и с преките контакти осъществявани от търговски и военни пътища меж­ду двата континента.
Представените от проф. И. Дуйчев данни за разпространените в бъл­гарските земи сведения за далечна Индия дават възможност да се прецени влиянието на индийската култура върху византийската, а оттук и върху българската. Другият поток от сведения, който не е строго датиран и толко­ва ясен е този касаещ идването на територията на България на прабълга­ри, кумани, татари и др.


SUMMARY

The paper concerns with the earliest records on India from the Bulgarian lands, found by prof. Dujcev.
He brought together a lot of materials concerning India from the Vl-th century traveller and erudite Cosmas Indicopleutes, as well as from the other authors (Pseudo-Caesareus, Constantine of Kostenetz, etc.). The data covers a wide range of subjects: geography, plants, and animals of this country.
Besides this, Ivan Dujcev found materials concerning India from the Middle Ages written records, including Byzantine novels from Indian origin.
Dujcev was first in Bulgarian scholarship, who turned his attention to the valuable evidences about the culture of this remote land.