Нармада: "Дарителката на наслада" (Narmada)

Във февруарския брой на сп. Йога за всички излезе материал за пътуването ни до мраморните скали на Нармада. Ето го и него:

© текст и снимки: Elenikindia

   източник: Йога за всички, 2014
   http://spisanieyoga.com/

Силно прегладнял, очаквах с нетърпение да мине някой от служителите на гарата, за да ми предложи вечеря. И наистина към 19:30 ч. довтаса един дядо с бележник в ръка, който записваше номерата на желаещите. Дядото не носеше очаквания маркер -  оранжево-сива раирана риза, а ликьосани цивилни дрехи, но отдадох това на липсата на достатъчно униформи за служителите в ресторант-вагона на влака. Поръчах си ориз с две роти. Към 20 ч. храната пристигна в поднос от изсушени листа. Ориз, зеле и патладжан с млечен сос. Да си призная
беше вкусна, макар че индийката до мен не спря да прави недоволни фасони. Чинно си изядох всичко, след което се запътих към вратата, за да изхвърля подноса от листа, каквато е практиката тук. Направих няколко крачки, когато изведнъж се вцепених. Стомахът ми и той се сепна и направи отвратена гримаса. Чух го да простенва: “Леле-мале, сега вече я втасах!” Сигурно щеше да се изпразни от съдържание, ако не бе заседналата в гърлото ми буца. Насреща ми точно до тоалетните същият този дядка клечеше над мазни пликчета, разлели се по пода сосове и мръсни канчета, покрити с омацани хавлиени кърпи, с които уж пазеше храната от рояка пълзящи и летящи твари. Видях с ужас как дядото загребваше от тях с ръка, сигурно немирисала сапун от месеци насам, и разпльокваше храната в чиниите от листа с рязко движение все едно се секнеше. “Страхотно!” - рекох си аз полу-зашеметен. – Току що платих 40 рупии за първокласен сюргюн във влака.

     Единствената ми надежда беше, че с утрешния ден свещените води на Нармада ще отнесат всяка грозяща стомаха ми заплаха.

     Нармада от санскрит означава “Дарителка на наслада” и е петата най-свещена река за хинду след Ганг, Ямуна, Годавари и Кавери. Смята се, че потапянето в коя да е от тези пет свещени реки очиства човек от всички грехове. Легендите твърдят, че Нармада е по-стара от Ганга, което я прави особено важна за поклонниците. Един ден Ганг се почувствала толкова омърсена от милионите, къпещи се във водите ѝ, че се превърнала в черна крава и отишла да се измие в кристално чистите бели води на Нармада. Метафорично казано самата Ганг, Майка на Майките, свела глава и я почела, къпейки се в нейните води. Според друга легенда тя се образувала от потта на медитиращия Шива, затова е позната и като Шанкари – дъщеря на Шанкара (Шива).

     Скоро стигнахме Дхуандхар – буен като ранен бик водопад, който подобно на името си (“Димящия”) вдигаше страшна олелия и пушилка. Заедно с една гологлава последователка на Рамакришна, пристигнала като нас от Калкута споделихме кабинката на лифта, който ни прекара над водния котел и ни остави от другата, по-безлюдната страна на реката. Отпъдихме жегата с потапяне в чистите ѝ води и продължихме към пристана Бхедагхат.

 

     На Бхедагагхат магнезиево-варовиковите и базалтови скали меняха цветовете си от розово до черно под въздействието на светлината, а както местните твърдяха, гвоздеят на програмата в това природно светлинно шоу е по време на пълнолуние, когато скалите оживяват в най-различни цветове и светлосенки.

     Настанихме се в една трийсетместна лодка и заплавахме по реката, която ту се стесняваше, ту се разливаше в големи водни пространства, като че на места издишаше целия въздух от гърдите си, а после го задържаше в удяна бандха. Случихме на страхотен лодкар. Накара всички ни да вием от смях, докато ни запознаваше с особеностите на мястото.
   “Ето, погледнете в ляво. Тук скалата е розова, защото сарито на (еди коя си) принцеса някога пуснало боя. Трябва да е било мумбайско, защото нашите, джабалпурските, никога не пускат.”

      Минахме съвсем близо покрай двойка влюбени змии, сгушили се в уютна скална ниша, за да топлят телата си, докато на няколко метра над тях с притворени очи стоеше бухал, който медитираше като някой стар аскет.
     “Тази скала отдясно се казва “Скала на самоубийците” - продължи лодкарят - Неиздържалите изпити ученици идват тук, за да освободят мъката в душата си или по-скоро душата си от мъката. Чат-пат скалата приема като клиенти и по някой друг отчаян от любов мъж.”

     “Тук пък виждате фигури на баща и син. Помня ги добре. Бащата беше алкохолик, а детето непрокопсаник. Такива бяха, такива си останаха. До тях стои костенурка. Ако не я виждате, си я представете! Отляво на тях се вижда друга забележителност – оглеждаме се, но нищо друго не ни хваща окото освен стара дреха, провесена на клон – Стои тук от 50 години. Не е ли изумително!”–- зъбите на лодкаря грейват като блестящи перли.

     “Който иска да карам по-бързо, може да слезе и да продължи, плувайки. И бездруго вече няма кой да храни крокодилите.” – добавя той в отговор на коментар на някой от пасажерите.

     Малко преди да обърнем лодката станахме свидетели на още една чудна гледка. На една десетметрова скала стоеше 7-годишно момче. Беше се излегнало с гръб на каменния отвес, а когато видя лодката ни, взе да маха с ръка и да вика отдалеч. Лодкарят рече:

       “ Който иска да види как това 7-годишно момче се мята отгоре, нека хвърли банкнота от 10-20 рупии във водата. Не се притеснявайте – додаде той, виждайки реакцията ни - То ще си я прибере и изсуши.” Първоначално всички се стъписахме. Как ще рискуваме живота на това малко момче? Това беше лудост. Но лодкарят започна да ни убеждава, че  това момче от племето бхил така изхранва цялато си семейство и че в тяхната традиция уроците по плуване започвали от двегодишна възраст. „На ден тоя хлапак изкарва повече от мен, поне по 300 рупии“ - рече той и изхъмка недоволно. Момчето веднага я прихвана с орловия си поглед и без да му мигне окото се метна от скалата...точно до банкнотата. Грабна я пред възторжените възгласи на хората в лодката, сетне излезе и като паяк се покатери обратно по скалите. Не бяхме настроили апаратите, когато то вече бе горе и подканваше за нова банкнота. Индийците изпаднаха в еуфория и хвърлиха още една-две хартийки с образа на Ганди. Под съпровода на бурни викове и аплодисменти момчето отново изпълни своя цирков номер.

     Обърнахме лодката и се запътихме към изходния пункт.

   “А сега като чуете плисък на вода и удар на лодка, пригответе се да ми връчите по някоя банкнотка” - завърши весело нашият гид-лодкар след това чудно представяне на Нармада.

    Както казват индийците, когато почиташ дадено място, ти го въздигаш до чело  или „матхе пар чархана“.  Подобно на дланите, които сключваш в поза анджали, за да издигнеш свещените води на реката, в която се умиваш. В този ден ние вдигнахме Нармада до чело, а тя  на свой ред сериозно ни се “вдигна в очите” със своята белота, сияние и чар.