© От френски Жана Русева
Последният роман на индийския писател Викрам Чандра, носител на най-високата литературна награда на Индия, под заглавие "Sacred Games" получи международно признание и бе обявен за световен бестселър. Това бе повод за журналисти от сп. “Нувел Обсерватьор” да се срещат с писателя. Тази творба, която може да се определи като епичен трилър и като картина на съвременна Индия, отразява всъщност една страна от живота на всеки голям град с необхватните му проблеми.
- Подтикна ме да напиша тази книга, - споделя писателят, - потресаващият начин, по който престъпността се отразява върху различни аспеkти на живота на моя град и на света, в който живея. Впрочем криминалният роман открай време е служел именно на това. Анкетиращият автор проучва всички пластове на града – исторически, социални, и докато той разкрива връзките между света на богатите и този на бедните, между минало и настояще, читателят си съставя една своеобразна карта на света. Не единствената карта, а една възможна, частична карта. И обяснителното, разясняващо значение на тази карта прави криминалните романи толкова атрактивни, макар че най-добрите от тях създават толкова мистерия, колкото и разкриват.
Н.О - Във вашата книга Бомбай представлява сам по себе си персонаж. Този град отразява ли сложността на живота в огромната ви страна?
В.Ч. - Бомбай е град на имигранти, дошли от всички райони на Индия, дори и от чужбина. Тук се смесват много езици, общности, религии, социални слоеве и политически убеждения. Много често тези общности се обособяват в собствени жизнени пространства: жилищен блок, обитаван само от джайнисти от Гуджарат, квартал от бидонвили, населен от тамили и пр. Така че е изкушаващо да откриеш как в един микрокосмос се възпроизвежда цялото разнообразие на Индия. Но в градския пейзаж на Бомбай с характерните си крайности се зараждат условия на живот и специфични видове натиск, които изискват приспособяване, мутации и промени. Моят град ми заприличва понякога на огромен казан под налягане, в който врят и кипят безпрецедентни идеи, политики, стилове, мечти, мании и лудости. Още от самото си създаване Бомбай е бил град, в който парите могат да променят човешки съдби и съществувания: той е Златният град, който привлича мечтатели и им обещава преуспяване, ала също така, поне в моите очи, е нещо като митичния Молох, поглъщащ хора и съдби.
“Н.О” - Вие описвате бедността, корупцията, религиозния фанатизъм, насилието. За останалия свят обаче Индия е страната на Ганди, който сътвори “ненасилието”. Как си обяснявате това противоречие?
В.Ч. - Винаги ми се е струвало крайно опростенческо да се гледа на Индия като страната на Ганди.
И веднага ще добавя следния пример: по времето, когато Ганди подготвяше триумфа на своята революция, т.е. времето на Втората световна война, 2.5. милиона индийци воюваха на страната на съюзниците, което представлява най-голямата армия от доброволци в историята на човечеството. Индийците винаги са се интересували, както от живота тук на земята, така и от евентуалния живот в отвъдното. В хиндуистката концепция дхарма (дългът), артха ( материалните придобивки) и кама (удоволствието – плътското и естетическото) са еднакво необходими, за да се постигне мокша (освобождение). Да се счита Индия като “Земя на мъдреци” представлява само частична, ограничена визия за нещата, чиято популярност се дължи на исторически причини, свързани с колониализма и неговите идеологии. Впрочем индийците са толкова материалисти, амбициозни или алчни, колкото всички други хора по света. И ако ви изглежда трудно за възприемане, нека ви припомня, че Ганди е получил юридическо образование и че Махатма също така е бил обигран политик, чиято глава здраво стояла на раменете му. Не можеш да оглавиш масова революция, макар без насилие, ако си някой завеян мистик. И аз съм убеден, че Ганди е разбирал това повече от всеки друг, макар че днес, в ретроспекция, го кичат със свещен ореол, който засенчва неговата политическа интелигентност, несъкрушимата му решителност и верния му тактически и стратегически инстинкт. По повод на тероризма. Когато започнах да работя върху “Господарят на Бомбай”, аз се интересувах от уличната престъпност. Установено е, че няма организирана престъпност на местно ниво и че това, което се проявява на моята улица, се вписва в по-широкообхватните потоци на парите, властта, идеологията. И тези потоци не зачитат граници, впрочем винаги въображаеми, между престъпността, политиката, революцията и Голямата Игра, която се разиграва между държавите – нации. Всички органи на разузнаването, и не само в индийския субконтинент, имат естествен афинитет към организираната престъпност, която разполага с по-добри мрежи, с по-добри информатори и тя може да се окаже полезна за осъществяването на мръсни подмолни операции. Особено когато се води война на ниски обороти, в която тероризмът е най-важният инструмент. Така само през 2008г. още преди големите събития, свързани с атентатите в Бомбай, Индия бе вече претърпяла 7 терористични атентати. Така че аз, без да съм ясновидец, бях споменал в моя роман за заплахата от подобен атентат в Бомбай.
“Н.О” - Мафиите в Бомбай наброяват 50 000 членове. Каква роля играят те в икономическия бум в Индия? И представляват ли те заплаха способна да навреди на бъдещето на страната?
В.Ч. Развитието на организираната престъпност в Индия е неразривно свързано с икономическото развитие на страната. Има мафиоти-предприемачи, които желаят да получат парче от баницата и са готови на всичко, за да го получат. Аз смятам, че този вид мафии няма да изчезнат, но те са способни и да променят методите си в зависимост от контекста. Те упражняват дълбоко и масивно влияние върху всички аспекти на живота. Корупцията и страха, които те всяват и поддържат, подкопават развитието, предприемачеството, правосъдието, политиката и всичко останало. Чудодейно лекарство, разбира се, няма. Ограничаването на това влияние представлява дълга и трудна задача, а също и мръсна работа, както за гражданите, така и за държавата.
“Н.О” – Индия е най-голямата демокрация в света. Какви са вашите надежди, а и опасения за страната?
В.Ч – Самата демокрация, каквито и несъвършенства да има, предлага надежда за промяна, за напредък към прозрачност и справедливост. Оттам и голямата активност на населението при изборите: 714 милиона избиратели! Най-голямата опасност сега, според мен, се състои в огромната пропаст, която все още дели тези, които се възползват от икономическото развитие и онези, които продължават да живеят без текуща вода за пиене, без санитарни възли и медицинско обслужване, без образование и правилно хранене. Тази ситуация изостря недоволството и гнева и, ако не се стигне до едно правилно, справедливо преразпределение в повече или по-малко къс срок, неизбежно ще се катурнем в един мащабен социален хаос. Вече се наблюдава разпространението на маоистки бунт, както и разгаряна на открита война в селските райони. Това е огромното предизвикателство, поставено пред нас: постигане не само на икономически ръст, но на ръст, от който да се облагодетелстват повече от един милиард хора в един нормален, приемлив срок. Това предизвикателство може да изглежда смазващо, но ние трябва да го преодолеем. Нямаме друг избор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар