„Политиката е война без кръвопролития, войната е политика с кръвопролития” Ако попитате случайно срещнат на улицата индиец кой е Чанакя, той веднага ще издекламира заученото от учебниците в училище – че Чанакя е най-забележителният древноиндийски стратег, вещ в политическите интриги, нещо като индийският Макиавели или пък римския Публилий Сир, известен с остроумните си сентенции и афоризми. Човекът, написал най-авторитетния трактат по държавност, икономика и политика – Артхашастра – и благодарение на който се възкачва на трона един от най-могъщите и успешни владетели на Индия, без който индийската географска карта щеше да изглежда съвсем другояче – император Чандрагупта Мауря.
Прочетох книгата за броени дни. В този много динамичен политико-исторически роман, изненадите и обратите просто не спират да валят и те засипват от напрежение, Ашвин Сангхи поставя въпроса как щеше да изглежда Индия, ако човек с несравнимия талант и гений на Чанакя се появи ей сега на съвременната политическа сцена в страната. Не, дали, а как неговата брилянтност щеше да се прояви в
сегашните обстоятелства, при който държавата, корпоративният бизнес, банките и мафията са се сраснали в един цялостен организъм.
И благодарение на книгата (тя развива паралелно две сюжетни линии. Едната проследява живота на Чанакя, а другата – този на съвременна му инкарнация, Гангапрасад) се убеждаваме по безупречен начин, че по отношение на политиката и властта нищо освен фона не се е променило – същото задкулисие, шантаж, машинации, трикове за манипулация на общественото мнение и опити за разцепление. Е, може би единствената разлика е, че в миналото политическият живот бил по-шерен, като се имат предвид магичните заклинания и ритуали.
Кой е Чанакя
От преподавател в престижния за времето си университет Такшашила Чанакя се издига до съветник на първия император от династията Мауря - Чандрагупта. Той е смятан за пионерът на икономическите науки и политологията, тъй като пише по тези въпроси хилядолетие и половина преди Ибн Халду.
Две произведения са приписвани като дело на Чанакя - „Артхашастра“ и „Нитишастра“. Артхашастра обсъжда в детайли паричната и фискалната политика, здравеопазването, международните отношения и военни стратегии. Пише за моралните задължения на владетеля и неговите министри, за търговията, управлението на градовете и селата, правосъдието, правата на жените, брака и развода, войната и мира, допломацията и въобще всичко от А до Я по отношение на живота на индиеца през 4-3в. пр.Хр. Дело на Чанакя са и нити сутри, които включват афоризми и съдържателни сентенции. Те дават примери за държанието на човека в обществото. От тези 455 сутри, около 216 се отнасят за раджа нити и описват какво трябва и какво не трябва да се прави при управлението на държавата. Очевидно Чанакя използвал тези сутри в обучението на Чандрагупта Мауря и други избрани ученици в изкуството да се управлява едно владение.
-------------
Ето един откъс от книгата, илюстриращ мисълта и гения на Чанакя, а също теоритико-политическите идеали от негово време.
– Каква е целта на доброто управление, Чанакя? – попита директорът на най-известния университет в страната Такшила.
Седяха на пода в приемната му, семпло украсена стая, пълна с прашясали свитъци, пергаменти и ръкописи. Стаята лъхаше на евкалиптово масло от светилниците, огряващи местата наоколо.
Чанакя отговори бързо и уверено:
– Щастието и благоденствието на краля зависят от щастието и благоденствието на неговите поданици – каза той категорично. – А какви са задълженията на краля, синко?
– Задълженията на краля са три. Ракша – да закриля кралството от външна агресия; палана – поддържане на реда и закона в кралството и йогакшема – благоденствието на народа. – Дете на Чанак, какви са възможните средства, с които кралят може да разреши политически спорове?
– Има четири възможни начина, уважаеми. Сама – чрез деликатно убеждение и похвала; дама – парични поощрения; данда – наказание или война или бхеда – разузнаване, пропаганда и дезинформация.
– Каква е разликата между кралство, страна и народ?
– Не може да има страна без народ, нито кралство без страна. Народът прави кралството. Кралството без народ е като ялова крава – не получава нищо.
– От какво се състои една държава, момчето ми?
– Състои се от седем основни звена, уважаеми учителю - кралят, министерския съвет, територията и населението, укрепленията, държавната хазна, въоръжените сили и съюзниците.
– Защо един крал се нуждае от министри?
– Колесницата не върви с едно колело. Кралят е редно да назначи мъдри и вещи хора за свои съветници и да се вслушва в съветите им.
– В какво се корени богатството?
– Коренът на богатството е икономическата активност, докато липсата й води до материален упадък. В отсъствеито на благодатна икономическа дейност просперитетът и растежът са под сериозна угроза. Също както са нужни слонове, за да се уловят слонове, така и кралят се нуждае от пари, за да спечели повече пари.
– Каква е най-добрият критерий за облагане с данъци върху народа?
– Човек къса плодове от градината, когато те са узрели. Така и кралят е редно да събира дължимото за държавната хазна. Както не късаш неузрели плодове, така и кралят трябва да избягва да събира повече от необходимото, защото това ще разгневи данъкоплатеца и ще се отрази върху цялата система.
– До каква степен кралят е редно да се доверява на своите бирници?
– Невъзможно е да разбереш кога една риба, плувайки гълта и вода. По същия начин не е възможно да разбереш кога кралските служители злоупотребяват с държавните пари.
– От какво значение е налагането на наказания в администрацията на едно кралство?
– Единствено и само силата на наказанието, което е нанасяно безпристрастно и пропорционално на вината, с еднаква тежест и сила спрямо принца и роба, закриля отсамния и отвъдния свят.
– Как един крал може да разбере кои са неговите приятели и врагове?
– Владение, граничещо с твоята територия е твой враг, а кралството в негово съседство е твой приятел. Врагът на моя враг е приятел.
Директорът погледна момчето с истинско изумление...
Няма коментари:
Публикуване на коментар