понеделник, 12 септември 2011 г.

Аз съм Повелителката на подправките ( I am the Mistress of Spices)


На митичния остров на жените млади послушнички овладяват силата и магията на подправките. След като влиза в ритуалния пречистващ огън, всяка от новите Повелителки на подправките се озовава в далечен град, за да лекува болките на индийските имигранти със своите магически умения… Те са безсмъртни, но нямат право да се сближават с никого, нито да обичат – принадлежат само на подправките. Тило – най-умната, най-надарената, най-обичаната, най-непокорната Повелителка избира своя град – Оукланд, САЩ. Тя има дарбата да вижда в сърцата на своите сънародници и да изпълнява най-съкровените им желания. Но не може да последва повелите на своето сърце.В малкото магазинче, изпълнено с ухания, заедно с подправките Тило дарява и надежда и щастие.



Филмът по книгата на Читра Дивакаруни “Повелителката на подправките” (ИК “Кръгозор”) излиза на голям екран през 2005 г. Основна причина за успеха му е участието на голямата звезда на индийското кино Айшвария Рай. От американска страна блести Дилън Макдермът в ролята на загадъчния архитект Рейвън, в когото героинята на Айшвария се влюбва и заради когото нарушава основните правила на Повелителките на подправките: да помага на клиентите да осъществят желанията си с помощта на подправките, но никога своите собствени; никога да не излиза от магазина и никога да не бъде докосвана по кожата. Предлагаме откъс от книгата.

Подправките са моята любов

Аз съм Повелителка на подправките.
Мога да работя и с други неща. С минерали и метали, с пръст и пясък, с камък. Скъпоценните камъни с тяхната студена чиста светлина. Течностите, които вливат своите цветове в очите ти, докато те заслепят напълно и вече не виждаш нищо друго. Изучих всичките на острова.
Но подправките са моята любов.
Познавам произхода им и значението на цветовете им, познавам аромата им. Мога да назова истинското им име, дадено им в началото, когато земята се е разтворила като напукана кожа и ги е предложила на небето. Тяхната изгаряща сила тече в кръвта ми. От амчура до шафрана (амчур (аmchur) – манго на прах. Шафранът (zafran) - подправка, получавана от цветовете на шафрановия минзухар (Crocus sativus); смята се за най-скъпата подправка в света, цената й може да стигне над 2000 евро на килограм. – Б.пр.), всички те се подчиняват на моите повели. Нашепват ми тайните си свойства, разкриват ми своята древна магия.
Да, всички те притежават такава магия,
дори обикновените американски подправки, които мятате в тенджерата, без да се замисляте.
Съмнявате се. Ах… Забравили сте старите тайни, които майките на вашите майки са знаели. Ето една от тях: за да се предпазите от лоши очи, накиснете зърна от ванилия в козе мляко и ги потъркайте в кожата на китките си. А ето друга: зърна черен пипер, подредени във формата на полумесец под леглото ви, ще прогонят кошмарите.
Но подправките, притежаващи истинска сила, идват от родината ми, земята на страстната поезия, където птиците имат лазурносини пера, а небето на залез сияе като кръв.
Точно с тях работя.
Ако застанете в средата на тази стая и се завъртите бавно, ще откриете по лавиците в магазина ми всяка индийска подправка, за която някога сте чували – дори и такива, които се смятат за отдавна изчезнали.
Мисля, че няма да е прекалено да го кажа – няма друго такова място на света.

* * *

Когато отворите капака на коша, който стои точно до входа на магазина, го усещате веднага, макар че ви е нужно малко време, за да възприемете изтънченото ухание, леко горчиво като кожата ви и също толкова познато.
Минете с ръка по повърхността му и коприненожълтият прах ще полепне по дланите и по пръстите ви. Прах от крилете на пеперуда.
Поднесете го към лицето си. Потъркайте го по бузите си, по челото, по брадичката. Не се колебайте. Хилядолетия преди някой да се сети да описва миналото булките – и момичетата, копнеещи да бъдат такива – са правили същото. Прахът ще заличи петната и бръчките по лицето ви, ще попие годините и излишните килограми. Дни след това кожата ви ще искри с леко златисто сияние.
За всяка подправка си има специален ден. За куркумата е неделята, когато слънчевите лъчи нахлуват с плътна и тежка светлина в кошовете, за да ги изпълнят с блясък; неделята, когато се молите на деветте планети за любов и щастие.
Куркумата се нарича и халуд, което означава „жълт” – цветът на зазоряването и звукът на мидените черупки. Куркумата е тази, която съхранява, пази семената в земя, изобилстваща само на жега и глад. Тази подправка вещае добро, затова посипват с нея главичките на новородените за късмет, разпръсват я върху кокосовите орехи по време на пуджа (пуджа (puja) - свещен тантрически ритуал, с който се отдава почит и уважение към определено божество. – Б.пр.) и я втриват в краищата на сватбеното сари.
Има и още. Затова изваждам тези луковичести корени, приличащи на подути, възлести кафяви пръсти, само в определени моменти - когато нощта се прелива в деня. Затова ги счуквам само когато звездата на вярата, Свати, засияе ярко на север.
Когато я държа в ръце, подправката ми говори. Гласът й е като вечер, като началото на света.
Аз съм куркума, аз се надигнах от океана от мляко, когато девите и асурите (деви и асури – в древноиндийската митология девите (devas) се възприемат като божествени създания, а по-късно в хиндуисткия пантеон са сведени до полубогове, които съответстват донякъде на ангелите; асурите (asuras) са възприемани като демонски създания; те винаги са в борба помежду си. – Б.пр.) се бореха за съкровищата на вселената. Аз съм куркума, аз се родих след нектара и преди отровата и затова съм връзката между тях.
Да, нашепвам й в отговор аз, олюлявайки се в нейния ритъм. Ти си куркума, щит за мъката на сърцето, лек за смъртта, надежда за прераждане.
Заедно пеем тази песен, както сме го правили много пъти преди.
Затова си помислих за теб, когато жената на Ахуджа дойде тази сутрин в магазина ми с тъмни очила на очите.

* * *

Цяла вечер не успявам да си намеря място. Крача из магазина, нагоре и надолу, напред и назад, мисля. Има ли начин да изглеждам по-добре. Не красива, не очаквам това, но поне може би малко по-млада, така че погледите да не са толкова лоши.
Тило, и откога се интересуваш какво мислят хората за теб?
Не за мен. Него искам да защитя от подигравките на света.
Смесвам в една купа сварено мляко и прах от листо на ним, който лекува всякакви болести. Намазвам пастата по врата и скулите си, под очите. В косата си втривам накисната каша от рита (рита (ritha - Sapindus mukorossi) – много популярно дърво, известно с името Сапунено орехче, което има силно пречистващо действие, използва се и за пране. – Б.пр.), от дървото Сапунено орехче, разресвам гъстата сива маса на главата си многократно. Изтърквам единственото си американско облекло в мивката с купешки сапун, ухаещ на химикали. Нощта минава, всяка минута тече като изцеждащите се капки от изпраните дрехи. Прахът от ним изсъхва и опъва кожата ми. Скалпът ми щипе, стегнат от действието на кашата от рита.
И все пак, когато се изкъпвам и подсушавам, чувствам на лицето си същата сбръчкана кожа, около раменете си – същите кичури, сиви и груби, каквито имат всички стари жени по света.
О, Повелителко, какво си мислеше. Гласът на подправките ме залива като вода, свеж смях, танцуващ върху моето раздразнение. Ако искаш истинска промяна, трябва да ни използваш по друг начин, трябва да призовеш нашите сили. Ти знаеш думите.
Подправки, какво ми казвате? Моите заклинания не са ми дадени, за да се възползвам от тях за себе си.
За теб, за него, къде точно поставяш границата на желанието? Гласовете като че ли свиват рамене, сякаш това не е кой знае какво.
Знам, че не е така, мисля си изумено, защо ми казват това, те, които знаят кое е правилно и кое е погрешно много по-добре от мен самата.
Песента им се понася от вътрешната стая към мен. Хайде, Тило, използвай ни, с радост ще ти помогнем, ти заслужаваш, защото се грижи толкова всеотдайно за нас. Корен от лотус и абхрак, амлаки и най-вече – макарадвадж, ние сме твои, за да ни заповядаш каквото искаш. Използвай ни за любов, за красота, за твоя наслада, защото за това сме създадени.
Песента се забива като малки кукички в плътта ми, които я теглят на всички страни. Хайде, Тило, хайде. Главата ми се изпълва с образи, Тило, която бих могла да бъда, лицето на Рейвън, когато ме вижда. Телата ни заедно, извиващи се от екстаз.
Тръгвам към вътрешната стая. Песента звучи дрезгаво, сричките пронизват тялото ми и ми причиняват болка.
Ръката ми е на вратата, дланта ми е върху дървото, което ми се струва меко като вода. Всички молекули на вселената се разтварят и приемат нови форми.
После внезапно, като ударена от гръм, виждам какво всъщност става – как ме примамват и съблазняват. Да наруша най-святото си обещание, да причиня сама собствената си гибел.
О, подправки, вие, които през всички тези години бяхте единствената ми причина да живея, не ме наказвайте с изкушение. Мен, Тило, която все още ви пазя в сърцето си. Не се борете с мен, не ме карайте да правя нещо, заради което после ще намразя и вас, и себе си.
Мълчание.
И после: Така да бъде засега. Ние сме търпеливи. Знаем, че скоро ще дойдеш при нас. След като веднъж си чула песента ни, след като си посадила дълбоко в сърцевината на тялото си ритмите на желанието, няма да можеш дълго да им устоиш.
О, подправки, казвам, докато отпускам вцепененото си тяло на твърдия под, където ще се мятам, без да мога да заспя, цяла нощ. Гласът ми е уморен от убеждаване, наситен е със съмнение. Не мога ли да обичам и вас, и него? Защо трябва да избирам?
Подправките не отговарят.

източник: http://e-vestnik.bg/11794

------------------------
Читра Банерджи Дивакаруни е писателка и поетеса от индийски произход, носителка на многобройни награди. Любимите й теми са свързани с положението на жените, с имиграцията, с културата на Азия, историята, митологията, магията и отдаването на почит на разнообразието в света. Дивакаруни е автор на книги за възрастни и за деца. Творбите й са проведени на повече от 20 езика. Две от тях, „Повелителката на подправките” и „Сестра на сърцето ми”, са филмирани. Читра Дивакаруни преподава творческо писане в Хюстънския университет.

Произведения на Читра Дивакаруни са включени в над 50 антологии, включително „Най-добрите американски разкази” (Best American Short Stories), „Разкази – носители на наградата на „О`Хенри” ( The O’Henry Prize Stories) и „Антология на носителите на наградата „Пушкарт” (The Pushcart Prize Anthology). „Повелителката на подправките” е номинирана в множество класации за най-добър роман, включително престижната класация, правена от критиците и издателите в Сан Франциско „100-те най-добри книги на ХХ век” (100 Best Books of the 20th Century ).

Сред многобройните награди, с които са били удостоявани произведенията на Читра Дивакаруни, са и следните:

*
За цялостен принос – наградата на Индийския културен център, Хюстън, 2009 г. (Cultural Jewel Award, Indian Culture Center)
*
Награда за автор на годината на Калифорнийския университет в Бъркли, 2008 (University of California, Berkeley, International House Alumna of the Year Award)
*
Награда за изтъкнат автор на Литературната асоциация на Южна Азия, 2007 г. (South Asian Literary Association Distinguished Author Award)
*
Наградата „Пушкарт” (Pushcart Prize), 1994 и 2003 г.
*
Награда за творческо писане - C.Y. Lee Creative Writing Award, 1995 г.
*
Награда за поезия - Allen Ginsberg Poetry Prize, 1994 г.
*
Романът й „Уреден брак” ( Arranged Marriage) печели едни от най-престижните американски награди: American Book Award, PEN Oakland/Josephine Miles Award и Bay Area Book Reviewers Award, Best Fiction, 1996 г.
*
Романът й „Лозата на желанието” (The Vine of Desire) е включен в няколко престижни класации за най-добра книга: Best Books of 2002, Los Angeles Times, Best Books of 2002, San Francisco Chronicle.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...