Махапаринирвана сутра е един от най-ценните източници, даващи сведения около смъртта на Сиддхартха Гаутама. Най-разпространената версия за кончината му е хранително отравяне - от свинско месо според Тхеравада школата, а според Махаяна от особено любими на прасетата гъби. Но дали е така? Правени са множество проучвания относно естеството на храната, съставките и прочие, но д-р Меттанандо Бхикху и индологът Оскар вон Хинюбер
прилагат още едно допълнение към изследванията, като обръщат внимание на уликите в текстовете, препращащи към конкретно заболяване, измъчващо Буда в края на живота му.
Една от последните спирки от странстванията на Шакямуни е село Пава, в дома на ковача Чунда Каммарапутта. Там домакинът поднася на своя именит гост блюдо, което ще се окаже последното за Буда. От уважение към домакина учителят го приема с благодарност. То се състои от нещо наречено sukara-maddava, което мнозина определят като „крехко свинско месо”, или „свински деликатес”. Възможно е да е било свинско, защото както знаем от текстовете Буда не отхвърлял месото и дори се противял на идеята на Девадатта да въведе изцяло вегетарианска диета в монашеската сангха. (Виная Питака, ii.172-2) Според него всеки имал право на личен избор и това е част от идеята, заложена в учението за Средния път. От зората си будизмът осъжда най-вече умишленото убийство, тъй като съзнателното действие носи кармични последствия. Като изхожда от този принцип, Буда приема за допустимо взимането на месо от дарители, при положение че и получател, и дарител не са преки участници в акта на убиване. Наистина вегетарианството става популярно в будизма на един по-късен етап, някъде около 700 години след смъртта на Буда, макар и днес да е разпространено главно сред монасите и то не във всички школи.
Според махаянския будизъм думата sukara-maddava трябва да се тълкува като „свински трюфели”, вид гъби, които прасетата обожават да ядат. Тази разлика най-вероятно се дължи и на концепуталните различия в школите по отношение на вегетарианството. И двете твърдения са възможни, макар че последното се оспорва заради факта, че описаните събития се случват в сезон, за който е нетипично да растат гъби в Северна Индия. Така или иначе след като опитва от ястието, на Буда му прилошава и моли домакина да зарови храната, мислейки, че това е причина за спазмите му. Но следват нови описания на състоянието му, които дават по-различна насока на предположенията.
Д-р Бхикху изследва първите симптоми на неразположение, които Буда изпитва още в предходните епизоди. Там за пръв път се споменава, че Буда се разболява и получава остри спазми, но текстове спират дотук. За опасността съдим от това, че по думите на авторите болката едва не убива великия им учител. Буда е посетен от Мара, бога на смъртта, който го приканва да тръгне с него, но Буда отказва. Ако не друго от това става ясно, че още преди гостуването при ковача здравето на Буда (той вече е 80 годишен) е силно разклатено и подсказва за наличието на заболяване. Текстът на Махапаринирвана сутра казва още, че след като вкусва от въпросното блюдо, Буда изведнъж е пронизан от остри болки в стомаха, придружени от чести ходения до тоалетната и отделяне на кръв от ректума.
Това, което кара д-р Бхиккху да се усъмни в теорията за хранителното отравяне е, че то не се проявява в момента на приемане на храна – има инкубационен период, обикновено между 2 и 12 часа. Второ, хранителното отравяне може да предизвика остри болки в стомаха, както и диария или повръщане, но не и да е придружено с кръв от ректума. Тези симптоми са по-близки до химическо натравяне, но при него кръвта се отделя от горния тракт, а не през ректума.
Буда би могъл да е боледувал от характерни за епохата болести като туберкулоза, тропическа инфекция, дизентерия, тиф, но тогава трудно би вървял, камо ли да странства, щеше да е преследван от постоянна умора, загуба на апетит, летаргия – неща, за които текстът напълно мълчи.
Най-близки до симптомите, описани в текста е т.нар. мезентериален инфаркт (инфаркт на червата) - тежко заболяване, характерно за хората в напреднала възраст, което често е предшествано от продължителни коремни оплаквания. Причина за болестта е стесняване на съдовата стена, което се случва бавно и постепенно, в продължение на години. В определен момент може да се стигне до пълно запушване на съда и тогава мезентериалната исхемия преминава в инфаркт на червата. Други причини за мезентериален инфаркт са тромбоемболия, развиваща се често при пациенти със сърдечни пороци следствие прекаран в миналото ревматизъм.
Докторът подкрепя хипотезата си с доста доказателства от текста - мъчещата го жажда, треската и други симптоми, които спохождат Буда след вечерята. Големият учител умира между 15 и 18 часа след стомашната атака. Прието е, че датата на смъртта е 544 пр.Хр., а мястото, където е погребан е Кушинагар, щата Уттар Прадеш.
Повече може да прочетете тук:
http://jyotisha.00it.com/Parinibbana.htm
Няма коментари:
Публикуване на коментар